ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 623
София, 07 юни 2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на десети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 753 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 8326/16.11.2016 на Софийския градски съд от по гр. д. № 8898/2016/2016, с което е потвърдено решение № 57-II-35/ 30.03.2016 на Софийския районен съд по гр. д. № 41700/2015/2016, с което са уважени исковете за признаване незаконността на уволнението за възстановяване на заеманата длъжност и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], София, представляван от адв. А. У. от САК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси може ли да започне ползването на разрешен отпуск по болест преди издаването на съответния медицински документ с оглед закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ; опорочен ли е болничен лист, издаден за минало време предвид разпоредбата на чл. 9, ал. 5 НМЕ; както и за правното значение на добросъвестността на работодателя при извършването на уволнение и правомощието на съда да основе решението си на нейното наличие или отсъствие, които (въпроси) са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на противоречие с практика на ВКС, която прилага.
Ответникът по жалбата Т. В. В., представляван от адв. А. П. от САК, я оспорва, като счита, че повдигнатите въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, а въззивното решение е по същество правилно. Претендира направените разноски за всички инстанции.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като „домакин”, по безсрочен трудов договор. Със заповед № 19/19.06.2015 е прекратено трудовото му правоотношение като дисциплинарно наказание за допуснато нарушение – неявяване на работа от 27. до 29.05.2015 г., за което отсъствие не е представен валиден оправдателен документ. В поисканите и дадени на 09.06.2015 г. обяснения по случая ищецът е посочил, че на 26. и 27.05. е уведомил по телефона отдел Човешки ресурси за отсъствието си и представя документ за насрочения на 19.06.2015 г. преглед пред ТЕЛК, когато ще му бъде издаден болничен лист, което работодателят е приел, че е в нарушение на вътрешните правила и на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза. Неявяването на работа е дисциплинарно нарушение, но макар да не е доказано уведомяването на работодателя на 26. и 27. 05., той е знаел здравословното състояние на ищеца, както и обстоятелството, че той може да се ползва от закрила и е следвало да изчака представянето на медицинския документ в заявения от ищеца срок. Работодателят е обжалвал последващото решение на ТЕЛК, но не и издаденият болничен лист и след като не е преодолял закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, въпреки че от обясненията на ищеца му е известно, че той е започнал ползването на разрешен отпуск, извършеното уволнение е незаконно.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатите правни въпроси да обуславят решението по делото, но те нямат претендираното значение. Въззивният съд е съобразил установената практика, че след като при наличието на съответните предпоставки болничен лист може да бъде издаден и за минало време, ползването на такъв отпуск може да започне преди издаването на съответния медицински документ, както и че съгласно чл. 8, ал. 1 КТ за да породят желаните правни последици, трудовите права и задължения трябва да се осъществяват добросъвестно.
При този изход на делото на ответника по касацията следва да бъдат присъдени само разноски за касационното производство в размер на 500,00 лева, тъй като разноските за предходните производства са присъдени в първоинстанционното и въззивното решения.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 8326/16.11.2016 на Софийския градски съд от по гр. д. № 8898/2016/2016.
ОСЪЖДА [фирма], София да заплати на Т. В. В. от София сумата 500,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.