О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 443
София, 19.04.2017 г.
Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от шести март две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: Мими Фурнаджиева
Велислав Павков
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4416 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Н. Б. А. от [населено място], представляван от адв. С. А., против решение № 1397 от 17 февруари 2016 г., постановено по в.гр.д. № 10399 по описа на Софийския градски съд за 2015 г., с което се потвърждава решение № 3602 от 7 май 2015 г., постановено по гр.д. № 30905 по описа на районния съд в гр. София за 2013 г., за отхвърляне иска на А. против А. „П. и.” [населено място] за заплащане на сумата от 9000 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главница от 14226,50 лева, за периода 23.04.2013 г. – 08.05.2013 г.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено процесуално нарушение. Подчертано е, че с решението се прегражда пътят за търсене на правата на собственик на отчужден имот и за получаване на полагащо се обезщетение – лихва върху главницата, която се начислява до момента на плащането й, а тъй като ответникът е нередовен платец, лихвата следва да се изчислява до плащането й. Заявено е, че административният съд неправилно е препратил делото на основния съд, след като то е изцяло административно. Допълнително в касационна жалба, подписана от самия касатор, се изтъква, че държавата не е изплатила главницата с лихвата заедно, поради което ответникът е нередовен платец. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се твърди решението да е постановено изцяло в противоречие с текста на закона и се сочат всички основания за селекция по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът А. „П. и.” [населено място], представлявана от председателя на управителния съвет инж. Л. Л., чрез юрисконсулти К. Б. и С. Н., в отговор на касационната жалба твърди както че липсва основание за допускане на касационното обжалване, така и че жалбата е неоснователна.
За да възприеме извода на първата инстанция за неоснователност на предявения иск, въззивният съд препраща към изложените мотиви, а относно единствения довод за погрешно приет от съда период на иска, се сочи, че първата инстанция двукратно е оставяла исковата молба без движение с указание ищецът да уточни основанието на претендираното от него обезщетение за забавено изпълнение, периодът, за който се иска, и неговият размер, като ищецът е уточнил, че се претендират 9000 лева обезщетение за забава на плащането на главницата от 14266 лева от страна на ответника за периода 23 април 2013 г. до предявяването на иска, при което правилно искът е квалифициран от първата инстанция като такъв по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. При тези обстоятелства не е споделена тезата на ищеца, че е претендирана лихва от 07.07.2008 г. до датата на изплащане на главницата или до момента на изплащане на лихвата. Независимо от участието на процесуален представител по делото, ищецът не се е възползвал от възможността да поясни и допълни исковата молба с периода на процесното вземане преди приемането на окончателния доклад по делото, ако не е бил съгласен с изложените в него факти. Предвид установеното, че на 23.04.2013 г. ответникът е изпълнил задължението си за заплащане на главницата, за периода след тази дата не дължи обезщетение за забава – погасен е главният паричен дълг. Ето защо е прието, че независимо дали обезщетението се претендира до момента на подаване на исковата молба или до окончателното изплащане на обезщетението, искът е неоснователен.
Не може да бъде споделено твърдението на касатора, че обжалваното решение е недопустимо, което да налага допускането на касационното обжалване. Сочи се, че административният съд неправилно е изпратил делото на гражданския съд, тъй като то е изцяло административно. Установено е, че с решение № 8377 от 7 юли 2008 г., постановено по адм.д. № 802/2008 г. по описа на Върховния административен съд, по жалбата на касатора като наследник на Б. Н. А. срещу решение на Министерския съвет № 777/30.11.2007 г. за отчуждаване на имоти частна собственост, е изменен размерът на дължимото парично обезщетение за съответния имот и то е увеличено. С исковата молба в настоящия процес се иска присъждане на лихви върху изплатената част от обезщетението на касатора. Ясно е, че в случая според критерия „метод на регулиране на отношенията”, в разглежданото правоотношение субектите са равнопоставени и спорът е гражданскоправен, а не административен, за разлика от процедурата по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост. Затова настоящия съдебен състав не поставя под съмнение допустимостта на съдебния акт, постановен от общия съд.
К. съд приема, че не следва да допуска касационното обжалване, тъй като касаторът не е посочил общото основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението на основанията за това се сочи единствено, че според касатора със ЗУТ е уредено изплащането на главницата по отчуждаването на имота за държавни нужди, в който закон се цитира и фактът, че платецът на главницата дължи и лихви по дължимата сума до тяхното изплащане, а не до изплащане на главницата. Според текста на чл. 210, ал. 7 ЗУТ, върху сумата на неизплатеното обезщетение се дължат законните лихви от деня на изтичане на срока за плащане. Правен въпрос по тълкуването на разпоредбата не се поставя съгласно критериите, разяснени подробно от ВКС в т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК – не е поставен правен въпрос по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд, което е било включено надлежно в предмета на спора, а от друга страна съдът не е дал и тълкуване на посочения текст. Разрешението в обжалвания съдебен акт е, че искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, какъвто е предявеният, е изначално неоснователен поради погасяването на главницата, независимо каква е претенцията – дали обезщетението се претендира до момента на подаване на исковата молба, или до окончателното му изплащане. Въпрос за значението на погасяване на главницата по отношение на претенцията за обезщетение за забавено плащане, не се поставя, което препятства възможността на касационния съд да допусне касационното обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд в настоящия си състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1397 от 17 февруари 2016 г., постановено по в.гр.д. № 10399 по описа на Софийския градски съд за 2015 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: