ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 548
София, 18.05. 2017г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. д. № 3775 по описа за 2016г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на гл.юрисконсулт Р. М. като процесуален представител на [фирма] [населено място] срещу въззивното решение на Търговищкия окръжен съд /ТОС/ от 20.V.2016г. по в.гр.д. № 71/2016г.
Ответникът по касационната жалба И. С. Д. в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Д. И. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 20.05.2016г. ТОС е потвърдил решението на РС Търговище от 23.02.2016г. по гр.д. № 1907/2015г. в частта, с която са уважени предявените от И. Д. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ.
Въззивният съд е приел, че е спазен преклузивният срок по чл.328 ал.2 КТ – с предизвестие от 21.Х.2015г. и с акт от 22.Х.2015г. трудовото правоотношение между страните за длъжността „ръководител отдел Продажби-реализация“ е прекратено, считано от 22.Х.2015г., на основание чл.328 ал.2 КТ във връзка със сключен договор за управление от 28.01.2015г. Позовавайки се на практика на ВКС съдът е приел, че уволнението е незаконно поради неосъществяване на фактическия състав на чл.328 ал.2 КТ, тъй като сключеният договор за управление не съдържа каквито и да било конкретни икономически показатели, обуславящи извод за поставена бизнес задача и правото на управителя да сформира нов управленски екип. Нито в отговора си на исковата молба, нито до приключване на съдебното дирене в първоинстанционния съд ответникът не се е позовал и не е представил други документи /освен договора за управление/, съдържащи бизнес задача с конкретни показатели, а дори се е противопоставил за представяне на такава документация. Едва към въззивната жалба е приложил бизнес план на дружеството от 2014г. и решение на ДКЕВР от месец май 2015г., приобщаването на които към доказателствения материал е преклудирана по силата на чл.266 ГПК. Но дори тези документи да са своевременно представени, ответникът отново не е посочил конкретните подлежащи на изпълнение икономически параметри, правещо невъзможна защитата на ищеца срещу уволнението и затрудняващо съда по установяването на правнорелевантните факти. Още повече че решението на регулатора съдържа множество предписания и указания относно дейността на дружеството за 2014 – 2015г., поставящо под съмнение техническата издържаност на бизнес плана, липсва програма за изпълнение за последващия период, за което на управителя да е необходим нов управленски екип. Съдът е приел още, че е без значение дали договорът за управление е с ново лице или е имало предходен договор със същото лице, нито дали бизнес програмата му е нова или идентична с предходната – съществено е в новия договор да се съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които следва да бъдат постигнати по време на действието му, както и възнаграждението му да е обвързано с постигнатите финансови резултати.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи произнасяне от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС относно същественото съдържание на договора за управление, че не е пречка да се ползва бизнес план на предходен управител, когато той бъде приет от новия, с оглед предвиденото в ЗРВКУ, че В и К операторите разработват бизнес планове за 5 годишни периоди, като в случая през месец май 2015г. КЕВР одобрил допълнение за периода 2014-2015г. към бизнес плана за периода 2009 – 2013г., спазването на което е задължение по договора за управление. Като основание за допускане на касационно обжалване се релевира и противоречиво разрешаване от съдилищата на този съществен материалноправен въпрос, за което се сочат решения на районни и окръжен съдилища.
ВКС на РБ намира, че не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване по въпросите по приложението на чл.328 ал.2 КТ. Даденото от въззивния съд разрешение в тази насока е в пълно съответствие със сочената от касатора неизменна и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в решения по гр.д. № 1358/2012г. 4 ГО, по гр.д. № 168/2011г. 4 ГО, по гр.д. № 4502/2013г. 3 ГО, по гр.д. № 346/2015г. 4 ГО и по гр.д. № 67/2010г. 3 ГО. Според тази практика във всички случаи, когато се сключва договор за управление /нов или последващ/, изискването е за съставяне на бизнеспрограма с конкретни задачи, без значение дали те са със сходно или идентично съдържание с предходни такива, или са с изцяло ново съдържание. Същественото е всеки договор да съдържа бизнес задачи с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието да постигне – производителност, рентабилност, обем на обороти, печалби, инвестиции, поддържане на определен брой работни места, а въз основа на бизнес задачата управляващият е длъжен да разработи бизнес програма. Освен това възнаграждението на управителя следва да е обвързано с постигнатите финансови резултати. Именно във връзка с постигането на тези конкретни икономически показатели на управителя е предоставено правото по чл.328 ал.2 КТ. Така даденото разрешение се споделя напълно и от настоящия състав. С оглед на това не се установява приложение в атакуваното решение на посочената разпоредба в противоречие с практиката на ВКС, поради което касационно обжалване на това основание не следва да бъде допускано.
Не се обосновава наличието и на твърдяното от касатора основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане разглеждането по същество на касационната жалба. Сочат се в тази връзка решения на РС Исперих по гр.д. № 82/2014г., на РС Кюстендил по гр.д. № 1426/2008г., на РС Казанлък по гр.д. № 2296/2010г. и на Окръжен съд Сливен по гр.д. № 131/2011г., за които няма данни да са влезли в сила, а само такива решения се включват в практиката на съдилищата, в какъвто смисъл се е произнесло ОСГТК на ВКС с ТР № 1/2009г.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 400лв. разноски за настоящата инстанция /заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 08.08.2016г./.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Търговищкия окръжен съд, първи състав, № 62 от 20.V.2016г. по в.гр.д № 71/2016г.
ОСЪЖДА [фирма] Т. да заплати на И. С. Д. от [населено място] 400лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: