2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 545
гр. София, 17.05.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 373 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ОП”Обредни дейности” [населено място] против решение № 333/18.10.2016 г., постановено по гр.д.№ 582/2016 г. от състав на Окръжен съд – Перник.
Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл.344, ал.1 КТ е основателен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд. Съдът е приел, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 328, ал,1, т.6 КТ за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, каквото е основанието по процесната заповед. Прието е, че към датата на сключване на трудовия договор, ищцата е отговаряла на изискванията за заемане на длъжността, а ако настъпи промяна в изискванията за заемане на длъжността и съответно работника не отговаря на тях, следва да намери приложение хипотезата по чл. 328, ал.1, т.11 КТ, каквато в случая обаче не е налице, тъй като основанието и мотивите към заповедта са различни.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочи правен въпрос, който според касатора е разрешен при наличието на всички предпоставки на чл.280, ал.1 ГПК относно допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Сочения правен въпрос е към кой момент работникът не трябва да отговаря на изискванията за образование, въведени от работодателя, за да е приложима разпоредбата на чл.328, ал.1, т.6 КТ – към датата на сключване на трудовия договор или промяната в изискванията за образование да е настъпила след сключването на трудовия договор.
Отговор на този правен въпрос е даден със задължителната съдебна практика, решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, работодателят може да прекрати трудовия договор едностранно, когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, за работодателя възниква право да прекрати трудовия договор при промяна в изискванията за заемане на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях. Разликата между така уредените в закона възможности следва от съдържанието на самите текстове – в първия случай, трудовият договор е сключен при липса на необходимото образование или квалификация на работника за изпълнение на длъжността. Втората хипотеза визира настъпването на промяна в изискванията, т.е. изменението е настъпило след сключване на трудовия договор. И двете хипотези включват всички изисквания за заемане на длъжността – образование и квалификация, в т.ч., квалификация компютърна грамотност, квалификация като водач на превозно средство, владеене на чужди езици и пр. и уреждат възможността за прекратяване на трудовия договор с работник, който не отговаря на изискванията за заемане на определена длъжност в зависимост от това дали трудовият договор е сключен при начално несъотвествие на изискванията за заемане на длъжността или тези изисквания са променени впоследствие. Основанието по т. 11 на чл. 328 КТ не е частен случай на основанието по т. 6 на чл. 328 КТ. Извод, че в основанието по т. 11 на чл. 328 КТ са включени само други изисквания, извън тези за образование и квалификация, не следва както от прочита на текстовете на закона, така и от систематичната им подредба, нито от тълкуването им с оглед изчерпателното уреждане на възможностите за извънсъдебно упражняване на потестативното право за прекратяване на трудовия договор. Да се приеме, че чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ обхваща само случаите, когато са въведени нови изисквания извън образование и квалификация, би означавало да се изключи възможността да бъде прекратен трудов договор, сключен при начална липса на съответните изисквания, каквито ограничителни условия няма и не би могло да бъдат предвидени от законодателя. Разбирането, че чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е приложим само в случаите, когато липсата на образование или квалификация се явява след сключване на трудовия договор, би изключило възможността работодателят да прекрати трудовия договор, сключен при липсата на тези изисквания. Договорът, сключен при липса на необходимото образование или квалификация е недействителен само в случаите, когато тези изисквания са нормативно установени, като във всички други случаи, когато работодателят е определил изискванията с вътрешен устройствен акт или с длъжностна характеристика, трудовият договор е валиден, независимо, че назначеният служител не отговаря на изискванията за длъжността и именно в тези случаи, работодателят разполага с възможността да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Това е възприето с решение № 295/2014 г. по гр.д.№ 979/2014 г. на ВКС , ІV гр.отд. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК.
Цитираните съдебни решение, в т.ч. на ВКС, в отговора на правните въпроси по различните дела, която част от решенията на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, касаят други правни въпроси, напр. Злоупотребата с право на работодателя при промяна на длъжностна характеристика, правото на работодателя да променя длъжностната характеристика, като въвежда нови изисквания за длъжността и др., но не дават различно разрешение на правния въпрос, посочено по-горе в задължителната съдебна практика, поради което не е налице и хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не са налице и останалите две хипотези на чл.280 ГПК – тази по ал.1а т.2 и т.3 ГПК, доколкото от една страна е налице задължителна съдебна практика, както и същата задължителна съдебна практика е съобразена от въззивния съд с обжалваното решение, по поставения правен въпрос.
Предвид изложеното, не са налице сочените предпоставки относно допустимостта на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 333/18.10.2016 г., постановено по гр.д.№ 582/2016 г. от състав на Окръжен съд – Перник.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.