О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№356
Гр.С., 31.05.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2154/2016 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] С. срещу Решение № 202/21 юни 2016 г. по в.т.д.№ 242/2016 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 421/16 ноември 2015 г. по т.д.№ 71/2015 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора иск против [фирма] Стара З. за сумата 27588,28 ЕВРО, представляваща вземане по два броя записи на заповед, както следва: по запис на заповед, издаден на 18.8.2008 г., по който претендира 14608,73 ЕВРО, и по запис на заповед, издаден на 12.9.2008 г., по който претендира 12979,55 ЕВРО ведно със законната лихва върху тези суми от датата на предявяване на иска до окончателното им плащане като погасен по давност, както и предявения в отношение на евентуалност иск с правно основание чл.534 ал.1 ТЗ иск на касатор срещу [фирма] за същата сума, с която последното в качеството си на издател на двата записа на заповед – съответно от 18 август 2008 г. и от 12.9.2008 г. се е обогатило без
Стр.2
основание и във вреда на [фирма] ведно със законната лихва върху сумата 27 588,28 ЕВРО от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно в частта, в която е потвърден първоинстанционният съдебен акт за отхвърляне на предявения евентуален иск за неоснователно обогатяване по чл. 534, ал.1 ТЗ за сумата 27588,28 ЕВРО – вземане по двата процесни записа на заповед, с която ответното дружество се е обогатило във вреда на [фирма] поради невъзможност за реализиране на имуществените права по ценните книги. Изложени са оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част, с която е потвърдено решението на Пловдивския окръжен съд за отхвърляне на евентуалния иск като погасен по давност, и уважаването му.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано в изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т. 2 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на спора правен въпрос дали погасяването на правото на иск /на принудително изпълнение/ за вземането по каузално правоотношение погасява вземането по записа на заповед, издаден с обезпечителна функция и съответно води ли до липса на вземане за менителнично неоснователно обогатяване.
В срока за отговор на касационната жалба ответното [фирма] изразява становище, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно решение на Пловдивския апелативен съд, чийто въззивен акт е допустим в обжалваната част.
За да потвърди отхвърлителното решение на първоинстанционния съд по евентуалния иск с правно основание чл.534 ал.1 ТЗ, Пловдивският апелативен съд е приел, че преките искове срещу издателя на процесните записи на заповед с падеж на предявяване са погасени по давност на 23 октомври 2012 г. с изтичането на предвидения в чл.531 ал.1 ТЗ тригодишен давностен срок, на който ответното дружество се е позовало своевременно с отговора на исковата молба. Отхвърлянето на иска по чл. 538 ал.1 ТЗ е вътрешнопроцесуално условие за разглеждане на иска по чл. 534 ал.1 ТЗ, предявен като евентуален.
В обжалваната част на решението въззивният съд е приел, че е налице корелация между погасяването по давност на обезпечените с процесните записи на заповед каузални притезания по договора за
Стр.3
финансов лизинг на пътно превозно средство от 2008 г. и погасяване на вземанията по самите менителнични ефекти, споделил е извода на първоинстанционния съд за погасяване на вземанията по каузалните правоотношения за неплатени лизингови вноски с настъпил падеж до развалянето на договорите за лизинг с изтичането на кратка тригодишна давност по чл.111 б.“в“ ЗЗД и погасяване правото на иска за неосновател но обогатяване по чл.534 ал.1 ТЗ. Обсъден е доводът на ищеца за приложимост на общата петгодишна давност при договора за финансов лизинг с оглед правната му характеристика като особен вид договор за инстанционен кредит и същият е приет за неоснователен.
Мотивите на въззивния съд за потвърждаване на първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен евентуалният иск на касатора, дават основание да се приеме, че формулираният от него правен въпрос не е обусловил решаващите изводи на Пловдивския апелативен съд по предмета на спора, а е от значение за тяхната обоснованост и законосъобразност. Касационната жалба съдържа оплакване за необоснованост на извода на съда, че погасяването по давност на обезпечените със записи на заповед каузални притезания води до погасяване по давност на иска по чл.534 ал.1 ТЗ, както и на извода за пряка причинна връзка между изтичането на давността по каузалното правоотношение и неоснователността на менителничния иск за неоснователно обогатяване. Разгледан в контекста на тези оплаквания, формулираният от касатора въпрос не е от значение за изхода на спора, а за правилността на въззивното решение. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на решението по чл.281 т.3 ГПК. Съгласно ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, не и за правилността на обжалваното решение, чиято проверка не може да се извършва в стадия на селектиране на касационната жалба.
Непосочването на правен въпрос, значим за изхода на делото, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на съдебния акт до касационен контрол, без да се разглеждат сочените допълнителни основания.
Предвид изложеното следва да се приеме, че касаторът не е установил наличието на основания за достъп до касация.
Стр.4
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 202/21 юни 2016 г. по в.т.д.№ 242/2016 г. на Пловдивския апелативен съд, 2 търговски състав.
ОСЪЖДА [фирма] С. да заплати на [фирма] Стара З. сумата 2880 лв., представляваща съдебни разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: