2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 575
гр. София, 26.05. 2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 5415 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 1170/12.09.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 1997/2016 г. на Пловдивския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № 2060/17.06.2016 г. по гр. дело № 276/2016 г. на Пловдивския районен съд, са уважени, предявените от Н. С. А. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищеца, извършено със заповед № 63/12.11.2015 г. на изпълнителния директор на ответното дружество-касатор, с която трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ – поради съкращаване на щата, считано от 13.11.2015 г.; ищецът е възстановен на заеманата преди незаконното уволнение длъжност „специалист сигурност” при ответното дружество и последното е осъдено да заплати на ищеца сумата 3 761.10 лв. – обезщетение за периода 13.11.2015 г. – 13.05.2016 г., през който той е останал без работа вследствие незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.01.2016 г. до окончателното ? изплащане; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноските и държавна такса по делото.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните три материалноправни въпроса: 1) към коя дата се прекратява членството на работник/служител в дадена синдикална организация – със самото му написване (очевидно се има предвид заявлението за прекратяване на членството) или с удостовереното му депозиране пред съответното ръководство на синдиката, който бива напускан; 2) дали един работник/служител в едно предприятие може да е член едновременно на две различни синдикални организации, въпреки че уставите им изрично забраняват това; и 3) когато в дадено предприятие се извършва съкращаване на щата във всеки един отдел и звено, и има три представени синдикални организации, които трябва да излъчат свои членове в комисията по подбор, как би могло да се преодолее наличието на член на комисията, който работи в отдел, предвиден за съкращение. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като излага съображения, че тези три въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторът поддържа също, че обжалваното въззивно решение е в противоречие с решение № 790/29.07.2011 г. по гр. дело № 148/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, тълкувателно решение № 9/12.12.2014 г. по тълк. дело № 9/2013 г. на ОСГК на ВКС и тълкувателно решение № 3/16.01.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, но в тази връзка в изложението не са формулирани материалноправни или процесуалноправни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба – ищецът Н. С. А. в отговора си излага съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че няма основание за допускане на касационното обжалване, тъй като трите материалноправни въпроса, формулирани в изложението на жалбоподателя, не са обуславящи решаващите правни изводи на окръжния съд за постановяването на обжалваното въззивно решение и са без значение за крайния изход на материалноправния спор по делото (в този смисъл са и задължителните указания и разясненията, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
За да постанови решението си, въззивният съд, след подробно обсъждане на доказателствата по делото, е приел, че към датата на връчването на заповедта за уволнението на ищеца, последният се е ползвал с предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 от КТ – предвидена в действащия колективен трудов договор, която не е била преодоляна от страна на ответника-работодател, тъй като не е дадено съгласие за уволнението на ищеца от страна на нито една от двете синдикални организации в предприятието, в които ищецът последователно е членувал преди да бъде уволнен. С оглед на така изложените решаващи мотиви, окръжният съд е приел, че уволнението на ищеца е незаконосъобразно на основание чл. 344, ал. 3 от КТ, без да е необходимо да се разглежда трудовия спор по същество. Отделно от това, в отговор на доводите във въззивната жалба на ответника, въззивният съд е приел, че и извършеният от работодателя подбор по чл. 329 от КТ е опорочен, тъй като в комисията по подбора е участвал работник, който е оценявал сам себе си.
В мотивите към обжалваното решение въззивният съд не е приемал, нито че ищецът е членувал едновременно в две различни синдикални организации, нито че уставите им изрично забраняват това, каквато е постановката на втория въпрос в изложението към касационната жалба. Напротив – изводите на окръжия съд са в напълно противоположна насока, а именно – че ищецът последователно е бил член на две от синдикалните организации в предприятието на ответника (на една и съща дата е прекратил членството си в едната и е бил приет за член на другата), както и че от доказателствата по делото не се установява забрана за членство едновременно в две синдикални организации, поради което това твърдение на жалбоподателя-ответник е останало недоказано. При това положение, вторият формулиран от касатора правен въпрос е напълно неотносим към приетото за установено и правните изводи на въззивния съд в мотивите към обжалваното решение.
Окръжният съд е дал разрешение на първия материалноправен въпрос, като е приел за установено, че съгласно устава на КТ „Подкрепа“, единият от начините за прекратяване на членството е напускане с писмено заявление, както и че ищецът е прекратил членството си в тази синдикална организация на 30.10.2015 г., когато е отправил такова писмено изявление и то е достигнало до знанието на касиера на синдикалната секция. Така даденото разрешение на първия въпрос, обаче е без никакво значение за крайния изход на правния спор по делото, тъй като въззивният съд е приел за установено, че нито от страна на тази синдикална организация към КТ „Подкрепа“, нито от страна на синдикалната организация към К., за член на която ищецът е бил приет на 30.10.2015 г., не е било дадено съгласие за неговото уволнение, което е обусловило и решаващия извод по делото за незаконосъобразността на уволнението – непреодоляната предварителна закрила по чл. 333, ал. 4 от КТ – независимо от това на коя от двете синдикални организации ищецът е бил член към датата на уволнението му. Освен че по изложените съображения първият материалноправен въпрос в случая не съставлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, той не е и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като разрешението на този въпрос не е свързано с тълкуването и приложението на дадена материалноправна норма, а – с тълкуването на съответните клаузи от устава на дадена синдикална организация, които при различните синдикати могат да са различни; т.е. – еднозначен и приложим във всички случаи отговор на този въпрос, който да е свързан с точното тълкуване и приложение на закона, не може да бъде даден.
Без никакво значение за изхода на спора по делото е и третият правен въпрос, свързан със съображенията на въззивния съд за незаконосъобразно извършения подбор по чл. 329 от КТ. Дори и окръжният съд да беше приел, че подборът е законосъобразно извършен, то това не би могло да промени нито решаващия му извод, че жалбоподателят-ответник не е преодолял предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 от КТ, нито обусловения от него краен извод за незаконосъобразност на уволнението и неговата отмяна, съгласно императивната разпоредба на чл. 344, ал. 3 от КТ, на която съдът изрично се е позовал в обжалваното въззивно решение.
Съгласно задължителните указания и разясненията, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационното обжалване не би могло да бъде допуснато и поради липсата на формулирани в изложението правни въпроси във връзка с твърденията на касатора, че обжалваното решение било постановено в противоречие с решение № 790/29.07.2011 г. по гр. дело № 148/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, тълкувателно решение № 9/12.12.2014 г. по тълк. дело № 9/2013 г. на ОСГК на ВКС и тълкувателно решение № 3/16.01.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, които освен това са и неотносима към настоящия случай практика на ВКС.
В заключение – касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК, касаторът-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца, претендираните и направени от последния разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция, в размер 1 050 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1170/12.09.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 1997/2016 г. на Пловдивския окръжен съд;
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Н. С. А. сумата 1 050 лв. (хиляда и петдесет лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.