Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
1575_17_opr_chj_274(3)&72@74)zs
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
София, 10.05.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 26 април две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА АВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 1575 /2017 г.:
Производство по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение от 05..01.2017 г. по ч.гр.д. № 3062 /2016 г. на Пловдивски окръжен съд, г.о., с което е потвърдено определение от 09.12.2016 г. по гр.д. № 9799 /2016 г. на Пловдивски районен съд, с което е оставено без уважение искането на ответника [фирма] за приемане на заявеното от него възражение за извършено подобрение в посочен имот и за право на задържане до заплащане на подобрението.
Частният жалбоподател извежда основания за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна МБАЛ „С. П.” П. оспорва допустимостта на частната жалба поради цената на исковете и ограниченията на чл.280,ал.2 ГПК и поради липсата на ясната и точна формулировка на правни въпроси. Оспорва и нейната основателност.
Частната жалба е допустима, тъй като е обжалвано въззивно определение и производството е по искове за защита на право на собственост, за което след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. не съществува ограничение за касационно обжалване
Въззивният съд е приел, че срещу [фирма] са предявени искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.109 ЗС да премахне метален павилион (използван за аптека) и освободи частта от поземления имот, собственост на ищеца, върху който се намира павилионът; че възраженията за заплащане на стойността на павилиона и за правото на задържане са предявени като защитно средство срещу иска по чл.109 ЗС, а съгласно установената практика на ВКС – решения по гр.д. 4774 / 2007, ІІ г.о. и по гр.д. № 2329 /2013 , на ІІ г.о. и цитираното в него ТР № 48 /1961 г. на ВС е допустимо тези възражения да бъдат предявени срещу осъдителен иск за предаване на владението вещта. Макар и в производството по делото да е предявен иск по чл.108 ЗС – за освобождаване и предаване на владението върху тази част от процесния имот, върху която се намира процесната аптека, то възраженията са упражнени като защитно средство срещу иска по чл.109 ЗС, поради което са недопустими. Не следва да се обсъждат наведените в частната жалба твърдения, че ответникът [фирма] е владелец, а не държател на аптеката, защото те касаят спора по същество в случаите на допустими възражения, а и съгласно т.3 ППВС 6 /1974 г. когато ответникът не оспорва правото на собственост върху терена, застроен от него, съдилищата са длъжни да установят дали той не владее само построената в него сграда, а в случая ответникът [фирма] претендира да е собственик само на сградата, а не и на терена под нея, т.е владее сградата, а не терена.
Съгласно чл.274,ал.3 ГПК частната жалба подлежи на разглеждане при наличие на предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК.
В представеното от [фирма] след указанията на съда изложение на основания за допускане на касационно обжалване се съдържат твърдения, от които могат да бъдат отделени от доводите за неправилност и уточнени следните въпроси: дали въззивният съд не е следвало да изследва дали [фирма] като не оспорва правото на собственост на ищеца върху терена, е упражнявал владение върху постройката, за който твърди, че е разрешен в противоречие с т.1 ППВС 6 /1974 г. (тя гласи: Право на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот по чл.72 и 74 ЗС има само владелецът, а не и държателят); дали съдът не възприема буквално условията,, при които могат да се предявят вземането за подобрения и упражняване право на задържане, без отчете действието на презумпцията по чл.69 ЗС; за да предяви тази своя претенция (за подобрения), задължително ли е (страната по делото) да използва квалификация и форма и задължително ли е (срещу нея) да бъде предявен иск по чл.108 ЗС, за да може да се ползва от възраженията. По втория и третия въпроси се твърди противоречие с ТР №1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС, с което е прието, че съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие; и значение на въпросите за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Първият и вторият въпроси се отнасят до конкретното дело и не са правни по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и т.1 от ТР №1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС, те не са и обуславящи.. Единственият обуславящ въпрос е последният, който може да бъде уточнен като процесуалноправния въпрос: дали е допустимо възражения за подобрения и право на задържане да бъдат предявявани като защитни средства срещу иск по чл.109 ЗС.
Този въпрос не е разрешен в противоречие с приетото в ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС, в което такъв въпрос не е разгледан. Той не е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, както се твърди, защото е разрешен от въззивния съд в съответствие с посочените от него решения, които формират последователна съдебна практика, от които решение № 201 от 17.10.2013г. по гр.д. № 2329 /2013 г. на ВКС, ІІ г.о. и посоченото в него решение № 454 от 22.10.2010 г. по гр.д. № 765 /2010 г. на ВКС, ІІ г.о., са постановени по реда на чл.290 ГПК. Не се твърди, нито се обосновава неяснота, непълнота или противоречивост на правни норми, нито изменение в законодателството или в обществените условия, което да обосновава необходимост от осъвременяването на посочената съдебна практика..
Поради изложеното не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, каквото е предвидено в чл.274,ал.3 ГПК.
От изложеното следва, че жалбоподателят няма право на разноски, а искането на ответника за присъждане на разноски за процесуално представителство ссъгласно представен списък е основателно за сумата 700 лева, чието уговаряне и заплащане е доказано с представените договор за процесуално представителство и платежно нареждане.
Воден от изложеното и на основание чл.278 ГПК настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение от 05..01.2017 г. по ч.гр.д. № 3062 /2016 г. на Пловдивски окръжен съд, г.о.
Осъжда [фирма] да заплати на МБАЛ „С. П.” П. сумата 700 (седемстотин) лева разноски за процесуално представителство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.