ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 437
София, 18. април 2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на пети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 5030 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 6652/10.08.2016 на Софийския градски съд по гр. д. № 10923/2015, с което е отменено частично решение № 101/10.06.2015 на Софийския районен съд по гр. д. № 8117/2015, като за сумата над 2.500 лева до уважения размер от 5.000 лева е отхвърлен предявеният иск за обезщетение на неимуществените вреди от незаконно обвинение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Недоволен от решението в отхвърлителната част е касаторът С. Т. К., представляван от адв. В. Т. от САК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, включително за значението на тежестта на повдигнатото обвинение, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда, както и за значението на осъжданията на ищеца, като предпоставка за намаляване на определеното обезщетение, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, основания на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Позовава се и прилага съдебна практика на ВКС.
Ответникът по жалбата П. на Р. Б. не взема становище.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с първоинстанционното решение неправилно е уважен предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5.000 лева, като е приел, че справедливият размер на дължимото обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е 2.500 лева. По делото е прието, че Софийска районна прокуратура е повдигнала и поддържала срещу ищеца обвинение в извършване на престъпление кражба по чл. 196, ал. 1, т. 2, пр. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК – престъпление против собствеността, извършено в условията на опасен рецидив, след като лицето е било осъждано повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, за което е предвидено наказание от 3 до 15 години лишаване от свобода (с оглед на което престъплението е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК). В хода на наказателното производство ищецът е бил задържан за 24 часа със заповед на полицейски орган по досъдебно производство, след което с постановление е бил задържан до 72 часа и е привлечен като обвиняем в престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1 НК (за това че за времето от 19:30 ч. на 29.08.2012 г. до 12 ч. на 30.08.2012 г. от склад, находящ се в[жк]срещу ж.п. гара „З. Ф.”, под моста на [улица], чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот (направил дупка в северната стена на склада), отнел чужди движими вещи: 12 (дванадесет) броя монофазни електродвигателя от владението на Ц. М. С., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои). С определение от 02.09.2012 на СРС по н.ч.х.д. № 164098/2012 на ищеца е определена мярка за неотклонение „задържане под стража”, като с ново постановление за привличане на обвиняем от 18.10.2012 по същото наказателно производство ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, пр. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години, като на 05.11.2012 г. в Софийския районен съд е внесен обвинителния акт. Ищецът е поискал изменение на взетата мярка за неотклонение задържане под стража, която е оставена без уважение, като при провеждане на второто съдебно заседание по делото същата е заменена с по-лека „подписка”. С присъда от 09.10.2013 г., влязла в сила на 25.10.2013 г., ищецът е бил признат за невинен по повдигнатото обвинение. Съгласно представена по делото справка за съдимост от 06.03.2015 г. ищецът е многократно е бил осъждан и задържан за деяния, идентични с това, за което му е предявено процесното обвинение, като след извършена кумулация му е било наложено наказание „лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно ефективно. Видно от извършена проверка в Централизираната информационна система на следствените служби към 09.03.2015 г. срещу него има образувани множество досъдебни производства за посегателства срещу правото на собственост, част от които с оглед предходните му осъждания, са квалифицирани като опасен рецидив.
Въззивният съд е приел, че в резултат от воденото срещу ищеца наказателно производство са му причинени съществени неудобства, изразяващи се: в нервно напрежение, притеснения, тревожност; възпрепятстване възможността да полага труд и да издържа семейството си (преди задържането си се е грижел за баща си и брат си, които са страдали от заболявания, видно от представени удостоверения на ТЕЛК, макар по делото да не е доказано да е поемал цялостната им издръжка); преживян стрес, вследствие на който се е затворил се в себе си и е изгубил приятели. Съдът е приел, че с оглед предходните множество осъждания на ищеца и редица висящи досъдебни производства срещу него, не може да се обоснове извод, че уронването на престижа на ищеца в обществото се дължи именно на процесното наказателно производство (същевременно не са ангажирани доказателства за положително обществено мнение преди повдигането на това обвинение, за да се установи промяна). При определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди са съобразени следните обстоятелства: че наказателното производство е продължило 14 месеца, считано от момента на привличане на ищеца като обвиняем до момента на постановяване на влязлата в сила оправдателна присъда (съответства на критерия за разумен срок за разглеждане на делото); взета е най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ за период от 6 месеца, през които е бил лишен от възможността да участва в издръжката на семейството си. Предвид тежестта на повдигнатото на ищеца обвинение, продължителността на наказателното производство – проведени са 8 открити съдебни заседания, на които ищецът се е явявал лично, както и неблагоприятното отражение върху него, взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ е приел, че сумата от 2.500 лева е справедливият размер на обезщетение за претърпените вреди, който ще го възмезди в най-пълна степен за претърпените емоционални неудобства от воденото наказателно производство.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар поставените материалноправни въпроси да обуславят решението по делото, но въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя на първо място според вида и характера на упражнената процесуална принуда – колко и какви процесуални действия са извършени с участието на пострадалия, как са извършени действията, в продължение на колко време, проведено ли е ефективно разследване в разумен срок и др. Не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК. На следващо място размерът на обезщетението се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. По отношение на значението на обстоятелствата за тежестта на повдигнатото обвинение, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда, както и за значението на осъжданията на ищеца, като предпоставка за намаляване на определеното обезщетение, следва да се посочи, че въззивният съд в мотивите на решението ги е обсъдил и взел предвид при преценката на продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 6652/10.08.2016 на Софийския градски съд по гр. д. № 10923/2015.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.