ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 441
София, 19.04.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 2892 по описа за 2016г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Р. Н. като процесуален представител на Х. Х. В. от [населено място] срещу въззивното решение на Разградския окръжен съд /Р./ от 22.03.2016г. по в.гр.д. № 19/2016г.
Ответниците по касационната жалба Г. С. Г., Г. З. З. и В. В. Ц., и тримата от [населено място], не за подали отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 20.03.2016г. Р. е потвърдил решението на Кубратския районен съд /на който с определение на Р. по ч.гр.д. № 80/2015г. на основание чл.23 ГПК поради отвод на съдиите от РС Исперих, тъй като ответникът В.Ц. е син на прокурор от РП И., делото е изпратено за разглеждане/ от 20.11.2015г. по гр.д. № 112/2015г., с което са отхвърлени предявените от Х. Хр.В. срещу Г. Ст.Г., Г. З.З. и В. В.Ц. искове за присъждане солидарно на 12000лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца на 21.08.2011г.
За да постанови решението, въззивният съд, препращайки и към мотивите на първоинстанционния, е приел за безспорно установено, че на 21.08.2011г. на ищеца е нанесен побой, като са му причинени описаните в исковата молба и в съдебно-медицинско удостоверение телесни увреждания. Този факт се потвърждава от разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели на ищеца И. Р. Л. – негова майка и В. М.. Взето е предвид, че постановената във връзка с това присъда по НЧХД е отменена от ОС Силистра и делото е върнато за ново разглеждане, при което наказателното производство е прекратено с влязъл в сила съдебен акт. При липсата на влязла в сила присъда, която да има задължителна сила съобразно чл.300 ГПК, в тежест на ищеца е било да докаже в гражданския процес наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, като установи противоправно поведение на ответниците и причинната му връзка с настъпилите вреди, което той не е сторил. Събраните в наказателното производство доказателства /свидетелски показания, експертизи/ не може да се ползват като такива в настоящия процес поради несъбирането им по реда на ГПК и позоваването на тях е недопустимо. А св.Л. не е била очевидец на инцидента, сочените от нея факти са преразказ на казаното й от ищеца – неин син. Не е установено по категоричен начин кой е автор на уврежданията на ищеца. Показанията на св.М. – полицейски служител, също не установяват по безспорен начин какви действия са извършени от всеки от тримата ответници, за да настъпят телесните увреждания – свидетелят заявява, че доколкото си спомня, едно от момчетата било признало, че ударило шамар на ищеца.
С определение в о.с.з. на 22.ІІ.2016г. въззивният съд се е произнесъл по искането на ищеца за отвод на всички съдии от Р. и делото да се изпрати на ВКС по компетентност, като го е оставил без уважение, приемайки, че не са налице формални и неформални причини за отвод на състава за разглеждане на делото – родствената връзка между единия от ответниците и магистрат от съдебния район не обосновава наличие на предпоставките по чл.22 ал.1 т.6 ГПК.
В касационната жалба са изложени оплаквания за липса на анализ и коментар на представените с исковата молба съдебно-медицинска експертиза, фиш за спешна медицинска помощ, съдебно-медицинско удостоверение, два броя болнични листа, искане за обзорно изследване, както и на показанията на свидетелите Р. и М. – с тези доказателства ищецът доказал исковата си претенция и тя следвало да бъде уважена. Въпреки че преписките по НЧХД и на РУП И. били приложени към делото, ищецът не се бил домогвал до тях, това сторили ответниците. Въззивният съд не уважил направения от касатора отвод на съдиите от Р. област и не изпратил делото на ВКС за определяне кой съд да го разгледа.
В първоначално представеното изложение се сочи, че съдът не сметнал за необходимо да посочи освен НЧХД и полицейската преписка събрани ли са и други гласни и писмени доказателства, че такива били събрани и съдът трябвало да ги коментира и анализира и да посочи причината, ако не ги приема, вместо това избирателно и бланкетно посочил, че не може да се ползват събраните по НЧХД и полицейската преписка доказателства; не било съобразено и искането за отвод, въпреки наличието на конфликт на интереси. С оглед на това било налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
В представеното след даденото му от ВКС указание изложение касаторът сочи, че съдът се бил произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси във връзка с преценката на събраните гласни и писмени доказателства, съгласно изискванията на ГПК съдът следвало да посочи защо отхвърля събраните в гражданския процес доказателства. Поради това, че единият от ответниците бил син на прокурор в РП И., ищецът направил искане за изпращане на делото на ВКС за определяне на съд в друга област, което не било направено. При това положение било редно с оглед точното прилагане на закона и развитието на правото да бъде допуснато касационно обжалване. Сочи се и основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, без конкретизиране на практика на ВКС.
Въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
В изложението си касаторът е поставил процесуалноправен въпрос за задължението на съда да подложи на преценка и да вземе предвид събраните по делото относими към спора доказателства. По този въпрос въззивният съд се е произнесъл в съответствие с многобройната, трайна и непротиворечива практика, включително и такава по сега действащия ГПК, като, споделяйки и препращайки и към мотивите на първоинстанционния, е съобразил и е преценил събраните по предвидения в ГПК ред гласни и писмени доказателства и въз основа на тях е приел за несъмнено установено нанасяне на побой на ищеца и причинени му от това увреждания, но и че от доказателствата не се установява уврежданията да са причинени от ответниците в резултат на тяхно противоправно поведение, с оглед на което не са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността за непозволено увреждане.
Във връзка с искането на ищеца за отвод на съдиите от Р. в изложението се сочи единствено неуважаването му от въззивния съд, въпреки наличието на конфликт на интереси. Направено по този начин, изявлението представлява оплакване за необоснованост и процесуално нарушение – касационни основания по чл.281 ГПК, които, обаче, подлежат на преценка от касационния съд, ако касационно обжалване бъде допуснато. Касаторът не е поставил въпрос, по който съдът се произнесъл в бланкетно заявените хипотези по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, обусловило изводът му в тази връзка, а касационният съд не може да го вземе предвид служебно с оглед диспозитивното начало в гражданския процес и правото на защита на насрещната страна /в този смисъл виж ТР № 1/2009г. на ОСГТК/.
С оглед изложеното не са налице предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Разградския окръжен съд № 20 от 22.ІІІ.2016г. по в.гр.д № 19/2016г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: