О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
Гр. София, 19.04.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на осми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1764/2016 г. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу Решение № 98/13 юни 2016 г. по гр.д.№ 251/2016 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 187/18 март 2016 г. по т.д.№ 1594/2015 г. на Варненския окръжен съд в осъдителната му част за сумата 56 000 лв., платена на 13 юни 2006 г. по сметка на [община] от [фирма] /в несъстоятелност/, представляваща такса за прехвърляне собствеността на недвижим имот, придобит на публична продан по изп.д. 4102/2003 г. по описа на СИС при В., V район, и законната лихва върху главницата от 4 март 2015 г. до окончателното й плащане. В жалбата се поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му и отхвърляне на иска по чл.499 ал.1 изр.3 ГПК. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото три правни въпроса.
Ответникът по касация [фирма] /в несъстоятелност/, изразява становище в срока за отговор, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Варненския апелативен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното решение на Варненския ОС по т.д.№ 1594/2015 г. в обжалваната му осъдителна част, въззивният съд е приел, че отстраненият при евикция купувач на недвижим имот има право да получи от общината платените такси по прехвърлянето му в съответствие с предвидените в чл.499 ГПК ред за удовлетворяване правото на евинцирания купувач на публична продан да иска връщане на платените на общината такси /респ. местен данък за прехвърляне собствеността върху недвижим имот, от който дружеството е съдебно отстранено/.
В съобразителната част на решението е приета за безспорна установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка – възлагане на недвижим имот в к.к. „Златни пясъци“ – хотел „Д. с постановление на съдебния изпълнител по изп.д.№ 4102/2013 г. по описа на СИС при В. на ищцовото дружество, плащане на сумата 56 000 лв. на 13.6.2006 г. като дължима местна такса в размер на 2% от продажната цена 2 800 000 лв., установено с платежно нареждане от 13.6.2006 г. и отразено във възлагателното постановление на ДСИ от 5 юни 2006 г. и евикция на купувача-ищец с влязло в сила съдебно решение, постановено по иск на [фирма] с правно основание чл.108 ЗС, предявен срещу [фирма].
Изложени са съображения за неправилност на процедурата по чл.128 и сл. ДОПК за възстановяване на събраната от общината сума, както и за преклудиране на възражението за погасяване на вземането по давност.
Въпросите относно разграничението между понятията „данък при възмездно придобиване на имущество“ и „такса по прехвърляне собствеността върху недвижим имот“ /пункт 1 в изложението на касатора/, относно характера на спора и реда за разрешаването му /т.3/ не са ясно и точно формулирани. Разгледани в контекста на оплакванията на жалбоподателя за недопустимо смесване и отъждествяване на понятията „данък“ и „такса“ в нарушение на разпоредбите на ЗМДТ и за неправилно квалифициране на спора като търговски поради неправилно формулирано убеждение на въззивния съд относно наличието на търговски правоотношения и неточни правни изводи, двата въпроса са от значение за правилността на обжалваното въззивно решение, но не и за изхода на спора по конкретното дело. Същите не са обусловили решаващите изводи на съда за основателността на иска и в тоя смисъл не покриват критериите по т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК за ОБЩО ОСНОВАНИЕ за допускане до касационен контрол. Според тях правният въпрос трябва да е от значение за изхода на спора, за формиране решаващата воля на съда, но не и за ПРАВИЛНОСТТА на обжалвания акт или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за достъп до касация са различни от основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281 т.3 ГПК. Независимо от изложеното двата въпроса не са разрешение в отклонение от съдебната практика, имаща задължителен характер. Въпросът има ли предимство общия закон пред специалния при евикция на купувач при публична продан на недвижим имот, заплатил преди това дължимия в полза на общината данък при възмездно придобиване на имущество, не е коректно формулиран и не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Зададен хипотетично, общотеоритичният въпрос по т.2 относно приложното поле на специалните и общи правни норми при едновременното им действие се явява неотносим към предмета на спора и не е намерил разрешение в обжалвания акт. Искът за връщане на ПЛАТЕНА ТАКСА по прехвърлянето е уважен от първоинстанционния съд на предявеното основание, а решението е потвърдено от въззивната инстанция на същото основание чл. 499 ал.1 изр.3 ГПК – срещу юридическо лице, което не е привлечено като подпомагаща страна в делото за ревандикация на имота, поради което не е налице и основание за достъп до касация в хипотезата на вероятна недопустимост на обжалваното решение.
Непосочването на правен въпрос от значение за изхода на спора е достатъчно основание за недопускане на въззивния съдебен акт до касационен контрол без да се разглеждат сочените от жалбоподателя допълнителни основания.
Независимо от горното касаторът не излага съображения по т.4 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по Т.Д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, свързани с евентуалното значение на формулираните от него въпроси за точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280 ал.1 т. 3 ГПК, не представя доказателства за наличие на противоречива съдебна практика – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за законосъобразността и правилността на възприетия краен резултат. Практиката на съдилищата по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК не включва практиката на административните съдилища съгласно т.3 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК от 19.02.2010 г.
Предвид изложеното следва да се приеме, че касаторът не е установил наличието на поддържаните от него основания за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 98/13 юни 2016 г. по в.гр.д. № 251/2016 г. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: