О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 299
гр. София, 12.04.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести април, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: E. ТОМОВ
Членове: Д. ДРАГНЕВ
Г. НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Н. гр. дело № 5240 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. В. М. и Е. М. М., двамата от [населено място],[жк], [жилищен адрес]06, със съдебен адрес: [населено място],[жк], ул. „544-та“ № 18, вх. 1, ет. 1, ап. 4А – адвокат Б. З., срещу решение № 5317 от 24.06.2016г. по в. гр. дело № 10167/2015г. на Софийски градски съд, ГО, ІІІ-Г въззивен състав, с което е потвърдено решение от 29.04.2015г., постановено по гр. дело № 52059/2012г. на СРС, 28 състав, с което са отхвърлени като неоснователни предявения от С. В. М. и Е. М. М. срещу [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], и [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на договор за ипотека, учредена с нотариален акт № 93, том ІІ, н.д. № 11453, н.д. № 275/2009г. по описа на Нотариус А. И., с рег. № 034 към НК и район на действие СРС, върху недвижим имот, находящ се в [населено място], район „П.“, местността „Л.“, ул. 544-та № 12-18, а именно: Ателие № 4 Б, находящо се на 2 етаж – 1 жилищен – кота + 2,85, със застроена площ 32,73 кв. м., състоящо се от: входно антре, дневна с кухненски бокс, баня с тоалетна и тераса при граници: север – апартамент № 5 , изток – коридор , юг – ателие № 4 А, запад – двор и припадащите се общи части от жилищната сграда в УПИ VII – 60,61 от кв. 358 б по плана на [населено място], съгласно одобрен инвестиционен проект от 27.12.2005г. от отдел Архитектурен на СО, район „П.“ и разрешение за строеж № 16/03.02.200 г. на СО, район „П.“, като сключен с намерение за увреждане на ищците, както и предявения от С. В. М. и Е. М. М. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения на 21.12.2007г. предварителен договор за покупко-продажба на горепосочения недвижим имот, като ищците са осъдени да заплатят на [фирма] сумата 1 200лв. – съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Касаторите считат, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Молят атакуваното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено ново решение, с което предявените искове с правни основания чл. 135 ЗЗД и чл. 19, ал. 3 ЗЗД да бъдат уважени.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба касаторите излагат единствено доводи, относими към правилността на въззивното решение и по съществото на правния спор. Поддържат, че исковете за обявяване на относителна недействителност на договорната ипотека и за обявяване на предварителния договор за продажба за окончателен са основателни, а правните съображения в обжалвания съдебен акт са неправилни и противоречат на представените по делото писмени доказателства. Не поставят конкретен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и не сочат някое от допълнителните основания на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Ответниците по касациионната жалба /ответници и в производството/ – [фирма] и [фирма] не подават отговор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба на ищците е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по искове с правно основание чл. 135 ЗЗД и чл. 19, ал. 3 ЗЗД с цена над 5 000 лв., но не са налице общото и допълнителните основания на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е приел, че на 21.12.2007г. е сключен предварителен договор за продажба и строителство на процесния недвижим имот между ответника [фирма] в качеството му на продавач и ищеца С. В. М. в качеството му на купувач, по който последният е заплатил по – голямата част от договорената продажна цена от 22 000 евро, а именно 20 000 евро на два транша – на 21. 12. 2007г. и на 30. 09. 2008г., както и че по силата на горепосочения процесен предварителен договор продавачът се е задължил да извърши строителството на процесното жилище и да получи разрешение за ползване на обекта в срок не по-късно от 24 месеца, считано от датата на издаване на протокол за строителна линия и ниво за строеж – 08. 03. 2008г., т.е. до 08. 03. 2010г.. Приел е още, че на 23.12.2009г. между ответника [фирма] като ипотекарен длъжник и ответника [фирма] като ипотекарен кредитор е учредена договорна ипотека върху процесния недвижим имот в обезпечение на предоставения от [фирма] на [фирма] паричен заем в размер на 40 000 лв. и че по молба на заемодателя [фирма] /взискател/ е образувано изпълнително дело № 20128500400761 на Частен съдебен изпълнител А. Б., с район на действие СГС, с рег. № 850 на КЧСИ, срещу длъжник [фирма], по което е вписана в полза на взискателя изпълнителна възбрана върху процесното жилище на 24. 07. 2012г., преди вписването на исковата молба по делото, вписана на 24. 01. 2013г.. СГС е констатирал, че в хода на настоящото исково производство по горепосоченото изпълнително дело е издадено постановление за възлагане на процесния недвижим имот, влязло в сила на 28.07.2014г., по силата на което недвижимият имот е възложен на ответника – взискател [фирма].
На базата на така описаната фактическа обстановка въззивният съд е извел правни изводи, според които съгласно договореностите в процесния предварителен договор, продавачът по него / ответникът [фирма] / несъмнено е знаел, че с учредяването на договорна ипотека в полза на [фирма] уврежда купувачите по предварителния договор – ищците, като с оглед възмездния характер на атакувания договор за учредяване на договорна ипотека като обезпечение на договор за паричен заем, приложение следва да намери нормата на чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, според която ако разпоредителното действие е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял следва също да е знаело за увреждането. Приел е, че ищците, носещи тежестта за доказване, не са установили знание за увреждане от страна на третото лице /ответника [фирма]/, което е достатъчно основание за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл. 135 ЗЗД като неоснователен. СГС е изложил допълнителни аргументи за неоснователност на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД с оглед приложимостта на ал. 3 на чл. 135 ЗЗД, доколкото вземането на ищците за сключване на окончателен договор е възникнало след атакуваното увреждащо действие /учредяването на договорната ипотека върху процесния имот/, при която хипотеза няма как длъжникът и третото лице да са имали единствено намерение да увредят кредиторите – ищци.
Въззивният съд е приел, че искът с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД следва да бъде отхвърлен, тъй като от влязлото в сила постановление за възлагане на процесния недвижим имот по горепосоченото изпълнително дело при ЧСИ А. Б. се установява, че преди приключване на съдебното дирене по настоящия исков процес, процесното жилище е станало собственост на трето лице – взискателя и ипотекарен кредитор [фирма], т.е. процесният недвижим имот не е собственост на ответника [фирма] /продавач по предварителния договор за продажба/ и това е достатъчно основание, за да се приеме за неоснователен конститутивния иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. В изложението към касационната жалба на ищците не са формулирани правни въпроси, такива не могат и да бъдат изведени съобразно правомощията на касационната инстанция, очертани в т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Релевираните доводи на касаторите представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, и като такива са неотносими към производството по чл. 288 ГПК, а подлежат на преценка в касационното производство по основателността на касационната жалба, само в случай, че бъде допуснато касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Така изложените доводи и обстоятелства в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на ищците не осъществяват нито общото, нито допълнителните основания за допускане на касационно обжалване.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5317 от 24.06.2016г. по в. гр. дело № 10167/2015г. на Софийски градски съд, ГО, ІІІ-Г въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: