1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 446
гр.София, 19.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
пети април две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 5101/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Видински окръжен съд № 77 от 19.07.2016 г. по гр.д.№ 208/ 2016 г., с което е потвърдено решение на Видински районен съд по гр.д.№ 48/ 2016 г. и по този начин са уважени предявените от Т. Н. П. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 57/ 30.11.2015 г., издадена от управителя на [фирма], за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „озеленител” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа от 1 468,13 лв със законната лихва от 11.01.2016 г.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът повдига като основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол процесуалноправeн въпрос за доказателствената тежест по отношение на факта на оставане без работаq при предявен иск за заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ. Счита, че въззивният съд е разрешил този въпрос в противоречие с установената съдебна практика, включително на Върховния касационен съд.
Ответната страна Т. П. не взема становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
По отношение на исковете за отмяна на уволнението и възстановяване на заеманата преди него длъжност касаторът не е формулирал правен въпрос във връзка с дадените от въззивния съд разрешения. Поради това в тази част валидното и допустимо въззивно решение не може да бъде допуснато до касационен контрол само на това основание (Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС), без оглед какви правни разрешения е дал съда по тези искове.
Повдигнатият правен въпрос касае единствено осъдителния иск, който въззивният съд е уважил. За стори това, той е приел за установено, че за исковия период ищцата е останала без работа поради незаконното уволнение. Фактът е намерил за доказан от представения по делото препис от трудовата книжка на ищцата, в която не е имало отбелязване за сключен следващ трудов договор от 30.11.2015 г. до 24.03.2016 г. Предвид тези мотиви, поставеният въпрос е обуславящ, но е разрешен от въззивния съд в съответствие с установената задължителна съдебна практика. Както е посочено в Тълкувателно решение № 6/ 15.07.2014 г. по тълк.д.№ 6/ 2013 г., ОСГК, доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е за ищеца. Констатацията, че след незаконното прекратяване на трудовото правоотношение в трудовата книжка на работника няма отбелязване да е започнал работа при друг работодател, е достатъчно доказателство за установяване на факта на принудителната безработица. Същото е прието в обжалваното решение, поради което по поставения въпрос то е съобразено с установената съдебна практика и няма основания за допускането му до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Видински окръжен съд № 77 от 19.07.2016 г. по гр.д.№ 208/ 2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: