6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 419
гр. София, 16.05. 2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети май, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: E. Т.
Членове: Д. ДРАГНЕВ
Г. НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Н. гр. дело № 1044 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение № 291 от 28.12.2016г. по в. гр. дело № 437/2016г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 322 от 25.07.2016г. по гр.д. № 152/2016г. по описа на Великотърновския окръжен съд в частта му, в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на ищцата Т. Е. Г. от [населено място] на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 З. сумата 3 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 290, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2 НК, за което Т. Е. Г. е оправдана с влязло в сила решение № 264 от 23.10.2014г. по к.н.д. № 677/2014г. на ВКС, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 23.10.2014 г. до окончателното изплащане.
Касаторът – ответник поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/ – основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба навежда доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос от значение за изхода на делото, свързан с понятието „справедливост“ при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, и по процесуалноправния въпрос следва ли съдът да изложи мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между вредите и наказателното производство и да определи кои конкретни по вид неимуществени вреди са доказани по делото, сочейки и по двата въпроса противоречие с т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005г. от т. д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС.
Ответницата по касационната жалба /ищца в производство/ – Т. Е. Г. не подава писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 З. с цена над 5 000лв., но не са налице общото и допълнителните основания на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по същество по поставените правни въпроси.
Въззивният съд е установил, че на 06.12.2011г. по досъдебно производство – следствие № 93/2011 г. по описа на О. при Р. ищцата Т. Е. Г. е привлечена като обвиняема за извършване на престъпление от общ характер – престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, за това, че на 05.04.2011г. в [населено място] в съучастие с Г. И. И. и Л. Д. Н., като извършител-подбудена и подпомогната от Н. Д. П., устно и писмено, съзнателно, пред надлежен орган на власт-помощник-нотариус Н. У. при нотариус № 221, вписан в Нотариалната камара с район на действие Районен съд Русе, като свидетел в производство по обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост по нотариално дело № 161/2011г. по регистъра на същия нотариус, потвърдила неистина, а именно, че Н. Д. П. владеел описания имот – гараж № 2 над десет години и че нямало спор за правото на собственост върху този имот, както и че в наказателното производство спрямо ищцата е била взета мярка за неотклонение „подписка“. Безспорно по делото според Великотърновски апелативен съд е, че с присъда № 18 от 28.01.2013 г. по нохд № 3055/2012 г. по описа на Р. Т. Е. Г. е призната за виновна по повдигнатото обвинение и й е наложено наказание пробация чрез следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от десет месеца с периодичност два пъти в седмицата и задължителни срещи с пробационен служител за срок от десет месеца; че присъдата е отменена с решение№ 66 от 26.04.2013г. по внохд № 193/14 по описа на Р. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Р.; че с присъда № 175 от 26.09.2013г. по нохд № 1765/13 по описа на Р. й е наложено наказание „пробация” чрез следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност два пъти в седмицата и задължителни срещи с пробационен служител за срок от шест месеца; че с решение № 40 от 10.03.2014г. по внохд № 50/2014г. на Р. присъдата е потвърдена; че с решение № 264 от 23.10.2014г. по к.н.д. № 677/2014г. на ВКС е възобновено производството по внохд № 50/14 по описа на Р. и решение № 40/10.032014г. по описа на Р. е отменено в частта, в която е потвърдена присъдата относно Т. Е. Г. като последната е оправдана по повдигнатото обвинение по чл. 290, ал. 1 НК; че в мотивите на касационното решение е прието, че инкриминираното свидетелстване не е осъществено пред надлежен орган по смисъла на чл. 290, ал. 1 НК, тъй като лъжесвидетелстване, осъществено пред помощник-нотариус като нищожно поради противоречие със закона/ упълномощаване на помощник – нотариус за извършване на разпит по обстоятелствена проверка/ не поражда правни последици и не е съставомерно деяние.
Въззивният съд е намерил предявеният иск за основателен, тъй като е осъществен фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 З., вкл. претърпени неимуществени вреди – пряка и непосредствена последица от процесното непозволено увреждане, изразяващо се в незаконно обвинение на ищцата в извършване на престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, по което тя е оправдана с влязло в сила съдебно решение. Счел е за безспорно установено по делото, съобразно събраните гласни доказателства, че са налице преживени обичайни емоционални страдания от страна на ищцата в резултат на повдигнатото й незаконно обвинение, изразяващи се в напрежение, притеснение и ограничаване на личните контакти, неудобство, накърнено достойнство и настъпилата вследствие на това депресия, безсъние. Като е съобразил критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД и конкретните обстоятелства в процеса съобразно ППВС № 4/1968г., а именно: характера и интензитета на притесненията и стреса от незаконното обвинение в извършване на престъпление-лъжесвидетелство пред ненадлежен орган /помощник нотариус/ и тяхната продължителност, периодът на воденото наказателно производство – от повдигане на обвинението на 06. 12.2011 г. до влизане в сила на оправдателната присъда на 23.10.2014 г. – 2г. и 11 месеца, тежестта на повдигнатото обвинение, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до 5 години, наложената мярка за неотклонение „подписка“, обстоятелството че ищцата е изтърпяла наказанието „пробация” за периода от 23.04.2013г. до 23.10.2014 г., като влязлата в сила присъда с това наказание на 10.03.2014г. е възпрепятствала ищцата да придружи съпруга си в Италия на погребение на брат му, починал на 27.03.2014 г., апелативният съд е счел, че на ищцата следва да се присъди обезщетение за доказаните реално претърпени неимуществени вреди в размер на сумата от 3 500 лв., като това е справедливия размер, който репарира действително понесените от ищцата неимуществени вреди от процесното непозволено увреждане. Въззивният съд мотивирано е приел, че в случая не е налице съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат и няма основание да се приеме приложението на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 З. по възражението на ответника за принос на пострадалата, изразяващ се в това, че извършеното от нея макар да не е престъпление, съставлява граждански деликт и е противоправно, тъй като приносът следва да е в причинно – следствена връзка с вредоносния резултат и да е осъществен по време на наказателното преследване.
Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по тълк. дело № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, следва жалбоподателят да формулира правен въпрос, който да е от значение за изхода на спора, т.е. да е включен в неговия предмет и да е обусловил правните изводи на съда, обективирани в решението. Формулираните от касатора правни въпроси дори да се приеме, че удовлетворяват общото основание за допускане на касационно обжалване, макар да са изцяло относими към правилността на обжалвания съдебен акт, не осъществяват и соченото допълнително основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Според Прокуратурата на Република България, въззивното решение противоречи на материалноправната норма на чл. 52 ЗЗД, както и на т. 3 и т. 11 от ТР №3/22. 04. 2005г. на ОСГК на ВКС и на т. 19 от ТР № 1/04. 01. 2001г. на ОСГК на ВКС поради липса на мотиви за причинно – следствената връзка между установените неимуществени вреди и процесното наказателно производство и за това кои конкретни неимуществени вреди по вид са доказани по делото. Решаващият съд е приложил критерият за „справедливост“, визиран в чл. 52 ЗЗД, съобразно задължителната практика на ВС и ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Както е разяснено в ППВС № 4/1968г. и в множество съдебни решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, справедливостта по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а изисква преценка на конкретни за случая, обективно настъпили обстоятелства като характера и интензивността на болките и страданията и отражението им върху психиката на ищцата и отношенията й с близките й, продължителността на наказателното производство, тежестта на повдигнатото обвинение, наложената мярка за неотклонение „пробация“ и реалното й изтърпяване за значителен период от време, осуетени възможности поради наложената мярка за неотклонение за пътуване в чужбина за погребение на близък на съпруг, с които конкретни обстоятелства съставът на Великотърновски апелативен съд изцяло се е съобразил, обсъждайки ги подробно в мотивите на съдебното решение.
В т. 11 на ТР № 3/22. 04. 2005г. на ОСГК на ВКС, е дадено разяснение дали се дължи обезщетение в случай на няколко деяния, за които лицето е осъдено, при частично оправдаване за някои от тях; по каква методология се определя обезщетението при оправдаване за няколко деяния – глобално или за всяко от тях поотделно. В т. 3 от същия тълкувателен акт пък е разяснено при какви условия следва да се приеме, че е осъществено допринасяне на вредоносния резултат от страна на самия пострадал или увреждане по изключителна негова вина, което освобождава държавата от отговорност за вреди. Разяснените правни проблеми с т. 3 и т. 11 от ТР № 3/2005г. на ОСГК на ВКС са неотносими към поставените от касатора правни въпроси, а тези по т. 11 нямат никаква връзка с въведените от страните фактически твърдения и правни доводи в инстанциите по същество, нито с постановеното правно разрешение от съдилищата, т.е. те стоят извън предмета на конкретния правен спор.
В изложението към касационната жалба се твърди, че въззивното решение противоречи и на т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС поради липса на мотиви за наличието на причинно – следствена връзка между наказателното производство, по което е повдигнато незаконното обвинение и причинените вреди. От изложеното по – горе е видно, че въззивният съд е изложил мотиви за всички релевантни обстоятелства, включително какви вреди е претърпяла ищцата и че те са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение в извършване на престъпление. Следва да бъде посочено също, че принципните постановки в цитирания тълкувателен акт по въпроса за мотивиране на въззивното решение не намират автоматично приложение към промененото законодателство, след влизане в сила на ГПК от 2007г., при който втората инстанция действа при условията на ограничен въззив, от което следват и редица специфики за предмета на въззивното производство и за съдържанието на съдебното решение. В случая обаче тези специфики не са от значение, доколкото въззивният съд е мотивирал задълбочено и подробно, точно и ясно обжалвания съдебен акт, включително за конкретните установени в процеса неимуществени вреди и за причинно – следствената връзка между тях и незаконното обвинение.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и по служебен почин на съда в хипотеза на вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение.
На основание изложеното, касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато, поради което, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 291 от 28.12.2016г. по в. гр. дело № 437/2016г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.