Определение №627 от 7.6.2017 по гр. дело №1354/1354 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 627
гр. София, 07.06.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1354 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. д. г. – Б., против решение № 6353/08.12.2016 г., постановено по гр.д.№ 684/2016 г. от състав на Окръжен съд – Благоевград.
Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение е потвърдено решение на първоинстанционен съд, с което са приети за основателни предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
Съдът е приел, че на ищеца му е наложено най – тежкото по вид дисциплинарно наказание – дисциплинарно уволнение, като е приел, че спорът между страните се свежда до това, дали работодателят се е съобразил с разпоредбата на чл.189 ал.1 КТ,която предвижда,че при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя,съдът следва да прецени дали съответства тежестта на нарушението с вида на наказанието. Прието е, че преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение. Съдът е приел, че ищецът е извършил дисциплинарно нарушение по чл.187 т.10 КТ- неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение, тъй като съгласно цитираната в заповедта чл.2 т.2 от Наредба №1 от 30.01.2012г. той е бил длъжен да състави констативен протокол и актове за нарушения,защото текста предвижда,че при изпълнение на служебните си задължения по контрол служителите на Изпълнителна агенция по горите и нейните структури при констатиране на административни нарушения, свързани с горските територии, горските и дивечовите ресурси и рибните ресурси в обектите за любителски риболов, съставят констативни протоколи и актове за установяването им. Прието е, че ищецът В. е изпълнявал длъжност свързана с високи отговорности, със значителен икономически и обществен интерес за опазването на горите, като значимостта на неизпълнението на посочените трудови задължения е също така висока. Прието е за недоказано твърдението за настъпили значителни вреди за бюджета, тъй като констативни протоколи за извършените нарушения са съставени от контролното звено при ЮЗДП. Прието е, че не са представени доказателства за начина , по който се е развило производството по установяване на нарушението за превозване на немаркирана дървесина и без позволителен билет за превоз не са представени доказателства. Прието е, че работодателят не е взел предвид всички обстоятелства свързани с неизпълнението на задълженията, тъй като е установено по делото,че един от шофьорите е бил чичо на ищеца, а превозваната дървесина е била на баща му. Съдът е приел, че изпълнение на задълженията спрямо тях пристъпва границите на морала и поражда конфликт на интереси, като съдът е приел, че единствената възможност на В. е била да съобщи на ръководителите си това обстоятелство, което той е сторил и неговия ръководител е преценил,че В. не трябва да се занимава със случая и да се отведе,като му е дал и такива указания, които той е изпълнил.
Предвид изложеното, съдът е приел, че наложеното дисциплинарно наказание „уволнение” е несъразмерно тежко след като са установени обстоятелствата по извършването му, които са станали достояние и на работодателя при дадените обяснения от служителя.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Първия правен въпрос касае задължението и правомощието на съда да съобрази тежестта на допуснатото нарушение и съответствува ли то на наложеното наказание, като в тази насока се сочи противоречие със задължителна съдебна практика. Съдът не е отрекъл задължението да обсъдил всички обстоятелства и да прецени тежестта на нарушението, но е направил преценка въз основа на фактите по спора и по допуснатото от ищеца нарушение на трудовата дисциплина, че наложеното най-тежко дисциплинарно наказание не съответствува на нарушението. В тази насока липсва соченото противоречие с цитираната от касатора съдебна практика, доколкото конкретните факти, касаещи тежестта на допуснатото нарушение на трудовата дисциплина, е въпрос на обоснованост на съдебното решение и на възприетата от съда фактическа обстановка. Проверката на фактите по спора и на обосноваността на решението е недопустимо да се извършва в производството по чл.288 ГПК, доколкото необосноваността не е сред касационните основания по чл.280 ГПК, а евентуалното наличие на необоснованост следва да се прецени при разглеждането на касационната жалба по същество, тъй като е касационно основание по чл.281 ГПК. В същата насока не следва да се обсъждат и доказателствата по делото, касаещи втория правен въпрос и отново поставен в контекста на преценка на тежестта на нарушението. Обстоятелството, че спрямо друг служител на ответника е постановено решение, което е с друг изход, не води до наличие на противоречиво разрешаване на правен спор от съдилищата, тъй като спрямо втория участник в случая /касаещ и ищеца по настоящия спор/, съдът е възприел различна фактическа обстановка, свързана със задълженията на този служител, при съществена разлика във възприетата фактическа обстановка, касаеща задълженията на служителите и възникналия конфликт на интереси в случая с ищеца по делото. Липсата на идентичност на фактите по двете дело са довели до различни правни изводи, но не и до различно произнасяне по правния въпрос, сочен от касатора.
Предвид изложеното, не са налице касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6353/08.12.2016 г., постановено по гр.д.№ 684/2016 г. от състав на Окръжен съд – Благоевград.
Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.

Scroll to Top