О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№355
Гр.София, 31.5.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2360/2016 г. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу Решение № 1130/3 юни 2016 г. на Софийския апелативен съд, постановено по в.т.д.№ 5349/2015 г., с което е отменено решение № 1238/28 юли 2015 г., по т.д.№ 8080/2014 г. на СГС, VІ ТО, 14 състав, с което са отхвърлени предявените в обективно съединение искове срещу касатора и вместо него е постановено уважаването им. С обжалваното въззивно решение на Софийския апелативен съд [фирма] София е осъдено да заплати на [фирма] С. на основание чл. 266 ЗЗД сумата 56 157,17 лв., представляваща дължимо възнаграждение с ДДС по договор за изработка по фактура № 103 от 27 ноември 2009 г. заедно със законната лихва за забава, считано от 25 ноември 2014 г. до окончателното плащане на сумата и обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 25 ноември 2011 г. до завеждане на делото в размер на 17227,89 лв. на основание чл.86 ЗЗД.
Стр.2
С жалбата е въведено оплакване за неправилност по съображения за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложение по чл.284 ал.3 т. 1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора правни въпроси, както следва:
Длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите към въззивното решение всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните и
Представлява ли признаване на вземането от длъжника по смисъла на чл.116 б.“а“ ЗЗД потвърждение, дадено от него във връзка с писмено запитване на кредитора, направено съобразно изискванията на националното счетоводно законодателство във връзка със съставянето на годишен финансов отчет за посочена година, с посочени в текста на потвърждението на длъжника сума и изрично указание, че тази сума е в съответствие с данните по счетоводните регистри на дружеството към съответната дата.
Ответникът по касация [фирма] [населено място] не е взел становище по жалбата в срока за отговор.
Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК,намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Софийския апелативен съд, поради което се явява процесуално допустима.
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи обективно съединените искове срещу касатора, въззивният съд е приел, че страните са обвързани от неформален договор за изработка, ищецът изпълнил възложените му СМР и ответникът ги е приел с акт обр.19, въз основа на който е издадена процесната фактура на стойност 56 157,17 лв. с ДДС, отразена счетоводно при двете страни. С достигането й до възложителя същият е поставен в забава. С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за погасяване на вземанията по давност, но е признал приемането на работите по ел.част на Пристанище Д. и съответствието им с възложеното. Въззилният съд е приел за неоснователно правопогасяващото възражение за изтекла давност поради признаване вземането от длъжника с писмено изявление до кредитора, прекъснало давността.
Стр.3
Първият процесуалноправен въпрос на касатора е зададен в контекста на оплакването за необсъдено своевременно релевирано възражение на ответника срещу довода за прекъсване на давността с признание, въведен за първи път с въззивната жалба на ищеца. По този въпрос е създадена задължителна практика, обективирана в множество съдебни решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, съгласно която въззивният съд е длъжен да обсъди в мотивите на решението си всички допустими, относими и релевирани своевременно възражения на страните и доводите им съгласно чл.235 ал.2 и 3 ГПК при съблюдаване очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Софийският апелативен съд не се е отклонил от задължителните указания в ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., и ППВС № 1/1985 г., според които за съда съществува задължение да обсъди в мотивите си всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения, от които зависи правилно разрешаване на спора. В съобразителната част на обжалваното въззивно решени изрично е обсъдена допустимостта на довода на ищеца за прекъсване на погасителната давност поради наведени още с исковата молба фактически твърдения за признаване на задължението от ответника и отразяването му в счетоводните регистри, подкрепени с писмени доказателства.
Вторият въпрос – представлява ли признаване на вземането писменото потвърждение на касатора по повод отправено до него запитване на кредитора във връзка със съставянето на ГФО за счетоводното отразяване на процесното задължение – е от значение за правилността на обжалваното решение и за законосъобразността на правните изводи на въззивния съд, а не за изхода на спора и съответно за допускане на решението до касационен контрол. Жалбата съдържа оплаквания за неправилно тълкуване на приетите доказателства и в частност на писмото на ответника, в което не е посочено основание на потвърденото задължение. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение.
Независимо от горното не е налице и соченото допълнително селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, аргументирано в изложението на касатора с липса на формирана практика по материалноправния въпрос, свързан с прилагането на разпоредбата на чл.116 б“а“ ЗЗД и характеристиките на признаването на вземането. У. отговор на въпроса се съдържа в трайно установената практика на ВКС, съгласно която отразяването на фактурата в счетоводните регистри на задълженото по нея лице, включването й в съответния дневник по ДДС и ползването на данъчен кредит съгласно ЗДДС представлява недвусмислено признание на задължението и доказва
Стр.4
съществуването му. В случая е налице писмено признание, адресирано до кредитора, съдържащо изрично изявление за счетоводното му отразяване при длъжника в претендирания от кредитора размер, направено до изтичането на давностния срок и неоспорено от ответното дружество.
Предвид изложеното следва да се приеме, че касаторът не е установил наличието на поддържаните от него основания за достъп до касация.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ Решение № 1130/3 юни 2016 г. по в.т.д.№ 5349/2015 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 9 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: