1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 230
гр.София, 12.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
десети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 1770/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Ж. И. Д. срещу определение на Варненски окръжен съд № 1740 от 14.07.2016 г. по ч.гр.д.№ 1292/ 2016 г. С него е потвърдено определение на Варненски районен съд от 20.05.2016 г. по гр.д.№ 2645/ 2016 г. и по този начин е оставена без уважение молбата на Ж. Д. за предоставяне на правна помощ и за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото.
Жалбоподателката поддържа, че неправилно въззивният съд приел наличие на достатъчно имущество и възможност за реализиране на доходи от труд, които й позволяват да посрещне таксите и разноските по делото. Твърди, че притежава само един недвижим имот в [населено място], от който не може да извлича никакви ползи. Не е в състояние да реализира и доходи от труд, тъй като е претърпяла травма и не е възстановена от нея. Неправилно съдът приел, че тя е вписана за адвокат – била е единствено адвокатски сътрудник и то в отдалечен период. Счита, че е представила доказателства за невъзможността да плаща такси и разноски по делото и възнаграждение за адвокат, поради което моли определението на апелативния съд да бъде отменено и исканията й да бъдат уважени. Като основание за допускане на обжалваното определение до касационен контрол повдига процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд при искане за предоставяне на правна помощ и освобождаване от такси и разноски да извърши ясна и конкретна преценка на предпоставките за уважаване на искането и за критерия, въз основа на който притежаваните доходи и имущество от молителя се считат достатъчни за посрещане на таксите и разноските в производството. Счита, че в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационния контрол.
Въззивният съд е приел в обжалваното определение, че молителката е собственик на дворно място с площ от 6 821 кв.м. в [населено място], в което са изградени жилищна сграда, автомивка и стопански сгради, както и на апартамент с площ 70 кв.м. в [населено място]. Тя е разведена, с една пълнолетна дъщеря. Регистрирана е като безработна, но е получавала обезщетение за безработица и е трудоспособна. От правна страна съдът посочил, че както освобождаването от задължението за плащане на такси и разноски, така и предоставянето на правна помощ под формата на процесуално представителство по реда на ЗПП, предпоставят установяване на липса на достатъчно средства за посрещането на разходи по производството и за защита. Тази предпоставка не е налице, тъй като ищцата е трудоспособна, представлява едночленно семейство и разполага с достатъчно имущество, от което може да извлече доходи. Обстоятелството, че недвижимите имоти са възбранени, не е пречка те да бъдат давани под наем.
С оглед тези мотиви на въззивната инстанция, поставените от жалбоподателката процесуалноправни въпроси са обуславящи, но те са разрешени в противоречие, а в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. По молба на страната за освобождаване от държавна такса и разноски на основание чл.83 ал.2 от ГПК съдът следва да извърши преценка за нейната основателност въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото (определение № 274/ 12.05.2015 г. по ч.гр.д.№ 1842/ 2015 г., ІІІ г.о.). Ако страната не представи доказателства за наличие на причини, поради които тя твърди, че не е в състояние да реализира доходи от трудова дейност, въпреки че е в трудоспособна възраст, то следва да се приеме, че самата страна е създала пречки да се установи действителното й имуществено състояние, поради което не следва да се освобождава от внасянето на такси и разноски за производството по делото (определение № 66/ 12.02.2016 г. по ч.гр.д. № 136/ 2016 г., ІV г.о., ВКС). Така установената практика е съобразена при постановяване на обжалваното определение, поради което няма основание то да бъде допуснато до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Варненски окръжен съд № 1740 от 14.07.2016 г. по ч.гр.д.№ 1292/ 2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: