2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 244
гр. София 24.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 4428/ 2016 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
[фирма] е обжалвал въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 320 от 14.07.2016г. по гражданско дело № 323/2016г.
Ответникът [фирма] [населено място] не е изразил становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията за редовност на чл. 284 ГПК и не са налице изключенията на чл. 280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Окръжният съд П. е потвърдил решението на Районния съд П. №186 от 17.03.2016г. , постановено по гражданско дело №2373/2105г. , с което е отхвърлен предявеният от [фирма] [населено място] против [фирма] [населено място] иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне построената стена на втория етаж между сградите с идентификатори 55155.508.260.4, собственост на ищеца и 55155.508.261.4, собственост на ответника и да прекрати действията, с които пречи на ищеца да преминава през сграда 55155.508.261.4.
Въззивният съд е приел, че ищецът е собственик на парцел VІ – производствена дейност в кв.1 по регулационния план на [населено място], ведно с построената в парцела двуетажна масивна сграда. С влязло в сила решение по гр.д.№ 882/2001г. на Пазарджишкия районен съд, [фирма] [населено място] е осъден да му предаде владението върху източната част на втория етаж на масивната двуетажна сграда, включваща северно помещение в размери 5,80м./4,70м. и площ от 27,30кв.м., две южни помещения с еднакви размери 2,80м/4,70м. и площ по 13,20кв.м., коридор разделящ северното от двете южни помещения с размери 5,80м/2м. и площ от 11,60кв.м., като общата площ на процесните помещения е 72кв.м. Тези помещения са били достъпни през вход, стълбище и по коридор на съседната сграда с идентификатор 55155.508.261.4., а в момента, коридорът е преграден със зид от бетонови тухли, материализиращ границата между двата съседни имота, която представлява регулационна линия между УПИ VІ- Производствена дейност в кв.1 и УПИ V- Производствена дейност. Сградата с идентификатор 55155.508.260.4 при построяването й не е била самостоятелна, а е представлявала част от по-голяма сграда. Поземленият имот , в който тази сграда е построена, впоследствие е разделен на по – малки самостоятелни поземлени имоти, единият от които, заедно с всички намиращи се в него сгради е бил закупен от ищеца, а съседният заедно със сградите в него, е собственост на ответника. Правните изводи на съда са, че [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] притежават два различни поземлени имота и сградите им са разположени в съседни имоти, а не в един съсобствен имот и това изключва възможността тези сгради да бъдат в режим на етажна собственост. Съдът е приел също така, че искането на [фирма] се свежда до лишаване на ответника от правомощия, иманентни на правото му на собственост, които не произтичат от притежавани действителни права на ищеца. Изградената стена материализира границата между имотите на ищеца и на ответника и поради това тя не препятства ищеца да упражнява собственическите си правомощия – той няма правно основание да изисква да му бъде осигурено преминаване през чужд имот при наличието на възможност да осигури достъп до стаите на втория етаж от своя имот.
В изложението за допускане на касационното обжалване, касаторът поставя следните правни въпроси: 1. Заповед на началника на С., с която се оформят два имота от съществуващ такъв, основание ли е за промяна на съществуващия режим на етажна собственост; 2. Налице ли са предпоставките на чл. 109 ЗС, ако ищецът може по друг начин да установи свое владение върху собствеността, въпреки наличието на влязло в сила решение , с което ответникът е осъден да предаде владението. 3. В тази хипотеза изграждането на стена пред това помещение представлява ли неоснователно действие и пречка на ищеца да упражнява правото си на собственост.
Въпросите не са обусляващи за делото. Искането на ищеца да бъде премахната изградената стена от ответника в собствената му сграда цели да си осигури достъп до помещенията на втория етаж в собствената сграда чрез ползване на общите части /стълбище и коридор/ от съседната сграда, собственост на ответника. Основателността на претенцията предполага притежаване на вещни права от съседната сграда /етажна собственост или сервитут/ , каквито твърдения не се съдържат в исковата молба и не е доказано от доказателствата по делото да съществуват. И ищецът и ответникът притежават самостоятелни сгради, които вследствие на разпоредителни сделки са обособени от първоначално съществуваща обща сграда. В тази хипотеза не би могло да възникне етажна собственост, макар преди разделянето на сградата, достъпът до помещенията на втория етаж от сградата на ищеца да е осъществяван чрез входа, който сега обслужва само сградата на ответника. При категорично установените факти по делото, че помещенията, за които е уважен ревандикационния иск по гр.д.№ гр.д.№882/2001г. на Пазарджишкия районен съд, са част от сградата на ищеца, не е налице противоречие между влязлото в сила решение по ревандикационния иск и приетото в обжалваното решение по иска по чл. 109 ЗС. Този иск има за предмет защита на правото на собственост срещу неоснователни действия на ответника, с които се препятства упражняването на правото на собственост на ищеца в пълен обем. В случая окръжният съд е изложил съображения, в съответствие с установената практика на ВКС по предпоставките за уважаване на негаторния иск по чл. 109 ЗС , че изграждането на стена от ответника в собствения му имот, не накърнява правата на ищеца да ползва помещенията на втория етаж, до които следва и съществува възможност да реализира достъп от собствената му сграда. Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие и от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите / т.4 на ТР 8/2014г. на ВКС, ОСГК/. Кадастърът следва собствеността, а не я създава, поради което макар съдът да е обсъждал в мотивите какво е заснемането на имотите /земя и сгради/ по кадастралната карта, тези съображения не са решаващи за делото.
Както вече се посочи обуславящият за решаването на спора въпрос е дали е налице етажна собственост в сградата на ответника, предпоставяща достъп на ищеца до общите части на съседната сграда . За да е налице етажна собственост в една сграда по смисъла на чл. 38 ал.1 ЗС, самостоятелни обекти от тях трябва да принадлежат на различни лица. Такива твърдения липсват в исковата молба , нито от доказателствата по делото се установява притежание от ищеца на обекти в сградата на ответника. С оглед на изложеното, поставените от касатора правни въпроси не обосновават общото основание на чл. 280 ал.1 ГПК, поради което касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 320 от 14.07.2016г. по гражданско дело № 323/2016г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: