ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 448
София, 20.04.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. д. № 4513 по описа за 2016г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Р.Т. като процесуален представител на [фирма] [населено място] срещу въззивното решение на Апелативен съд Бургас /БАС/ от 09.VІ.2016г. по в.гр.д. № 111/2016г.
Ответникът по касационната жалба Р. Я. Д Л., гражданин на Русия, в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Ив.Л. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащщ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе, ВКС на РБ взе предвид:
С атакуваното решение БАС е отменил решението на Бургаския окръжен съд от 07.01.2016г. по гр.д. № 149/2015г. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил [фирма] да заплати на Р. Я. Д Л. 34500 евро, с които дружеството се обогатило неоснователно поради отпадане на основанието за получаване на сумата, платена като цена по предварителен договор от 09.09.2011г. за продажба на апартамент в [населено място], ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане, и разноски.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че с изтичането на дадения от ищеца на ответника с покана срок 11.12.2014г. за сключване на окончателен договор предварителният договор е развален с едностранното изявление на ищеца. Като неоснователно е оценено възражението на ответника, че поради неплащане на цялата уговорена цена /остатък две вноски в общ размер 2743 евро/ купувачът-ищец не е изправна страна и поради това няма право да развали договора – продавачът-ответник не е посочил номер на банкова сметка, поради което ищецът до май 2013г. посещавал офиса му и внасял там парите по вноските в брой; две от плащанията са извън уговорените срокове, но са приети от ответника без възражение; след май 2013г. ищецът не намирал ответника в офиса и не можел да осъществи връзка с него и по телефон, при което последният практически отказал дължимото съдействие по чл.95 ЗЗД за изпълнение на задължението за заплащане на остатъка от 2743 евро, което е основание за освобождаване на длъжника от отговорност за забава; чл.87 ЗЗД не поставя условие за изправност на страната, разваляща договора, и дори да се приеме, че с неплащането на остатъка купувачът е неизправен, поканвайки продавача за сключване на окончателен договор, той има право да иска едновременно изпълнение; при неизправност и на двете страни всяка от тях може да развали едностранно договора. Като неоснователно е оценено и второто възражение на ответника за неизпълнение в дадения му срок за прехвърляне на собствеността поради непреодолима сила, изразяваща се в отказ на О. да даде съгласие за заличаване на договорна ипотека в полза на банката. Прието е в тази връзка, че отказът на О. от м.юни 2011г. сочи на преговори, които се очаква да приключат до 27 седмица същата година, и представлява волеизявление на контрахент на продавача по договор за кредит, обезпечен с ипотека, както и че наличието на спорове на продавача по договори с трети лица не обосновава непреодолима сила, защото той има точно определени права и задължения по предварителния договор. При тези обстоятелства отказът на продавача да се яви при нотариус и да прехвърли собствеността при липса на непреодолима сила сочи на негова неизправност, обусловило развалянето на предварителния договор. С това е отпаднало основанието за платените му по него претендирани по делото суми и вземането за тях е станало изискуемо.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи произнасяне от въззивния съд по три /съставни/ въпроса в хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 и 3 ГПК.
По първия поставен въпрос „забавата на кредитора освобождава ли длъжника от задължението да престира“ въззивният съд не се е произнесъл. Това е така, защото в атакуваното решение няма извод, обусловил изхода на спора, че забавата на ответника-продавач освобождава ищеца-купувач от задължението му да престира. Изводът на въззивния съд в тази насока е, че недаването на съдействие от продавача е основание за освобождаване на купувача от отговорност за забава /на плащането на остатъка от продажната цена/.
Няма решаващи изводи в атакуваното решение и във връзка с въпросите под № 2 в изложението „как се установява изправността на страните по предварителен договор при положение, че продавачът не се яви в определения от купувача час за изповядане на сделка в хипотеза на разваляне на такъв; нотариусът следва ли да провери готовността на купувача да изпълни плащането и да състави надлежен протокол за неявяването на кредитора и трябва ли да посочи в колко часа се е явил купувачът за изповядане на сделка“. При липсата на произнасяне от въззивния съд по така формулираните въпроси не е налице основната предвидена в чл.280 ал.1 ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване въз основа на тях.
Същото се отнася и до последните въпроси, обединени под № 3, по които касаторът търси отговор от касационния съд – „към кой момент се преценява дали купувачът има право да развали предварителен договор по реда на чл.87 ЗЗД с оглед наличието на незаличени ипотеки върху имота, увреждащи неговия интерес – преди или в момента на подписване на окончателен договор или към момента на предаване на имота; кога е налице преждевременно разваляне на договора“. И тези въпроси нямат отношение към произнасяне от въззивния съд, обусловило изхода на спора по делото.
По изложените съображения касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответника по касационната жалба разноски няма да бъдат присъдени, тъй като не са представени доказателства той да е направил такива за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд, граждански състав, № 65/09.VІ.2016г. по в.гр.д. № 111/2016г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: