О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№269
Гр. София, 25.04.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1852/2016 г. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] В. срещу Решение № 122/16 май 2016 г. по т.д.№ 130/2016 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 198/30.12.2015 г. по т.д.№ 177/2015 г. на Силистренския окръжен съд за обявяване на недействителност по отношение на държавата на договор за продажба на недвижим имот в [населено място], сключен на 29 август 2013 г. между [фирма], представлявано от управителя П. Н. Ч. и [фирма], представлявано от Г. Д. Ч. с нотариален акт № 116/29.8.2013 г. на нотариус З. Н., поправен с нотариален акт № 62/17.2.2014 г. на същия нотариус, по иск с правно основание чл.216 ал.1 т.6 ДОПК, предявен от Главния публичен изпълнител при ТД на НАП В. срещу [фирма] Ш. и [фирма] В..
В жалбата се поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му и отхвърляне на иска.
[фирма] не е взело становище по касационната жалба.
Ответникът по касация изразява становище в срока за отговор, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Настоящият съдебен състав на ВКС, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Варненския апелативен съд, нередовностите й са отстранени и приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал1, т.1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси в изложение по чл.284 ал. 3, т.1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното въззивно решение, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.216, ал.1 т. 6 ДОПК – извършена сделка на разпореждане с недвижим имот, сключена между длъжника с правоприемник първия ответник и свързано с него лице след връчване на заповед за възлагане на данъчна ревизия от 2 март 2011 г., с която са установени данъчни задължения на дружеството [фирма] в общ размер 355911,60 лв. с влязъл в сила ревизионен акт, които същото не е в състояние да погаси. Общите му публични задължения към 17 май 2015 г. възлизат на 922004,93 лв. Безспорно е обстоятелството, че съдружници и законни представители на дружеството – продавач са братята Г. Н. Ч. и П. Н. Ч., а съпругата на първия от тях – Г. Д. Ч. – е упълномощена безсрочно да представлява дружеството с пълномощно от 31 януари 2007 г., както и обстоятелството, че атакуваната сделка е сключена след връчване на заповедта за данъчна ревизия № 1100053/2.03.2011 г. между ответните дружества чрез законните им представители – съответно П. Ч. и съпругата на неговия брат Г. Д. Ч. – управител на дружествата. Обект на сделката е застроен недвижим имот с площ 660 кв.м. ведно с построената сграда с 4 самостоятелни обекта. Договорената продажна цена е 261 500 лв.
В съобразителната част на обжалваното решение са обсъдени оспореното с отговора на исковата молба и с въззивната жалба увреждане на публичния взискател, както и заявеното за първи път с въззивната жалба възражение, че процесната сделка не е осъществена между свързани лица по смисъла на § 1 т. 3 от ДР на ДОПК. Прието е, че е налице съществена разлика между установените непогасени публични задължения на първия ответник и стойността на възбраненото имущество. С извършеното разпореждане е нанесена вреда, като е намалена възможността на публичния изпълнител да погаси установените публични задължения. Въззивният съд е препратил и към мотивите на първоинстанционния съд, в които е прието, че получената от продажбата цена може да бъде разходена или укрита, което затруднява удовлетворяването на взескателя. След извършени множество отчуждителни сделки от първия ответник не е останало имущество, съответно на дълга, с което е възможно удовлетворяване на държавата по отношение на установените с ревизионен акт от 21 септември 2011 г. публични вземания в размер на 355 910,60 лв., които към 17 юли 2015 г. вече възлизат на 922 004,93 лв.
Тези мотиви дават основание да се приеме, че формулираните от касатора правни въпроси не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд по предмета на спора. Първият от тях е процесуалноправен и е формулиран както следва:
Допустимо ли е въззивният съд да не изложи собствени мотиви по оплакванията във въззивната жалба, както и препрати единствено към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК.
Въпросът е некоректно зададен предвид обстоятелството, че съдът е изложил във въззивното решение свои мотиви за елемента от фактическия състав по чл.216 ал.1 т. 6 ДОПК свързаност на длъжника с насрещната страна по сделката по повод релевираното с жалбата възражение, че договорът за продажба не е сключен между свързани лица по смисъла на ДР на ДОПК. Въззивният съд е извършил дължимата самостоятелна преценка на фактите, относими към предмета на делото и на събраните от първоинстанционния съд доказателства, формирал е свои изводи по съществото на спора в изпълнение на задължението, произтичащо от характеристиката на дейността му като решаваща и в рамките на правомощията му на „ограничен въззив“.
Въпросът по т.2 на изложението – кога следва да се счита, че една сделка е във вреда на взискателя по смисъла на чл.216 ал.1 т. 6 ДОПК е общотеоритичен и въззивното решение не съдържа изчерпателен отговор на така формулирания въпрос, чието разрешение предлагат доктрината и формираната по реда на чл.290 ГПК задължителна съдебна практика, съгласно които увреждането е обективен елемент на фактическия състав на сделката по чл.216 ал.1 т. 6 ДОПК, извършена във вреда на публичен взискател. То не зависи от субективното отношение на длъжника, нито от преценката на кредитора и е налице в случаите, при които се осуетява или намалява възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника.
Разгледан в контекста на оплакването на касационната жалба за необоснован извод на въззивния съд за наличието на увреждане на публичния взискател, без да се отчете възмездният характер на сделката, уговарянето на еквивалентна на прехвърлените права цена и липсата на намерение за увреждане, въпросът е от значение за правилността на обжалваното решение, а не за изхода на спора по конкретното дело. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивния акт по чл.281 т. 3 ГПК.
Непосочването на правен въпрос от значение за изхода на делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на решението до касационен контрол, без да са разглеждат допълнителните основания за това, сочени от касатора съгласно т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. то ТД № 1/2009 г. на ОСГТК.
Независимо от горното не са развити от жалбоподателя съображения по т.4 от цитираното ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС за значението на формулирания от него въпрос за точното прилагане на закона и развитието на правото.
По изложените съображения следва да се приеме, че касаторът не е установил наличието на поддържаните от него основания за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 122/16 май 2016 г. на Варненския апелативен съд, постановено по в.т.д.№ 130/2016 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: