2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 243
гр. София 24.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди и седемнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 4582/ 2016 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Й. И. Ц. – Б. е обжалвала въззивното решение на Габровския окръжен съд № 155 от 11.07.2016г. по гр.д.№ 171/2016г. по допускане на делбата, в частта за квотите на съделителите. Ответникът И. В. Р. не е подал отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията за редовност на чл. 284 ГПК и не са налице изключенията на чл. 280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Окръжният съд Г. е потвърдил решение № 91 от 10.05.2016г. по гр.д.№71/2016г. на Районен съд Севлиево, с което е допусната съдебна делба между Й. И. Ц. – Б. и И. В. Р. при равни права – по Ѕ ид.ч. на дворно място в [населено място], [община], [улица], съставляващо УПИ І—318, кв.34 по плана на селото с обща площ 1285кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда , лятна кухня , плевня и навес .
Въззивният съд е приел, че завещанието, с което М. И. В. , починала на 28.01.2015г., е завещала на Й. И. Ц. – Б. своята идеална част от делбения имот е нищожно на основание чл. 42 ал.1 б.”б” ЗН поради неспазване на формата на чл. 25 ЗН – подписът на завещателката е преди датата на завещанието и е допуснал делбата между двамата съделители при квоти по закон – чл.5 ал.1 ЗН.
В изложението за допускане на касационното обжалване Й. И. Ц. – Б. поддържа, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по въпроса за поредността на датата и подписа на саморъчното завещание с оглед изискванията за форма на чл. 25 ЗН. Поддържа , че датата не е част от завещателното разпореждане , затова когато няма съмнение, че целият текст на завещанието е изпълнен от завещателя, датата е означена и завещанието е подписано, са спазени изискванията на закона за неговата валидност. Касаторът се позовава на решение по гр.д.№ 853/1991г. на ВС, І г.о. като счита, че съобразно тълкуването в него на чл. 25 ЗН, то е приложимо за разглеждания случай и обосновава извод за действителност на завещанието.
При сравнение на мотивите на обжалваното решение и решението, на ВС, на което се позовава касатора, настоящият състав не констатира противоречие, обуславящо основанието на чл. 280 ал.1 ГПК, тъй като в двете решения не са разгледани идентични правни въпроси. В решението по гр.д.№ 853/1991г. на ВС, І г.о. е прието , че според чл. 42, б. „б“ ЗН саморъчното завещание е нищожно, когато при съставянето му не е спазена разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗН, а едно от съществените й изисквания е датирането на завещанието. Завещанието е недействително ако съдържа две дати, освен ако от текста на завещанието може да се направи обоснован извод, че едната от датите е посочена като начална на написването му, а втората отразява момента на окончателното завършване на текста. По настоящото дело завещанието не носи две дати и не е необходимо да се изследва въпросът дали съставянето му е започнало на една дата, а е довършено на друга. Порокът във формата на завещанието на М. И. В. се състои в това, че датата е написана след подписа, докато чл. 25 ЗН съдържа изрично изискване подписът на саморъчното завещание да бъде положен след завещателните разпореждания. В практиката на ВКС, включително и задължителна – решение № 343 от 1.11.2011 г. по гр. д. № 1147/2010 г. на ВКС, I г. о. , решение № 863 от 12.04.2010 г. по гр. д. № 654/2009 г. на ВКС, II г. о. , която е цитирана и в обжалваното решение, се приема, че когато датата е поставена след подписа, формата на чл. 25 ал.1 ЗН е нарушена и завещанието е нищожно. Спазването на задължителната съдебна практика в обжалваното решение изключва основанията на чл. 280 ал.1 т.1 и 2 ГПК. Касаторът не обосновава необходимостта от изоставяне на задължителната съдебна практика във връзка с тълкуването на чл. 25 ал.1 ЗН относно поредността на датата и подписа на саморъчното основание, поради което не е налице и поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
С оглед на изложеното, поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК, касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Габровския окръжен съд № 155 от 11.07.2016г. по гр.д.№ 171/2016г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: