Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4
5020_16_288gpc_124gpc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 314
София, 26.05.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 19 април 2017 г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 5020 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Кооперативно сдружение „П.“, [населено място] срещу въззивно решение № 231 от 21.07.2016 г. по възз.гр.д. № 1004/2016 г. на Старозагорски окръжен съд, г.о., с което, като е отменено първоинстанционното решение, е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от ищеца „Кооперативно сдружение „П.“, [населено място] против [община] иск за признаване за установено по отношение на общината, че ищецът има права на „възстановена кооперация“ по смисъла на пар.27, ал.1 от ПЗР и пар.1 от ДР на ЗК и пар.1,ал.1 от ДР на отменения ЗК от 1991 г. по отношение на съществувалата и одържавена кооперация „П.“ – Казанлък, прекратила съществуването си по силата на ПМС № 218 /1951 г. и ищецът е осъден да заплати на ответната община направените пред първата и въззивната инстанции съдебни разноски.
Насрещната страна [община] в писмен отговор твърди, че подадената касационна жалба е неоснователна.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не съществува ограничение по чл.280,ал.2 ГПК за касационно обжалване.
Въззивният съд е установил следните факти:
По делото не се спори, че през 1943 г. по решение на Общото събрание на „П.” Казанлък е извършено сливането (обединението) и с „Н. кооперативна банка – Казанлък“ в кооперативна организация с наименование Обединена „П. – Казанлък”. С определение от 1945 г. областният съд е вписал промени в състава на членовете на УС.
В процеса на своята дейност К. П. е придобила чрез покупко-продажби, както и по приращение – чрез строителство върху свои собствени терени, право на собственост върху множество недвижими имоти, (включително правото на собственост на дворно място с площ от 1500 кв.м., съставляващо двор № 12, парцел № 10, в квартал 189, по плана на [населено място] и всички постройки в него)..
След 09.09.1944 г. „П.“ Казанлък продължила дейността като П. (Кредитна кооперация) по гл.4 от Закона за банките от 1947 и ЗК от 1948 г., съгласно приетия от БНБ през 1949 г. типов устав на популярните банки, като напълно запазила своята кооперативна форма с наименование „П.” и седалище в [населено място].
По силата на Постановление на МС № 218 /1951 г. имуществата (активи и пасиви) на всички съществуващи популярни банки, включително и на процесната, са били одържавени. Тези имущества са се превърнали и обособили в клонове на БНБ, активите на „П.” – Казанлък преминали по право върху БНБ, като всички влогове по пасива на баланса на банката били поети от БНБ, а другите задължения (пасиви) били поети от БНБ до размера на реалния актив след поемането на влоговете.. В резултат на одържавяване на имуществото й, К. „П.” е била прекратена и е преустановила търговската си дейност, като последното общо събрание на членовете и е било проведено на 19.03.1950 г., а последното заседание на управителния съвет е било проведено на 22.02.1951 г.. Съгласно т.3 от Приложение № 1 на цитираното ПМС от 1951 г. сградният фонд на „П.” – Казанлък е бил предаден на БНБ през м. април 1951 г.
На 04.11.1992 г., след обнародване на ЗК от 1991 г.(отм.), е било проведено учредително събрание за възстановяване на бившата „П.“ – Казанлък, прекратена през 1951 г., на което е било взето решение за учредяване на Кооперация “Кредитно кооперативно сдружение П.” със статут на кооперативна организация – кооперация по ЗК. На 01.02.1993 г. последната е подала искане до [община] по реда на ПМС № 192 /1991г. и § 1, ал.4 от ДР на ЗК от 1991 г. за връщане на одържавеното през 1951 г. имущество на „П.“-Казанлък, което не е било удовлетворено поради липса на правоприемство между одържавената и прекратена кооперация и регистрираната впоследствие Кооперация “Кредитно кооперативно сдружение П.”.
При тези факти въззивният съд е направил следните правни изводи:
По делото не е доказано твърдението, че с определение от 1911 г. Старозагорският областен съд е вписал в търговския регистър Кооперативно сдружение „П.“ Казанлък, учредено съгласно Закона за кооперативните сдружавания (ДВ бр.45/1907 г.), със статут на кооперативна организация и с предмет на дейност, съгласно чл.2 от Закона за кооперативните сдружавания. По делото е представен единствено протокол от събрание от 2010 г., от който е видно, че въпросът е обсъждан.
