Определение №536 от 16.5.2017 по гр. дело №224/224 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 536

гр.София, 16.05.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
десети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 224/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № І-104 от 25.10.2016 г. по гр.д.№ 1218/ 2016 г. С него (в обжалваната пред въззивния съд част) е потвърдено решение на Бургаски районен съд по гр.д.№ 6493/ 2015 г. и по този начин общината – жалбоподател е осъдена да заплати на Р. Т. Б. на основание чл.61 ал.2 ЗЗД 24 219 лв – разходи във връзка с изпълнени процедури по проектиране, изграждане, въвеждане в експлоатация, нанасяне в кадастралната карта, изпитания и пр. на външен водопровод в кв.В., [населено място], със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното й изплащане, а на основание чл.86 ал.1 ЗЗД – 591,73 лв обезщетение за забавено изпълнение в размер законната лихва върху главницата за период 14.07.2015 г. – 09.10.2015 г.
Касаторът повдига в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК следните (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС) материалноправни въпроси: може ли да се квалифицира като водене на чужда работа без пълномощие не реконструкцията и ремонта на съществуващ обект, а изграждането на нов обект; може ли при ограниченията за разработване на общински бюджети, въведени със Закона за публичните финанси, на общината да се възлага задължение да обезщети трети лица за извършени, но непредвидени в бюджета й дейности; може ли да отговаря за разходите за строителството на обект лице, което не извлича никакви ползи от този обект. Поддържа наличието на всички допълнителни основания по т.1 – т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК.
Ответната страна Р. Т. Б. оспорва жалбата като поддържа, че в изложението на касатора няма надлежно формулирани правни въпроси, а са изложени оплаквания за необоснованост на обжалваното решение, които не дават основание за достъп до касация.
Ответната страна [фирма], [населено място], също поддържа, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, като излага доводи единствено по същество на спора.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
За да уважи (в обема на сезирането си) предявените искове, въззивният съд е приел за установено чрез препращане по реда на чл.272 ГПК, че ищцата е собственик на У. ****-*, масив **, м.”К.”, кв.В. на [населено място]. Въпреки наличието на регулация, имотът не е бил водоснабден, поради което (и при спазване на всички законни изисквания за това) ищцата извършила проектирането, изграждането и въвеждането в експлоатация на водопровод с местонахождение в уличното платно между кв.*, *, **, ПИ ****** и ПИ ******, кв. В.. За тези дейности заплатила сумата 24 219 лв. От правна страна съдът извел, че изграденото не съставлява водопроводно отклонение, а водопровод, който по силата на Закона за водите е публична общинска собственост. Задължение за построяването му има общината, а не [фирма], което дружество се явява единствено оператор на водоснабдителната мрежа. Операторът няма задължения да изгражда водопроводи в урбанизираните територии, а такова има съответната община, на която законът възлага комуналното обезпечаване на населението. Изграждайки водопровода, ищцата е предприела чужда работа, но и в свой интерес, поради което има вземане за извършените разходи до размера на обогатяването. Установено е, че обогатяването на общината надхвърля (като стойност) сумата на направените от Р. Б. разходи, поради което вземането е в размер 24 129 лв – доказаните разноски на ищцата.
С оглед тези мотиви на въззивната инстанция, единствено материалноправният въпрос може ли да отговаря за разходите за строителството на обект лице, което не извлича никакви ползи от този обект, обуславя обжалваното решение. Той обаче не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, не се разрешава противоречиво от съдилищата и няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По него практиката е установена и тя не се нуждае от осъвременяване или промяна (срв. решение по гр.д.№ 853/ 2010 г., ІV г.о.). Проводите и съоръженията на техническата инфраструктура в урбанизирани територии, съгласно чл.64 ал.3 ЗУТ, се изграждат от и за сметка на държавата, общините или съответните експлоатационни дружества, освен ако в специален закон е предвидено друго. Когато се намират в общинска собственост или касаят общински обекти, те трябва да бъдат изградени от общината и остават нейна собственост. Ако трето лице финансира изграждането на проводи и съоръжения на техническата инфраструктура в свой интерес, то предприема чужда работа и трябва да бъде обезщетено по правилата на чл.61 ал.2 или 3 от ЗЗД или по чл.62 от ЗЗД. Задължено по вземането лице е това, чиято работа е изпълнена. Ако третото лице е изградило елементи на техническа инфраструктура, които по силата на закона стават общинска собственост, именно общината трябва да му възстанови разноските по извършване на работата – претенцията не може да бъде насочена към другите визирани в чл.64 ал.3 от ЗУТ субекти. Няма значение обстоятелството извлича ли общината ползи от съответния елемент – тя дължи изграждането му не като източник на облага, а поради нормативно възложените й задължения за осигуряване на комуналното обслужване на населението на нейната територия.
Останалите формулирани от жалбоподателя материалноправни въпроси не са обуславящи. Питането може ли, при ограниченията за разработване на общински бюджети, въведени със Закона за публичните финанси, да се възлага задължение на община да обезщети трети лица за извършени непредвидени в бюджета й дейности, се поставя за първи път в касационното производство. Във въззивната жалба на [община] той не е повдигнат, а съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд следи служебно само за валидността и допустимостта на обжалваното пред него първоинстанционно решение, а по всички други въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. [община] не е заявила във въззивната си жалба възражение за непредвидени в общинския бюджет средства за изграждане на водопровода, нито е извела правоизключващи доводи от това обстоятелство и от законовите ограничения при разработването на публичните финанси, поради което въззивният съд не се е занимал в акта си с тези въпроси. Съответно те не са разрешени с обжалваното решение и не го обуславят.
Същото важи и за материалноправния въпрос може ли да се квалифицира като водене на чужда работа без пълномощие не реконструкцията и ремонтът на съществуващ обект, а изграждането на нов обект. Той не е бил поставен пред въззивния съд (не е заявен с въззивната жалба), поради което не е разрешен от него и не обуславя решението му по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационния контрол и

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № І-104 от 25.10.2016 г. по гр.д.№ 1218/ 2016 г.
ОСЪЖДА [община], [населено място], [улица], да заплати на Р. Т. Б., Е. [ЕГН], [населено място], кв.В., [улица], 1 030 лв (хиляда и тридесет лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top