2
определение по гр.д.№ 5391 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 289
София, 15.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 5391по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. И. Б. срещу решение № 535 от 04.11.2015 г. по в.гр.д.№ 366 от 2015 г. на Смолянския окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 222 от 19.06.2015 г. по гр.д.№ 716 от 2014 г. на Смолянския районен съд за отхвърляне на предявения от Е. И. Б. срещу М. И. Теркиева иск с правно основание чл.109 ЗС за преустановяване на действията, с които неоснователно се смущава правото на собственост на Б. върху имот с идентификатор 67653.914.283 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-14 от 10.05.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 624 кв.м. и по-конкретно за осъждане на ответницата да преустанови да влиза в този имот, да преминава през него и да го обработва, както и за оставяне без разглеждане на предявения от Е. И. Б. срещу М. И. Т. и П. Д. Т.- Л. иск по чл.54, ал.2 ЗКИР.
В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно като постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, незаконосъобразно, недопустимо и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение с посочена от касаторката задължителна съдебна практика /решение № 122 от 06.06.2014 г. по гр.д.№ 6600 от 2013 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 367 от 12.12.2012 г. по гр.д.№ 155 от 2012 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 700 от 06.12.2010 г. по гр.д.№ 304 от 2010 г. на ВКС, ГК, Трето г.о. и решение № 60 от 20.02.2012 г. по гр.д.№ 1213 от 2010 г. на ВКС, ГК, Първо г.о./ по следните правни въпроси:
1. Длъжен ли е въззивният съд да даде указания за посочване на доказателства за установяване на определен факт с правно значение, за който факт първоинстанционният съд не е приел, че е установен или безспорен или може без да дава указания да направи изводи от значение за решаване на делото /в случая за наличие на съсобственост, каквато не била налице между страните/ ?
2. Създава ли самостоятелни права /на собственост, ползване и др./ за ищеца решение, постановено по отрицателен установителен иск, с което са отречени правата на ответника ?
В писмен отговор от 26.01.2016 г. ответниците по жалбата М. И. Т. и П. Д. Т.- Л. оспорват жалбата. Молят решението на Смолянския окръжен съд да не бъде допускано до касационно разглеждане и да им се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице /ищец по делото/ и в срока по чл.283 ГПК /жалбоподателката е била уведомен за обжалваното решение на 16.11.2015 г., а касационната жалба е подадена по пощата на 15.12.2015 г./.
За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск по чл.109 ЗС, въззивният съд е приел, че ищцата Е. И. Б. и ответниците М. И. Т. и П. Д. Т.- Л са съсобственици на спорния имот с идентификатор 67653.914.283 по кадастралната карта на [населено място], поради което ответницата М. Т. също има право да влиза в имота, да преминава през него и да го обработва. До извода, че страните са съсобственици на имота, съдът е стигнал след обсъждане на събраните по делото доказателства за регулационните промени в спорния имот и извършените през годините прехвърлителни сделки за него- заключение на съдебно-техническа експертиза, скици, нотариални актове.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд в останалата част /за оставяне без разглеждане на иска по чл.54, ал.2 ЗКИР и за прекратяване на делото по този иск/, въззивният съд е споделил изводите на първонистанционния съд, че за ищцата липсва правен интерес от предявяването на иск по чл.54, ал.2 ЗКИР за установяване на грешка в кадастралната карта, когато спорният имот е заснет с действителните му имотни граници, а само в кадастралния регистър е посочен друг собственик на имота /в случая наследодателят на ответниците Д. Т./.
Не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение по поставените от касаторката правни въпроси поради следното:
1. Първият поставен правен въпрос /длъжен ли е въззивният съд да даде указания за посочване на доказателства за установяване на определен факт с правно значение, за който факт първоинстанционният съд не е приел, че е установен или безспорен или може без да дава указания да направи изводи от значение за решаване на делото /в случая за наличие на съсобственост, каквато не била налице между страните/ не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК поради следното: Действително, първоинстанционният съд е отхвърлил иска с правно основание чл.109 ЗС, тъй като е приел, че ответниците не пречат на ищцата да ползва собствения й имот, а въззивният съд за първи път е приел, че спорният имот не е изключителна собственост на ищцата, а съсобственост на ищцата с ответниците. При липсата на доводи във въззивната жалба за неправилност на първоинстанционното решение тези мотиви на въззивния съд са без никакво правно значение за изхода на делото пред въззивната инстанция. Въззивното дело е било образувано по бланкетна въззивна жалба /жалба, в която не са посочени конкретни основания за неправилност на постановеното от първоинстанционния съд решение/ и съгласно чл.269 ГПК, произнасяйки се по тази жалба, въззивният съд е следвало да изложи мотиви само за валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, но не и мотиви по правилността на това решение.
2. Вторият поставен от касаторката правен въпрос /създава ли самостоятелни права /на собственост, ползване и др./ за ищеца решение, постановено по отрицателен установителен иск, с което са отречени правата на ответника/ също не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. Въззивният съд не е основал извода си за наличие на съсобственост върху спорния имот на силата на пресъдено нещо на решението по делото по отрицателния установителен иск, предявен от М. Т. и П. Т.- Л. срещу Е. Б. /решение № 27 от 15.02.2013 г. по гр.д.№ 17 от 2013 г. на Смолянския окръжен съд/. Видно от лист 5 и 6 от въззивното решение, въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства относно собствеността на спорния имот /нотариални актове, скици, заключение на вещо лице/ и въз основа на тях е достигнал до самостоятелен извод за наличие на съсобственост между ищцата и ответниците.
Поради гореизложеното и тъй като касаторката не е посочила други правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а ВКС няма право служебно да поставя и разглежда такива въпроси /освен по валидността и допустимостта на въззивното решение/, касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по жалбата направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 400 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 535 от 04.11.2015 г. по в.гр.д.№ 366 от 2015 г. на Смолянския окръжен съд, гражданско отделение
ОСЪЖДА Е. И. Б.- ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес: [населено място], ул.“4-ти януари“ № 36, ет.5, офис 4, чрез адв.Х. В. М. да заплати на М. И. Т. и П. Д. Т.- Л. и двете от [населено място], [улица] на основание чл.78 ГПК сумата 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща разноски за делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.