Дори да се приеме, че Кооперативно сдружение П.”, (впоследствие с наименование Обединена „П.) е това, учредено през 1911 г., то на основание чл.3 ПМС 218 /1951 г. популярните банки са се превърнали в клонове на БНБ, а съгласно чл.7 от същото ПМС активите им са преминали към приемащата банка. Влоговете, намиращи се в популярните банки и другите им задължения в размер на реалния актив за всяка банка поотделно, са поети от БНБ. Постановено е дяловият капитал на членовете на популярните банки да се изплати след установяване на реалността на актива и пасива (чл.8 – 10 ПМС 218 /1951 г.). По този начин фактически са уредени имуществените последици, които биха били предмет на едно ликвидационно производство. Така по силата на нормативен акт популярните банки са загубили конститутивните признаци на юридическо лице, свързани с неговата правосубектност и принадлежност на имуществото.
Решение за възстановяване на дейността на кооперацията може да вземе единствено общото и събрание и то само в хипотеза, когато тя е прекратена по решение на общото събрание, в периода до приключване на ликвидацията и (чл.52 ЗК , ДВ бр. 63 /1991 г.). С прекратяване на кооперацията по нормативен път, тя не може да възстанови дейността си.
Така е обосновани извод, че Кооперация “Кредитно кооперативно сдружение П.” представлявала новоучредена кооперация, а не „възстановена кооперация“ по смисъла на пар.27, ал.1 от ПЗР и пар.1 от ДР на ЗК и пар.1,ал.1 от ДР на отменения ЗК от 1991 г. по отношение на съществувалата и одържавена кооперация „П..
Като евентуален аргумент за отхвърляне на предявения установителен иск е посочено, че не е налице идентичност между предмета на дейност на прекратената по нормативен ред с ПМС № 218 /51 г. кооперация и предмета на дейност на учредената и вписана през 1993 г. Кооперация “Кредитно кооперативно сдружение П.”.
Във връзка с доводи, че без оплаквания във въззивната жалба въззивният съд е установил липса на идентичност в предмета на дейност жалбоподателят извежда два правни въпроса:
Процесуалноправен: какви са правомощията на въззивния съд по чл.269 ГПК и какво се обхваща в предмета на проверката за неправилност на първоинстанционното решение;
Материалноправен: относно изискването в тълкувателната разпоредба на пар.27, ал.1 ПЗР на ЗИД ЗК (ДВ бр.41 /2007 г.) за предмета на дейност на новоучредена кооперация, вписана в регистъра след 07.08.1991 г., и предмета на дейност на съществувала кооперация: трябва ли между предметите на дейност на двете кооперации да има абсолютна (буквална, формална, терминологична и съдържателна) идентичност, или е достатъчно принципно сходство и съвпадение, изразяващо се в посочване в предмета на дейност на новоучредената кооперация на специфичните търговски дейности, които са били определящи, индивидуализиращи и характерни за статута и дейността на съществувалата кооперация.
Въпросите, свързани с предмета на дейност не са обуславящи, доколкото от изложеното за мотивите на въззивното решение е видно, че въззивният съд е намерил иска за неоснователен поради извода, 1) че не е доказано учредяването на Кооперативно сдружение „П.“ – Казанлък през 1911 г. съгласно Закона за кооперативните сдружавания и 2) че при прекратяване на кооперацията по нормативен път, тя не може да възстанови дейността си, поради което Кооперация “Кредитно кооперативно сдружение П.” представлявала новоучредена кооперация, а не „възстановена кооперация“. Мотивът за липса на идентичност в предмета на дейност е евентуален. Към това може да се добави и че приетото в евентуалния мотив не е в противоречие (както се твърди), а в съответствие с приетото с т. 1 от ТР № 1 /2013 г. по т.д. № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС, че при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Поради изложеното не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено в размер на 300 лева.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 231 от 21.07.2016 г. по възз.гр.д. № 1004/2016 г. на Старозагорски окръжен съд, г.о.
Осъжда „Кооперативно сдружение „П.“, [населено място] да заплати на [община] сумата 300 (триста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
В тази част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.