О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 318
София, 15.05.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 07.02 2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2065 /2016 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Х. И Р.” Е., [населено място] против въззивно решение на Великотърновския апелативен съд № 132 от 14.06.2016 г., по в.т.д.№ 83/2016 г.,с което е отменено първоинстанционното решение на Плевенския окръжен съд № 12 от 25.01.2016 г., по т.д.№142/2015 г. и е отхвърлен предявения от касатора, в качеството му на ищец, срещу [фирма], [населено място] иск за сумата 25 601.60 лв., представляваща част от причинена му имуществена вреда в резултат на проявена от ответника нелоялна конкуренция, цялата на обща стойност 47 604.80 лв. и изразяваща се в неполучено възнаграждение от етажните собственици на 32 абонатни станции в сгради етажна собственост за периода 01. 10. 20013 г. – 31.07.2015 г., като в тежест на ищцовата страна са възложени деловодните разноски за двете инстанции в общ размер на сумата 2 592.03 лева.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 и т.3 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на следните определени за значими за изхода на делото правни въпроси: 1.” Необходимо ли е при претенция за обезщетение на вреди, причинени от поведение на конкурент, установено с влязло в сила решение на Върховния административен съд като нелоялна конкуренция по общия състав на чл.29 З. ищецът да посочва изрично специалната правна норма, по която квалифицира иска си, или е достатъчно да изложи фактите?”; 2. „Може ли гражданският съд, пред който е повдигнат спор за обезщетение на вреди, претърпени от нелоялна конкуренция, сам да установява нарушения по З. или това е изрична прерогатива на К.?”
Като израз на поддържаното селективно основание по отношение на първия от поставените правни въпроси касаторът е посочил пракита на ВКС по чл.290 ГПК, обективирана в решения на отделни съдебни състави: № 131 от 10.07.2013 г., по гр.д.№ 913/2012 г. на І т.о.; №260 от 08. 08.2011 г., по гр.д.№ 1001/2010 г. наІ г.о.; № 230 от24.07.2012 г., по гр. д.№ 978/2010 г. на ІІІ г.о.; №266 от 17.12.2014 г., по гр.д.№ 6402 / 2013 г. на ІV г.о., както и две решения на ВКС, постановени по реда на ГПК/ отм./
Селективното основание по т.3 на чл.20, ал.1 ГПК, въведено по отношение на втория от формулираните въпрос, е обосновано с липса на създадена съдебна практика по същия.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по достъпа до касационно обжалване, позовавайки се на отсъствие на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК – формулиран от касатора значим правен въпрос, който е разрешен с обжалвания съдебен акт и е обусловил крайния изход на делото.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за достъп до касация.
За да постанови обжалваното решение Великотърновският апелативен съд е приел за недоказани, съобразно въведената с чл.154, ал.1 ГПК доказателствена тежест, елементите от фактическия състав на чл.104, ал.1 З., във вр. с чл.49 ЗЗД и чл.29 З.. Съображенията са, че ангажираните по делото доказателства не обосновават правен извод за пряка причинна връзка между констатираното от Комисията за защита на конкуренцията общо нарушение за нелоялна конкуренция по чл.29 З. от страна ответното търговско дружество за посочения в исковата молба период, потвърдено с влязъл в сила акт на ВАС и претендираната от ищеца вреда, изразяваща се в загуба на клиенти, но поради прекратяване на договорите с 32 сгради в етажна собственост, довело и да пропуска на последния да получи приходи от дейността по дялово разпределение на топлинна енергия. Позовавйки се на изложените в исковата молба твърдения и съпоставяйки ги с елементите от специалния фактически състав на нарушението по чл.36, ал.1 З. и с тези по общия състав на чл.29 З. въззивната инстанция е счела, че в случая първото не е въведено като основание за претендираните вреди, поради което не следва да бъде обсъждано, обусловило причинените на ищеца имуществени вреди под формата на пропусната полза. Допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното разбиране, според изложеното в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, е и установеното с влязло в сила решение на К. № 523/15.04.2014 г. конкретно нарушение на ответника по чл.29 З. и отсъствие на друго извършено от последния нарушение, вкл. по чл.30, чл.31 и чл.36, ал.1 ЗК, което решение обвързва гражданския съд относно неговата валидност и законосъобразност, а в частта, която е потвърдена от ВАС и за съдържанието и правната квалификация на проявеното от ответното търговско дружество противоправно поведение, като вид нелоялна конкуренция.
Съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че първият от поставените от касатора въпроси, свързан с начина на определяне правната квалификация на предявения иск, освен, че е некоректно поставен, тъй като въззивната инстанция изрично е посочила, че изложените в исковата молба обстоятелства сочат на различно от твърдяното и установено нарушение на З., няма и обуславящо значение за крайния изход на делото, поради което не обосновава общата главна предпоставка за достъп до касация съобразно задължителните разяснения в т.1 на ТР № 1/19. 02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Същите са в см., че правният въпрос, попадащ в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК трябва да се включва в предмета на спора и да е от значение за формиране на решаващата правна воля на съда, постановил обжалвания съдебен акт, но на и за неговата правилност – възприемане на фактическата обстановка или за преценката на събраните по делото доказателства, предвид липсата на идентичност между основанията за касиране на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК и предпоставките за достъп до касация.
Отделно от това е недоказано по отношение на същия и поддържаното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивния съд, в съгласие със задължителната практика на ВКС, обективирана и в част от цитираните от касатора съдебни актове е дал правна квалификация на предявения иск, като такъв, черпещ своето правно основание в чл.104, ал.1 З., във вр. с ал.3 и с чл.49 ЗЗД, съобразявайки изложените твърдения в обстоятелствената част на исковата молба – причинени вреди в резултат на извършено от ответника нарушение по З., установено с влязло в сила решение на К..
Що се касае до съдържанието на конкретното нарушение, обусловило правото на иск по чл.104, ал.1 и ал.3 З. – общият състав на чл.29 З. или някой от специалните фактически състави, уредени в ЗЗД, то решаващият съд е взел предвид описаните в исковата молба факти и обстоятелства, определящи неговото естество и установеното нарушение с влязлото в сила решение на К., на което ищецът се позовава, за да обоснове настъпилата имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване.
Вторият от формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси е хипотетичен, доколкото по него липсва изрично произнасяне от въззивната инстанция. Наистина при определени предпоставки, независимо от липсата на произнасяне от въззивния съд същият би могъл да обуслови достъп до касация – наличие на евентуална недопустимост на въззивното решение, но не такъв е разглежданият случай.
Нещо повече, дори да се възприеме тезата на касатора за значимостта му за крайния изход на делото, то разрешаването му от Великотърновския апелативен съд е в пълно съгласие с формираната по реда на чл.290 и сл. ГПК задължителна практика на ВКС, обективирана в решение № 171 от 11.02.2013 г., по т.д.№ 64/2012 г. на ІІ т.о., която настоящият съдебен състав изцяло споделя. Според същата потвърденото с решение на ВАС решение на Комисията за защита на конкуренцията, с което се установява нарушение по Закона за защита на конкуренцията, съгласно чл.104, ал.4, пр.1 З., при предявен по реда на ГПК иск по чл.104, ал.1 З. – за непозволено увреждане в причинна връзка с така установеното нарушение, обвързва гражданския съд досежно установяването на конкретното нарушение – със съдържанието му, съответстващо на дадената от К. квалификация по З.. На доказване съобразно общите съдопроизводствени правила пред граждански съд подлежи установяването на останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – вредата, причинната връзка между конкретното нарушение по З., вредата и размера на същата.
При наличие на задължителна практика на касационната инстанция, по отношение на която няма доказана обществена и правна необходимост от изоставяне, респ. от осъвременяване, селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, на което касаторът единствено се позовава по отношение на въпрос № 2, е въобще неприложимо, според задължителните постановки в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Следователно и поради недоказаност на допълнителната процесуална предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК този въпрос не би могъл да обуслови достъп до касация.
Ответникът по касационната жалба е претендирал в срок деловодни разноски, които с оглед изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК следва да му бъдат присъдени в размер на сумата 500 лева – заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие № 000495 от 5.10.2016 г., сключен с адв.К. Д..
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 132 от 14.06.2016 г., по в.т.д.№ 83/ 2016 г., по описа на с.с.
ОСЪЖДА на „Х. И Р.” Е., [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 500 лева/ петстотин лева/, деловодни разноски за касационното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: