О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 243
Гр. София, 19.04.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 321/2016 г. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма] и ЕТ „Н. – Н. М., К. П.“ Х. срещу Решение № 288/23.07.2015 г. на Пловдивския апелативен съд по в.т.д.№ 353/2015 г., с което е потвърдено Решение № 2/12.01.2015 г. на Хасковския окръжен съд по т.д.№ 21/2014 г. С първоинстанционния съдебен акт е признато за установено по отношение на ответника ЕТ, че дължи на [фирма] на основание чл. 422 ГПК сумата 44 443,01 лв. ведно със законната лихва от 24 февруари 2014 г. до окончателното й плащане, 28371,69 лв., лихва за периода 21 януари 2010 г. – 22.04.2013 г. и 3122,78 лв. разноски и е отхвърлен предявеният иск за сумата 1500 лв. поради прихващане на основание чл.103 ал.1 ЗЗД. Недоволни от решението са останали двете страни, ищцовата банка го обжалва в отхвърлителната му част, а ЕТ „Н. – Н. М., К. П.“- в останалата му част. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК ищецът-касатор обосновава приложното поле на обжалването с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 3 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на спора правен въпрос и претендира обезсилване на решението на въззивния съд в отхвърлителната му част като недопустимо, а насрещната страна е посочила в изложението си въпроси, без да обоснове приложното поле на касационното обжалване с допълнителни основания по чл.280 ал.1 ГПК. Претендира отмяната на решението в обжалваната от нея част.
Настоящият съдебен състав, като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационните жалби са подадени в срок от заинтересовани легитимирани страни срещу подлежащо на непряк касационен контрол въззивно решение на Пловдивския апелативен съд и нередовностите им са отстранени, поради което се явяват процесуално допустими.
За да потвърди решението на Хасковския окръжен съд, въззивният съд е приел за частично основателен иск за съществуването на вземане по договор за револвиращ банков кредит, предявен по реда на чл.422 ГПК срещу правоприемника на починалия кредитополучател – едноличен търговец, след чиято смърт правата и задълженията на търговското му предприятие са преминали към единия от наследниците – К. П. по силата на споразумение по чл.60 ал.2 ТЗ от 26 април 2010 г., сключено в предвидената от закона форма и вписано в търговския регистър. С нотариална покана от 25 април 2012 г., връчена на ответника на 14 май 2012 г. банката е обявила отпуснатия по договор от 27 април 2006 г. кредит за предсрочно изискуем поради забава на вноски, считано от 21 януари 2010 г., и е подала заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу ответния ЕТ – правоприемник на кредитополучателя [фирма] за процесните суми. Длъжникът е депозирал възражение в срока по чл.414 ГПК и кредиторът е предявил установителен иск в преклузивния едномесечен срок по чл.415 ал.1 ГПК. Размерът на дължимите суми е определен в съответствие с неоспорените констатации на заключение на ССЕ, изготвено от в.л. Д., прието от първоинстанционния съд и е уважено възражение за прихващане за сумата 1500 лв., представляваща разходи на ответния ЕТ по учредяване на договорна ипотека, предназначена да обезпечи друг договор за банков кредит в размер на 26 500 ЕВРО, подписан на 27.9.2010 г. под отлагателно условие, по който сумата не е отпусната и същата е била предназначена да послужи за погасяване на просрочените задължения по процесния договор и анексите към него. Възражението на ответника за недействителност на споразумението относно поемането на предприятието на починалия ЕТ поради въвеждане в заблуждение на К. П. от служители на ищцовата банка чрез неправомерни действия не е разгледано поради преклузия.
Съобразителната част на въззивното решение дава основание да се приеме, че формулираните от касатора-ответник правни въпроси не са разрешени в обжалвания акт и не са обусловили правната воля на съда по предмета на спора. Мотивите не съдържат отговор на въпросите валидно ли е поемането на предприятието, следва ли страната да предяви насрещен иск за вреди, причинени й в преддоговорни отношения в производството по чл.422 ГПК или може да се брани с възражение. Въззивният съд е приел за преклудирано възражението за унищожаемост на споразумението между наследниците поради измама, изхождаща от трето лице, като релевирано едва с въззивната жалба, и е обсъдил само възражението за прихващане, предявено с отговора на исковата молба. Първоинстанционният съд е приел, че не дължи произнасяне по възражението за прихващане с вземане по втория кредитен договор, заявено в писмената защита на ответната страна.
Въпросът относно начина на установяване действителния размер на лихвите – достатъчно ли е извлечение от счетоводната система на банката – е некоректно зададен, тъй като по делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза и изводите на съда се основават на неоспорените констатации на заключението на в.л. Е. Д..
Непосочването на правни въпроси от значение за изхода на спора е достатъчно основание за недопускане до касационен контрол на въззивното решение в обжалваната от ответника част. Независимо от горното изложението на ЕТ „Н.-Н. М., К. П.“ не съдържа допълнителни основания за допускане до касация-хипотези, при наличие на които би могло да се прояви общото основание за допускане на касационно обжалване.
Формулираният в изложението на банката по чл.284 ал.3 т.1 ГПК правен въпрос „Подлежи ли на разглеждане и преценка за основателност възражението на ответника за прихващане, основано на различно от въведеното с иска правоотношение при условие, че въззивният съд е приел за неотносимо правоотношението, на което възражението се основава“ е обусловило решаващите изводи на съда досежно частичното отхвърляне на иска.
Отговор на зададения въпрос съдържа ТР № 4/2013 г. от 18.6.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК. Съгласно т.11 на цитираното решение е допустимо в исковото производство по чл.422 ГПК въвеждането на ВСЯКАКВИ ВЪЗРАЖЕНИЯ от длъжника за плащане и прихващане. Прибягването на кредитора до заповедното производство не следва да ограничава процесуалните възможности, които исковият процес предоставя на длъжника – ответник. Възражението за прихващане със сумата 1500 лв. е разгледано то съдилищата в съответствие с възприетото решение.
Ищецът-касатор не е изложил съображения по т.4 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК за значението на формулирания от него въпрос за точното прилагане на закона и развитието на правото, нито съображения за поддържаната в жалбата му недопустимост на решението в отхвърлителната му част.
Предвид изложеното следва да се приеме, че жалбоподателите не установяват наличието на поддържаните от тях основания за достъп до касация.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 288 от 23 юли 2015 г. на Пловдивския апелативен съд по в.т.д.№ 353/2015 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: