2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 603
гр. София, 30.05.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 911 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1363/08.11.2016 г., постановено по гр.д.№ 1919/2016 г. от състав на Окръжен съд – Варна.
Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, състава на съда е потвърдил първоинстанционно решение, с което са уважени предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
Въззивният съд е приел, че съобразно разпоредбата на чл.328, ал.1, т.11 от КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2, при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако последният не отговаря на тях. Основанието за уволнение по цитираната норма е промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, като за законосъобразността на уволнението е необходимо посоченият юридически факт да е възникнал след сключване на трудовия договор. Освен позоваването на законовата норма, работодателят следва да посочи в заповедта и конкретните изисквания за заеманата длъжност, на които работникът или служителят не отговаря. В конкретния случай съдът е приел, че липсват доказателства работодателят да е обективирал волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение с въззивника чрез отправяне на писмено предизвестие. Прието е, че дори да се приеме, че между страните липсва спор за връчването на предизвестие на въззиваемия, то не се установява конкретната дата на която това е станало. Правно релевантно към предмета на въззивната проверка е дали към датата на отправяне на писменото предизвестие в полза на въззивника е съществувало потестативното право за прекратяване на Т. и дали същото е надлежно упражнено. Прекратяването на трудовия договор на посоченото основание е обективно и безвиновно, което предпоставя необходимост работодателят да докаже единствено, че работникът не отговаря на променени изисквания за заеманата длъжност. Съдът е приел, че в издадената заповед на управителя на въззивното дружество липсва посочване на конкретна промяна на изискванията, като от събраните гласни доказателства съдът е приел, че също не се установява ищецът да е бил уведомен за настъпила промяна на изискванията, на която да не е отговаря. Въз основа на горното процесуално бездействие на въззивника, съдът е приел липсата на основание за прекратяване на трудовото правоотношение с въззиваемия.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Сочените от касатора правни въпроси касаят закрилата при уволнение по чл.333, ал.1 КТ и доколко тя се простира по отношение на заболявания, които не са включени в Наредба № 5/1987 г. и задължението на служителя да уведоми работодателя за промяната в здравословното си състояние в контекста на първия поставен правен въпрос.
По приложението на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и правните въпроси, които водят до допустимост на касационното обжалване, на първо място, въззивният съд следва да се е произнесъл и това негово произнасяне да е обосновало правните му изводи относно основателността на предявения иск и разрешаването на спора по същество. В конкретния случай, въззивният съд не е формирал правни изводи по посочените правни въпроси и същите изобщо не са били предмет на неговото обсъждане, още по-малко да се обосновали изводите му относно основателността на предявените искове. В тази връзка, поставените правни въпроси са изцяло неотносими към производството чл.288 ГПК и не могат да обосноват допустимост на касационното обжалване на посоченото правно основание – чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационно основания относно допустимостта на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1363/08.11.2016 г., постановено по гр.д.№ 1919/2016 г. от състав на Окръжен съд – Варна.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.