О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
гр. София, 02.05.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1932 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №167 от 26.05.2016 г. по в.т.д.№141/2016 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено решение №461 от 24.07.2015 г. по т.д.№416/2014 г. на ОС Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма] установителен иск за признаване право на собственост върху 75.94% от капитала на [фирма].
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд в противоречие с цитирани решения на ВКС по следните въпроси, за които се твърди наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК: 1.За задължението на въззивния съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото и да обсъди всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. 2. За правното понятие „несъществуващо обстоятелство” по смисъла на чл.29 от ЗТР и за това дали вписването на решението за увеличаване на капитала от страна на придобилия дялове от капитала на търговско дружество по приватизационна сделка, призната впоследствие за нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, представлява вписване на несъществуващо обстоятелство, както и от кой момент настъпва действието на последиците от решението по иска по чл.26, ал.1 от ЗЗД относно промяната на дяловете от капитала на О.. 3. Кога съдът може да се позовава на сила на пресъдено нещо по един спор и за задължението на съда да зачете силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение по преюдициално правоотношение. 4. Кой е правновалидният момент за настъпване на действието на подлежащите на вписване обстоятелства по чл.140, ал.4 от ТЗ за съдружниците в търговско дружество, правно и структурно обособено като О..
Ответникът по касация [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендират присъждане на разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като евентуално посочва, че касационната жалба е неоснователна.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с прогласяване нищожността на договора за продажба чрез конкурс на 80% от дяловете на [фирма], сключен на 14.02.2000 г., а впоследствие и на двата анекса от 28.12.2000 г. за продажба на останалите 20% от дяловете на приватизираното дружество, се погасяват изначално и членствените права на [фирма], т.е. все едно същите не са възниквали. Посочил, е че това обстоятелство е вписано в Търговския регистър с решение №7420 от 04.09.2007 г., постановено по ф.д.№780/1992 г. по описа на ОС Пловдив и тъй като нищожният договор не може да бъде саниран /в каквато насока има наведени аргументи във въззивната жалба/, увеличаването капитала на [фирма], извършено на 25.01.2002 г., не може да породи правни последици, респективно да ангажира другия съдружник с тях – към посочената дата на увеличаване капитала, [фирма] не е имало качеството „съдружник“, поради което и дружеството не е могло да приема валидни решения в тази насока. Изложил е съображения, че дори да се приеме, че в Търговския регистър е вписано правилно и законосъобразно увеличаването на капитала на [фирма] от 37 540 лв. /3 754 дяла с номинална стойност от 10 лв./ на 156 000 лв. /15 600 дяла с номинална стойност от 10 лв./, което обстоятелство е възникнало с решение на волеобразуващия орган, то същото има действие до неговото заличаване, а такова е постановено с Решение №205 от 26.04.2011 г. по т.д.№533/1992 г. по описа на ОС Пловдив /в сила от 02.10.2013 г./, което е обявено в Търговския регистър на 27.02.2014 г. или от този момент, от една страна увеличаването на капитала е непротивопоставимо както на трети лица, така и на другия съдружник – Държавата, а от друга – прекратяват се правата на [фирма] върху увеличената част от капитала на [фирма]. В този смисъл въззивният съд е посочил, че цитираните във въззивната жалба решения, които са влезли в сила и от които жалбоподателят черпи права, са ирелевантни за спора, обективиран в установителен иск по чл. 124 ГПК, тъй като макар и с идентични за настоящото производство страни, те имат различна правна квалификация на исковете, касаят различни фактически отношения, предмет на спора и правилно първоинстанционният съд не ги е обсъждал в мотивите си.
Настоящият състав на ВКС намира, че решението на въззивния съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По формулирания от касатора първи въпрос е формирана константна, задължителна практика на ВКС /вкл. и цитираните в изложението решения/, съобразно която в задължение на съда е да даде собствено разрешение по предмета на делото, като обсъди доводите и възраженията на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и с допустимите според ГПК доказателствени средства. С визираното разрешение, което се възприема от настоящия състав, въззивният съд се е съобразил изцяло, като в решението са изложени мотиви, съдържащи както обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, така и фактически констатации и правни изводи, като е дадено собствено разрешение по очертания от ищеца предмет на делото, след произнасяне по приетите за релевантни, с оглед този предмет, възражения на ответника. Дали изложените съображения и направените въз основа на тях изводи са обосновани е въпрос, отнасящ се до правилността на решението, която обаче не е основание за допускането му до касационно обжалване.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, касационно обжалване не може да се допусне и по останалите, формулирани в изложението въпроси. Становището на въззивния съд, че увеличаването капитала на [фирма], извършено на 25.01.2002 г., не може да породи правни последици, респективно да ангажира другия съдружник с тях, тъй като към посочената дата на увеличаване капитала, [фирма] не е имало качеството „съдружник“, представлява единствено евентуален довод в подкрепа на формирания извод за неоснователност на иска, но не е единственото обусловило отхвърлянето на исковата претенция – както бе посочено въззивният съд е приел, че дори и да се приеме, че в Търговския регистър е вписано правилно и законосъобразно увеличаването на капитала на [фирма], то същото има действие до неговото заличаване, постановено с влязло в сила на 02.10.2013 г. съдебно решение, обявено в Търговския регистър на 27.02.2014 г., от който момент увеличаването на капитала е непротивопоставимо както на трети лица, така и на другия съдружник – Държавата, а правата на [фирма] върху увеличената част от капитала на [фирма], се прекратяват. В този смисъл поставените в изложението втори и трети въпрос, не се явяват обуславящи правната воля на съда, а предвид обстоятелството, че в решението си въззивният съд е достигнал до извод за неоснователност на иска, разглеждайки правните последици на заличаването в ТР на вписването на увеличението на капитала, въпросът за правновалидният момент за настъпване на действието на подлежащите на вписване обстоятелства по чл.140, ал.4 от ТЗ за съдружниците, също не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.
С оглед изхода на делото, касаторът дължи на [фирма] направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 2 000 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение №167 от 26.05.2016 г. по в.т.д.№141/2016 г. на АС Пловдив.
ОСЪЖДА [фирма],[ЕИК] да заплати на [фирма],[ЕИК] сумата от 2 000 лв. разноски пред ВКС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.