1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 445
гр.София, 19.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
дванадесети април две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 5046/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Ц. П. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № ІІІ-101 от 21.07.2016 г. по гр.д.№ 418/ 2016 г., с което е потвърдено (в обжалваната пред окръжния съд част) решение на Несебърски районен съд по гр.д.№ 1004/ 2013 г. и по този начин жалбоподателката е осъдена да заплати на [фирма], [населено място], по иск, квалифициран по чл.207 ал.1 т.2 КТ, сумата 116 107,08 лв – констатирани липси в магазин „К.” и магазин „Е.”, находящи се в к.к.”С. б.”, със законната лихва върху тази сума от 11.07.2013 г. до окончателното й изплащане и разноските по делото.
Според жалбоподателката въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд следните (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС) правни въпроси: за отчетническото качество на работник, в чиято длъжностна характеристика не са посочени отчетнически функции; може ли в такъв случай качеството отчетник да бъде изведено от действително изпълняваните от работника функции; за възможността установяването на факта на липсата да бъде извършено с експертиза при липса на подписан от работника приемо-предавателен протокол за материални ценности; за задължението на съда, при определяне на размер на липси в търговски обект, да определи периодът на настъпване на липсите и да го обвърже с трудовото правоотношение на работника. Освен това, според касатора, има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото разрешеният в обжалваното решение процесуалноправен въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото (включително тези, които не приема) и да отхвърли иска, ако намери дадени факти за недоказани.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата като счита, че не са налице основания за допускане на касационния контрол. Поддържа, че жалбоподателката не е формулирала ясни правни въпроси, относими към разрешенията на инстанцията по същество, а доколкото съдържанието на въпросите може да се предположи – че по тях има безпротиворечива практика, на която обжалваното решение съответства.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да уважи (в рамките на сезирането си) предявения иск, въззивният съд приел, че [фирма] е учредено през 2012 г. търговско дружество, което започнало търговска дейност в к.к.”С. б.” чрез стопанисване на два магазина – магазин „К.” и магазин „Е.”. Дейността била развивана до края на същата година, като ответницата е била назначена по трудов договор от 17.04.2012 г. на длъжността „мениджър продажби” в ищцовото дружество. Тя подписала характеристика за длъжността, според която трябвало да осъществява пряк контрол и ръководство върху дейността на търговските обекти, а допълнително подписала декларация, с която се задължила да носи материална отговорност за складовите наличности и при установяване на липси да ги заплаща. Съдът посочил, че от тези документи установява възлагането от страна на работодателя и съгласието от страна на ответницата да изпълнява отчетнически функции. Добавил, че събраните по делото гласни доказателства, обсъдени в съвкупност, също водят до еднозначен извод, че ответницата е била единственият служител на [фирма] в двата магазина, който е подавал заявки за стока, приемал е същата и се е разплащал (лично или чрез касиерите) с доставчиците. Това съдът намерил за достатъчно за признаване на ищцата на качеството „отчетник”, без оглед има ли съставени приемо-предавателни протоколи за материалните ценности. От основното и допълнителното заключение на назначената по делото икономическа експертиза съдът приел за установено, че за 2012 г. (само през която [фирма] развивало търговска дейност чрез магазините „К.” и „Е.”) в двата магазина по касова книга са постъпили 617 089,21 лв, а са разходвани по документи 407 281,20 лв. На управителя на ищцовото дружество са предадени 49 273,60 лв, 34 011,14 лв е била касовата наличност при приключване на дейността, а стоковата – 10 106,19 лв. При съпоставянето на тези суми се установява касов недостиг от 116 107,08 лв. При така установените факти от правна страна съдът извел, че се касае за липса, която е причинена от ответницата, защото единствено последната се е разпореждала със стоково – материалните ценности в двата магазина. Не са ангажирани от нея доказателства, че вредата не е причинена виновно или че не е причинена от нея. Поради това искът е счетен за основателен и съдът го е уважил в доказания му размер.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, от поставените като основание за допускане на касационното обжалване правни въпроси, обуславящи са материалноправните въпроси за отчетническото качество на работник, в чиято длъжностна характеристика не са посочени отчетнически функции и за възможността установяването на факта на липсата да бъде извършено с експертиза при липса на подписан от работника приемо-предавателен протокол за материални ценности. Те са включени в предмета на делото и са разрешени от инстанцията по същество, но по тях не е налице допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Съдът е съобразил установената съдебна практика, според която придобиването на качеството отчетник не зависи от вписването му в длъжностна характеристика. Достатъчно е длъжността, която работникът заема по трудов договор, да съдържа като присъщи задължения на работника действия, свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на ценности на работодателя. Съобразена е установената практика и по въпроса за доказването на факта на липсата. Когато единствено отчетникът е имал достъп до и се е разпореждал със стоково – материалните ценности на работодателя, приемал е стоката и се е разплащал с доставчици, липсата на приемо-предавателни протоколи се дължи именно на неговото бездействие. В такъв случай той не може да се позовава на лошото документиране на дейността си, за да избегне отговорността за настъпилите от нея вреди.
Останалите въпроси са необуславящи. Съдът не е посочил в акта си, че за него не съществува задължение да обсъди всички доказателства по делото, включително тези, които не е приема и да отхвърли иска, ако намери дадени факти за недоказани. Той е обсъдил доказателствата, на които се позовава ответницата и е съобразил доводите и за недоказаност на правопораждащите фактически твърдения на ищеца. Жалбоподателката всъщност не приема това, че при извършения доказателствен анализ съдът е намерил за недостоверни някои доказателства и е преценил останалите като достатъчни за установяване на спорните факти. Такова оплакване обаче касае правилността на обжалваното решение и не може да бъде разглеждано в производството по чл.288 ГПК. При допускане на обжалването касационният съд контролира единствено правните разрешения на инстанцията по същество, а не дейността й по установяване на фактите.
Що се касае до материалноправния въпрос за възможността качеството отчетник да бъде изведено от действително изпълняваните от работника функции, без вписване в длъжностната характеристика, той не е обуславящ. В конкретния случай съдът не е извел отчетническото качество на ответницата единствено от естеството на длъжността й. Той е посочил, че трудовите и функции по същество са за упражняване на ръководство и контрол върху други работници, но освен това ответницата е поела писмено задължение да носи материална отговорност за материалните наличности и при установяване на липси да ги заплаща. Поради това без значение за крайното решение е отговорът на въпроса при липса на такова писмено изявление би ли могло да се изведе качеството отчетник за ответницата. Неотносим е и въпросът за задължението на съда, при определяне на размер на липси в търговски обект, да определи периодът на настъпване на липсите и да го обвърже с трудовото правоотношение на работника. Съдът не е посочил че няма такова задължение, напротив, в обжалваното решение той е отговорил на доводите на ответницата за периода на настъпване на липсите. Установил е, че ищцовото дружество е развивало дейност само през 2012 г. и че през цялото време неговите магазини са управлявани единствено от ответницата, поради което липсите са настъпили именно докато е съществувало трудовото й правоотношение.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № ІІІ-101 от 21.07.2016 г. по гр.д.№ 418/ 2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: