О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 336
София, 25.05.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 04.04.2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 287 /2017 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. А. Ю., Ю. А. П. и Г. А. П., подадена чрез адв. П. К. -САК, против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1154 от 06.06.2016 г., по гр.д.№ 4198/2015 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 15.07.2015 г., по гр.д.№ 4816/2014 г. за отхвърляне на предявения при условията на активно субективно и обективно кумулативно съединяване искове по чл.288, ал.1, т.2,б.”а” КЗ/ отм./ и по чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Гаранционен фонд за разликата над присъдените суми от по 90 000 лв. за всеки един от касаторите, като ищец, до пълния предявен размер на исковите претенции от по 130 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на общия им наследодател С. М. П., настъпила в резултат на пътно- транспортно произшествие на 16.10.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 05.02.2014 г. до окончателното и изплащане.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Касаторите обосновават приложното поле на касационното обжалване с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното право: 1.1. „Как следва да се прилага принципа за справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт в резултат на деликт, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?”; 1.2. „Прилагането на неотносими към принципа за справедливост критерии, като възраст на починалата, създаване на собствени семейства от ищците, води ли до неправилност на решението, поради отчитане на неотносими критерии, водещо до неверни изводи и неправилно приложение на принципа на справедливост, пряко повлияно от неправилност при прилагане на задължителните критерии?”; 1.3. „Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави реално с доказателствата по делото,за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика- ППВС №4/68 г.?”;1.4. „Длъжен ли е съдът да търси точен паричен еквивалент на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент „ на същите, като гаранция за това е отчитане на всички задължителни и всички специфични за случая обстоятелства,въведени с ППВС № 4/68 г., гарантиращи правилно приложение на принципа за справедливост?”; 2.1.”Следва ли при определяне на справедливо застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити на застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия?”;2.2. „Релевантни ли са за критериите по чл.52 ЗЗД лимитите на застраховане, съобразно § 27 ПЗР на КЗ и обществено- икономическите и социални условия в страната?”
Като израз на визираното противоречие по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК са цитирани множество решения на ВКС, постанови по реда на чл.290 ГПК.За илюстрация на критерия за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК са посочени решения на СГС и на САпС.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и сместването им от касатора с основанията по чл.281, т.3 ГПК. При условията на евентуалност е изразил несъгласие и с поддържаните касационни оплаквания, считайки ги за неоснователни.
Третото лице – помагач в процеса не е заявило становище по касационната жалба.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ а касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение на Софийски градски съд предявените активно субективно съединени искове с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ/ отм./ са отхвърлени за разликата над сумата от по 90 000 лв. до пълния претендиран размер от по 130 000 лв. за всеки един от ищицте, решаващият състав на Софийски апелативен съд е приел за доказани, предпоставките на чл.288, ал.1, т.2, КЗ/ отм./ за ангажиране отговорността на Гаранционен фонд, [населено място] за обезщетяване неимуществените вреди на последните от смъртта на тяхната обща наследодателка С. М. П., настъпила от пътно- транспортно произшествие на 16.10.2013 г.. С оглед конкретните доказателства по делото, които е подложила на самостоятелна и обстойна преценка, вкл. показанията на разпитаните свидетели въззивната инстанция е счела, че именно сумата от по 90 000 лв., определена от СГС като обезщетение за всеки един от ищците се явява онзи точен паричен еквивалент на понесените от последните морални вреди, който отговаря и на критерия за справедливост, въведен от законодателя с чл.52 ЗЗД. Според изложеното в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, при извършената от първата инстанция преценка за размера на следващото се на всеки един от ищците обезщетение за обезвреда са съобразени в достатъчна степен всички относими и значими за същия обстоятелства – близките отношения на обич и силна привързаност между всеки от тях и починалата б.ж. на [населено място], [община] – С. П. – тяхна майка, помощта – морална и материална, която последната непрекъснато е предоставяла на дъщерите си, както чрез физическа грижа за техните деца и семейства, така и финансово -чрез ежегодно приготвяната за тях зимнина с продукти произведени от нея и предоставяне на множество пресни хранителни продукти, собствено производство, стреса, който са преживяли от внезапната загуба на родителя си, продължителността и интензитета на свързаните с тази загуба негативни емоции, активната и трудоспособна възраст на която все още се е намирала починалата – 58 години, но и създаденото от всяка една от дъщерите и самостоятелно домакинство в друго населено място и самостоятелно семейство, икономическата конюнктура в страната към датата на настъпване на непозволеното увреждане, поради което не е налице основание за неговото увеличение. Освен това произнасяйки се по спорните във въззивното производство въпроси, въззивната инстанция, въз основа на заключението на съдебно медицинската и автотехническа експертизи за вида на получените от починалата травматични увреждания и механизма на процесното пътно- транспортно произшествие, е преценила като недоказано и правозащитното възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, поради непоставен обезопасителен колан, като въз основа на изградения правен извод за отсъствие на предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД е счела, че не е налице основание за намаляване на определения размер обезщетение на ищците от по 90 000 лева, както неправилно е процедирал СГС.
С оглед решаващите мотиви в обжалваното въззивно решение настоящият съдебен състав намира,че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Освен, че поставените от касаторът материалноправни въпроси са в известна степен некоректни, тъй като чрез тях страната навежда и доводите си за материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение, то доколкото тези въпроси в своето единство се свеждат до приложението на чл.52 ЗЗД и до начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди, те обосновават общата главна предпоставка за достъп до касация.
Неоснователно по отношение на същите е позоваването на селективното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
При определяне размера на дължимото обезщетение за обезвреда на всеки един от ищците въззивният съд, в рамките на правомощията си на съд по съществото на спора, не само е съобразил всички значими за случая обстоятелства, което самите касатори сочат в обосновката си на въпрос 1.2., но и задълбочено е анализирал същите, в пълно съгласие със задължителната съдебна практика, обективирана в т.ІІІ на ППВС № 4/1968 г. и цитираните в касационната жалба решения по чл.290 и сл. ГПК на ВКС. Що се касае до правилността на извършената от Софийски апелативен съд преценка на тези обстоятелства, която всъщност се оспорва от жалбоподателите и относимостта на последните към критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, тя е предмет на касационен контрол и не подлежи на обсъждане в производството по неговото допускане по чл.288 ГПК.
В задължителните указания по т.1 на ТР № 1/19. 02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е направено изрично разграничение между предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и основанията за касиране на въззивното решение по чл.281 ГПК, като е подчертано, че упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, ВКС не може да се произнася по законосъобразността на правните изводи на съда по предмета на спора, тъй като тази проверка се извършва след допускане на съдебния акт до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по същество.
Поради това и доводите на касаторите за неправилност на изградените правни и фактически изводи в обжалваното въззивно решение, които съпътстват формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси,като неотносими към предпоставките за достъп до касация, не подлежат на преценка от състава на касационната инстанция.
Единствено за пълнота на изложеното следва в тази вр. да се посочи, че според формираната задължителна практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД именно защото неимуществените вреди, поради особения си характер, не подлежат на поправяне, неизмерими са с пари, а могат единствено да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага, размерът на това обезщетение като своеобразна заместваща облага – различно във всеки отделен случай, зависи от характера и степента на субективните преживявания на увреденото лице, които се преценяват с оглед всички доказателства по делото, вкл. обективната и обичайна за съответната страна трайна продължителност на човешкия живот към релевантния за спора момент, самостоятелния начин на живот на наследниците в хипотезата на настъпила в резултат деликта смърт, икономическата конюнктура в страната, за която нивата на застрахователно покритие са само индиция, доколкото последната в известен смисъл детерминира и общественото разбиране за справедливост, както е процедирал и въззивният съд.
Наличието на задължителна съдебна практика по см. на т.2 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС въобще изключва приложимостта на селективното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, поради което посочените във вр. със същото съдебни актове на различни по степен съдилища в страната не следва да бъдат разглеждани.
Ответникът по касационната жалба е претендирал деловодни разноски, които с оглед този изход на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.8, във вр. с ал.3 ГПК следва да му бъдат присъдени в размер на сумата 120 лева, определена съгласно чл. 25а, ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1154 от 06.06.2016 г., постановено по гр.д.№ 4198/2015 г., по описа на с.с..
ОСЪЖДА М. А. Ю., Ю. А. П. и Г. А. П., да заплатят на Гаранционен фонд, със седалище [населено място] общо сумата 120 лева/ сто и двадесет лева/ деловодни разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: