2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 233
гр. София 19.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди и седемнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
търговско дело N 60414/ 2016 г., разпределено на гражданската колегия на ВКС със заповед на Председателя на ВКС № 839 от 18.05.2016г., за да се произнесе съобрази:
[община] е обжалвала въззивното решение на Софийския апелативен съд № 884 от 03.05.2016г. по гр.д.№ 2436/2015г. в уважената част на иска по чл. 59 ЗЗД.
Ответникът [фирма] изразява становище в писмения отговор, че не са налице предвидените в закона основания за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок отговаря на изискванията за редовност по чл. 284 ГПК и не са налице изключенията на чл. 280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Софийският апелативен съд е отменил решението на Благоевградския окръжен съд №1225 от 19.03.15г. по т.д.№469/13г. в частта, с която е отхвърлен предявения на основание чл.59 от ЗЗД иск от [фирма] срещу [община] за разликата от 26 616,19 лв. до 63 851,27 лв. и е решил делото по същество като е уважил иска, а в останалата част е потвърдил първоинстанционното решение.
Апелативният съд е приел, че ищецът по делото [фирма] е изпълнил на общински обект /сградата на общината/ работи по монтаж на нова електроинсталация. Изводът е направен след преценка на показанията на свидетелите, писмените доказателства и заключения на изслушаните по делото вещи лица, които са констатирали съществуването на такава инсталация и осчетоводяването при ищеца на извършени от него във връзка с тези работи разходи. Същевременно ответникът в производството пред двете инстанции не е провел успешно доказване на възражението, че работите по инсталацията са извършени от трети за спора лица. Ангажираните от него свидетели установяват единствено факти по извършването в по-късен момент на монтаж на окачени тавани и поставяне на осветителни тела тип „луна” , каквито работи не са включени в претенцията на ищеца. От правна страна апелативният съд е приел, че [фирма] е обедняла със стойността на извършените електротехнически работи на общинския обект, а [община] се е обогатила. За това неоснователно разместване на блага, [община] дължи да върне по-малката измежду сумата на обедняването и тази, с която се е обогатил. Съгласно изслушаните експертизи, обедняването е в размер на 88 987. 51 лв., а размерът на обогатяването по пазарни цени на установените на място извършени от ищеца работи е в размер на 63 851.27 лв. до какъвто размер е приел, че следва да се уважи иска и е присъдил още 37 235.08 лв. над сумата, за която е уважен иска от първоинстанционния съд.
По доводите на касатора в изложението за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:
Няма съмнение за недопустимост на обжалваното решение поради противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба. В исковата молба изрично е посочено, че със сумата, вложена от ищеца за изграждане на нова електрическа инсталация [община] се е обогатила , тъй като не е платила стойността на инсталацията. При това съдържание на исковата молба няма противоречие между обстоятелствената част и петитума. Цитираното от касатора решение на ВКС ІІ т.о. по т.д.№ 2573/2014г. , макар да е постановено по спор между същите страни, не е идентично с разглеждания случай, тъй като видно от мотивите, съдържанието на исковата молба по това дело е било друго.
Няма основание също така да се приеме, че съдът се е произнесъл за извършени строителни работи в сграда, която е различна от тази, посочена в исковата молба. Твърденията на ищеца са, че е изградена електрическа инсталация в сградата на Общината в [населено място] , а апелативният съд е приел, че строителните работи са извършени на общински обект /сградата на общината/. За основателността на иска за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД, каквато е правната квалификация на апелативния съд, е без правно значение коя от общинските служби ползва сградата, защото при извършени ремонтни работи обогатяването е за собственика, в случая това е [община].
2. Не е налице поддържаното противоречие с ППВС 1/1979г. по въпроса за начина на определяне на размера на обогатяването , тъй като този въпрос не е разглеждан в постановлението. По останалите въпроси, свързани с определяне на дължимата сума по чл. 59 ЗЗД като разлика между обогатяването и обедняването и по какви критерии следва да се определят двете суми, също не са налице поддържаните от касатора основания на чл. 280 ал.1 – 3 ГПК, тъй като задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК е съобразена. С решение № 179 от 16.12.2016г. по т.д.№ 2235/2015г. на ВКС, ІІ т.о. е прието, че обогатяването представлява спестяване на разходи и включва стойността на материалите и труда, както и на всички други разходи и ползи, включително печалба, които биха се дължали като възнаграждение на изпълнителя, ако бе сключен действителен договор. Обедняването представлява реалното намаление на имуществото на изпълнителя и включва стойността на материалите и труда, които са вложени за извършване на СМР и други обичайни разходи, включително ДДС, ако такъв следва да се начислява, но без формиране на печалба за изпълнителя. Именно по тези критерии в обжалваното решение апелативният съд е определил двете суми и при съпоставянето им е присъдил по-малката от тях . Следователно няма основание да се приеме, че съдът е дал възможност на ищеца да се обогати като получи стойност за строително монтажни работи , която е по-висока от действително вложените разходи, в какъвто смисъл са доводите на касатора.
С оглед на изложеното не са налице основанията на чл. 280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото на ответника следва да се присъдят на основание чл. 78 ал.3 ГПК направените в касационното производство разноски в размер на 2000 лв. , представляващи платено в брой възнаграждение по договор за правна защита , представен с отговора на касационната жалба.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд, 9 състав № 884 от 03.05.2016г. по гр.д.№ 2436/2015 г.
Осъжда [община] да заплати на [фирма] ЕИК[ЕИК] сумата 2000 лв. /две хиляди лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: