О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 289
Гр. София, 03.05.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1887/2016 г. за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу Решение на Софийския апелативен съд, постановено на 3.12.2015 г. по гр.д.№ 2390/2015 г. на Гражданска колегия, 4 състав, с което е отменено решението на СГС от 2 април 2015 г. по гр.д.№ 4168/2012 г. на І ГО, 3 състав, и [фирма] София е осъдено да заплати на К. Д. Г. сумата 150 000 лв. по предявен частичен иск с правно основание чл.266 ЗЗД, представляваща част от договорено възнаграждение по договор за изработка на идеен проект от 15 януари 2010 г., цялото 250 000 лв., ведно със законната лихва от 15 март 2012 г. до окончателното й плащане. В жалбата е въведено оплакване за неправилност на въззивното решение по съображения за нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му и отхвърляне на иска, предявен като частичен, със законните последици.
В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1, т.1,2 и 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси.
Ответникът по касация К. Г. изразява становище в срока за отговор на касационната жалба, че същата е неоснователна. Претендира разноски.
Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу валидно и допустимо въззивно решение на Софийския апелативен съд, подлежащо на непряк касационен контрол, и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да потвърди обжалваното решение на Софийски градски съд, въззивният съд е приел за установено валидно сключване на договор за изработка на идеен проект между страните, прието срочно изпълнение на възложената работа съобразно уговореното с двустранно съставен протокол и възпроизвеждане на идейния проект в книжата за участие на ответното дружество в процедура за получаване на финансиране по оперативна програма. В съобразителната част на въззивното решение са обсъдени релевираните доводи за нищожност на процесния договор и събраните от първоинстанционния съд допустими, относими и своевременно представени доказателства – заключения на графологична и съдебно-икономическа експертизи, свидетелски показания и писмени доказателства. При съблюдаване очертаните с въззивната жалба предели на производството САС е приел за безспорно установено от заключенията на вещите лица разработването на проекта със сериозен икономически потенциал, признат от управителя на дружеството-възложител П. в проектна документация, с която ответникът кандидатства за отпускане на финансова помощ, кредитирал е изводите на в.л. С., че е напълно възможно разходите за изработката на проекта и разходите за реализацията му да надхвърлят размера на субсидията, за която се кандидатства, като това не прави проекта неизгоден предвид капацитета му, новостта на услугата, която ще се предлага и ползите, които ще получават потенциалните клиенти и потребителите на услугата. Вещите лица намират, че паричният израз на възнаграждението – 250 000 лв. – представлява реална цена за един перспективен и напълно рентабилен идеен проект, какъвто е процесният. Възприемайки тези изводи, съдът приема за недоказано твърдението на ответника за нарушаване принципа за еквивалентност на престациите и накърняване на добрите нрави, както и възражението за безполезност на престацията, доколкото процесният проект изцяло е възпроизведен в книжата за кандидатстване за финансова помощ и е послужил по предназначението си като основа за изготвяне на проектно предложение за отпускането на субсидия. Обсъдено е бланкетно въведеното възражение за недействителност на договора поради договаряне във вреда на представлявания, като е посочено в мотивите, че отговорът на исковата молба не съдържа обстоятелства по чл.40 ЗЗД, сочещи за извършени от пълномощника С. действия в „изключителна вреда на представляваното дружество“. Неотразяването на резултатите от сделката в счетоводството на ответника е прието за ирелевантно обстоятелство.
В съответствие с неоспорените констатации на заключението на графологичната експертиза относно полагането на подписи под текста на процесния договор и на приемо-предавателния протокол от пълномощника на ответника и от ищеца въззивният съд е приел за недоказано възражението за липса на съгласие.
Тези мотиви дават основание да се приеме, че формулираните от касатора правни въпроси не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд по предмета на спора. Хипотетично зададените първи и втори въпрос не са намерили отговор в обжалваното решение, в което съдът не е обсъждал общотеоритичния въпрос кога представителят действа във вреда на представлявания, приемайки, че липсват конкретни твърдения досежно факти и обстоятелства, сочещи на споразумяване във вреда на упълномощителя, подлежащи на доказване от ответното дружество. Първият въпрос – дали пълномощникът действа във вреда на представляваната от него страна при сключване на сделка с уговорка за безполезна престация при явно неизгодна за нея цена визира хипотеза, различна от възприетата от въззивния съд оценка на клаузите на договора – възнаграждение, съответно на переспективността и рентабилността на идейния проект и полезност на престацията за касатора, основана на заключенията на експертите.
Разгледан в контекста на оплакването на жалбоподателя за необоснованост на извода на САС относно ползата на договора за [фирма] въпросът е от значение за правилността на решението, а не за изхода на спора по конкретното дело.
По горните съображения не отговаря на критериите за общо основание за допускане на решението до касационен контрол и четвъртият въпрос – налице ли е нееквивалентност на престациите при договор за изработка, ако пълномощникът на възложителя е уговорил възнаграждение за изпълнителя при условие, че изработеното не носи полза на възложителя. Въпросът отново предпоставя безполезност на престацията, каквато не е налице според мотивите на въззивния съд. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281 т.3 ГПК.
Третият въпрос – длъжен ли е съдът да изложи мотиви по всички възражения на страните и да обсъди всички събрани доказателства – е общо и непрецизно формулиран, поради което не може да се квалифицира като конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото, представляващ общо основание за достъп до касационен контрол. Твърденията на касатора за необсъждане на доводите и възраженията му са неоснователни. В съответствие с трайно установената практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК, въззивният съд се е произнесъл по СВОЕВРЕМЕННО РЕЛЕВИРАНИТЕ ВЪЗРАЖЕНИЯ на страните и техните доводи, свързани със спорните пред него факти и не се е отклонил от задължителните указания в ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г. и ТР № 1/2013 г. по ТД № 1/2013 г. на ОСГТК да обсъди в мотивите си всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения, от които зависи правилното разрешаване на спора, и да извърши самостоятелна преценка на фактите, относими към предмета на делото и на събраните от първоинстанционния съд доказателства.
Предвид изложеното следва да се приеме, че касаторът не е установил наличието на поддържаните от него основания за достъп до касация.
Ответникът по касация не представя доказателства за плащане на договорения адвокатски хонорар за изготвяне отговор на касационната жалба.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 2386/3.12.2015 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав, постановено по в.гр.д.№ 2390/2015 г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: