1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 573
гр.София, 25.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и трети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1107/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. и. към С. о., [населено място], с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 8308 от 16.11.2016 г. по гр.д.№ 6516/ 2016 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 70214/ 2015 г. и по този начин са уважени предявените от А. Л. Д. против касатора искове, квалифицирани по чл.74 ал.4 вр. ал.1 КТ и по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за обявяване на недействителността на клаузата по т.4 от допълнително споразумение № РД-15СИ-1597/ 24.09.2015 г. към трудов договор № РД-15СИ-431/ 17.04.2015 г. за уговаряне на срок за изпитване; за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № РД-15СИ-1840/ 30.10.2015 г., издадена от директора на С. и., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши инспектор в сектор „Контрол на рекламната дейност” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа от 3 300 лв със законната лихва от 17.11.2015 г.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът повдига като основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол процесуалноправните въпроси за задължението на съда да разгледа представените по делото и приети писмени доказателства и да се произнесе какви факти се установяват от тях и за естеството на порока на съдебно решение, постановено след разглеждане на делото при нередовно призоваване на страна. Повдига и материалноправния въпрос законосъобразно ли е едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя в срок за изпитване, уговорен с допълнително споразумение, ако със същото се възлагат съществено различни трудови функции на работника. Счита, че въззивният съд е разрешил тези въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответната страна А. Д. оспорва жалбата и моли касационното обжалване да не бъде допуснато. Според него поставените процесуалноправни въпроси са без връзка с дадените от въззивния съд правни разрешения и се свеждат до оплаквания за допуснати процесуални нарушения, които не са основание за достъп до касационен контрол. Материалноправният въпрос счита, че е разрешен в съответствие, а не в противоречие с практиката на ВКС.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Пред въззивния съд е проведено само едно съдебно заседание (на 26.10.2016 г.), за което С. и. е призован чрез главен юрисконсулт П. К. на 29.08.2016 г. (призовка на л.31 по гр.д.№ 6516/ 2016 г. на Софийски градски съд). След провеждането му съдът е постановил решение, в което е изложил собствени фактически и правни съображения, като приел за установено, че ищецът е работил при ответника по трудов договор от 08.05.2009 г. на длъжността „старши инспектор”. Договорът е бил с уговорен срок за изпитване от 6 месеца, като в рамките на този срок правоотношението не е прекратено. То е прекратено по взаимно съгласие на страните на 27.12.2012 г., но на 17.04.2013 г. между А. Д. и С. и. е сключен нов трудов договор, вече за длъжността „старши инспектор” в Районен инспекторат „В.”. С допълнително споразумение от 24.09.2015 г. Д. е бил преназначен на длъжност „старши инспектор” в сектор „Контрол на рекламната дейност” на С. и., като в т.4 от споразумението е уговорен 6 – месечен срок за изпитване в полза на работодателя. На 30.10.2015 г. представляващият работодателя издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на основание клаузата за изпитване. Съдът приел за основателни доводите на ищеца, че въпросната клауза е недействителна поради противоречието й с нормата на чл.70 ал.5 КТ. За да изведе този резултат съдът посочил, че няма значение дали длъжностните функции на длъжността „старши инспектор” в сектор „Контрол на рекламната дейност” и тази на длъжността „старши инспектор в Районен инспекторат” са еднакви или различни. От съществено значение е дали се различават съществено функциите на длъжността „старши инспектор”, която ищецът е заемал въз основа на договора от 08.05.2009 г. и за която вече е било проведено изпитване, и длъжността „старши инспектор” в сектор „Контрол на рекламната дейност”, от която е уволнен. Работодателят не е доказал разлика между функциите на тези две длъжности, тъй като е представил длъжностна характеристика единствено за втората (тази, от която ищецът е уволнен). За заеманата по договора от 08.05.2009 г. длъжност няма данни какви са били съществените й функции, поради което не може да се установи дали те се различават съществено от функциите на длъжността, от която ищецът е уволнен, само в който случай законът не забранява повторно изпитване на работника. Поради това съдът обявил недействителността на клаузата за изпитване, съответно и на извършеното въз основа на нея уволнение на ищеца, възстановил го на заеманата преди това длъжност и осъдил работодателя да заплати обезщетение за оставане без работа.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставените от касатора въпроси не обуславят обжалваното решение. Процесуалноправният въпрос за естеството на порока на съдебно решение, постановено след разглеждане на делото при нередовно призоваване на страна, би имал значение, ако съдът по същество е разгледал спора при лишаване на страната от възможността за участие в съдебно заседание, каквито данни няма.
Материалноправният въпрос законосъобразно ли е едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя в срок за изпитване, уговорен с допълнително споразумение, ако със същото се възлагат съществено различни трудови функции на работника, също е необуславящ, защото въззивният съд не е установил такова съществено различие на трудовите функции. Напротив, при прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът е приел идентичност на трудовите функции на длъжността „старши инспектор” (заемана от ищеца по договор от 08.05.2009 г., по който е имало уговорена клауза за изпитване, приключило успешно) и длъжността „старши инспектор” в сектор „Контрол на рекламната дейност” (от която ищецът е уволнен въз основа на повторно включена клауза за изпитване). Поради това въпросът дали ако функциите на тези длъжности бяха различни, клаузата за изпитване би била валидно уговорена, няма значение за крайното решение. Той не съответства на фактическите установявания на инстанцията по същество, които в производството по чл.288 ГПК не подлежат на преценка.
Що се касае до процесуалноправния въпрос за задължението на съда да разгледа представените по делото и приети писмени доказателства и да се произнесе какви факти се установяват от тях, той не е обуславящ, тъй като съдът е основал фактическите си изводи на липсата на представени от касатора доказателства. Съдът е посочил, че тежестта на доказване е за ответника, че той не е представил длъжностна характеристика за длъжността, заемана по договора от 08.05.2009 г. и поради това е приел за доказано фактическото твърдение на ищеца, че нейните функции са същите, както на длъжността, от която е уволнен. По отношение на това правно разрешение процесуалноправен въпрос касаторът не е повдигнал, а повдигнатият няма отношение към решаващите изводи на инстанцията по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 8308 от 16.11.2016 г. по гр.д.№ 6516/ 2016 г.
ОСЪЖДА С. и. към С. о., [населено място], [улица], да заплати на А. Л. Д., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], 800 лв (осемстотин лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: