2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 287
София, 08.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 1940 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя инж. Д. К., чрез юрисконсулт Х. К., против определение № 126 от 6 март 2017 г., постановено по ч.гр.д. № 131 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2017 г., с което е потвърдено разпореждане № 11105 от 27 декември 2016 г., постановено по гр.д. № 1343/2016 г. по описа на окръжния съд в [населено място] за връщане на частна жалба против постановеното по същото дело въззивно решение, поради недопустимост на жалбата на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
В частната жалба се поддържа, че постановеното от въззивния съд определение е неправилно. Сочи се, че съдът погрешно и без да изложи мотиви е възприел обжалвания с първоначалната частна жалба от 21 декември 2016 г. съдебен акт за решение, а не за определение, вследствие на което неправилно е приложил процесуалното правило на чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК, и е извел довод за недопустимост на тази жалба. Излага се, че съдът не е обсъдил аргументите на жалбоподателя, че окръжният съд в [населено място] е бил сезиран с недопустима жалба и не зачела установената задължителна съдебна практика, изразена в ТР № 1/04.01.2001 г., ОСГК, ВКС, според която страната не може да обжалва само мотивите на решението, когато то я удовлетворява като краен резултат. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят въпроси, за които се поддържат допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
В отговор ответницата П. Н. П. с адрес в [населено място], представлявана от адв. С. Г. – Ч., сочи доводите си за неоснователността на частната касационна жалба.
С обжалваното определение се приема, че въззивното производство пред окръжния съд в [населено място] е било образувано по подадената от П. въззивна жалба против решение № 681 от 5 юли 2016 г., постановено по гр.д. № 47/2016 г. по описа на районния съд в [населено място], с което са отхвърлени подадените от П. против частния жалбоподател искове за заплащане на обезщетение по чл. 221 КТ за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение и по чл. 245 КТ за неизплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2015 г. Прието е, че предвид характера и съдържанието на въззивния съдебен акт, както и процесуалния ред на постановяването му, същият е от категорията на решенията. Ето защо и при съобразяване на разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК, съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове с изключение на решения по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5 000 лева, е формиран извод за недопустимост на касационната жалба.
К. съд намира, че поставените от жалбоподателя въпроси не обосновават допускането на обжалването.
По въпроса възможно ли е въззивният съд да измени решение само в частта за разноските, без да е сезиран надлежно по предвидената в чл. 248 ГПК процедура, касационното обжалване не следва да бъде допуснато поради отсъствие на общата предпоставка за това по чл. 280, ал. 1 ГПК. Посоченият въпрос не обуславя изхода на спора, тъй като съдът с обжалваното определение не е допуснал допълнение или изменение на свой акт по реда на чл. 248 ГПК, а и въобще не се е произнасял по поставения въпрос. Извън констатациите на съда, че въззивното производство пред окръжния съд е било образувано по обжалване на първоинстанционно решение по искове по чл. 221 и чл. 245 КТ, че постановеният съдебен акт е решение, а не определение, и даденото тълкуване на чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК, други съображения съдът не е излагал. Макар да е вярно, че в частната жалба пред апелативния съд са изложени същите оплаквания, както и в разглежданата понастоящем, на които въззивният съд не е дал отговор, поради което липсват изводи по надлежно въведените оплаквания. Съдът не е дал свое разрешение, което съответно да може да бъде преценявано в светлината на поддържаните допълнителни основания за допускане на касационното обжалване.
Същият е изводът и по следващия въпрос – с какъв акт следва да се произнесе въззивният съд, когато е сезиран с недопустима въззивна жалба (подадена само срещу мотивите на решението), по която основателни са единствено оплакванията по отношение на разпределянето на разноските. Както се изясни, предмет на разрешаване от въззивния съд в случая не е станала възможността да се обжалват мотивите на съдебното решение отделно от диспозитива, когато мотивите не удовлетворяват иначе доволната от крайното решение по спора страна. Производството пред апелативния съд е било образувано по частна жалба, насочена срещу разпореждане на въззивен по исковото производство съд, с което е върната касационна жалба. Следователно в правомощията на тази инстанция е била единствено проверката за спазването на процесуалните изисквания за редовността на касационната жалба, за допустимостта й в хипотезата на чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл. 280, ал. 2 ГПК, както и за правилното приложение на процесуалните правила за нейното администриране от окръжния съд. Не е било предмет на проверка въззивното съдебно решение, към което страната адресира поставения въпрос и свързаните с него оплаквания. По тези причини, апелативният съд не е излагал в мотивите си становище за допустимостта или правилността на въззивното съдебно решение, доколкото това е било извън правораздавателната му компетентност в рамките на частното производство, по което същият се е произнесъл с обжалвания понастоящем съдебен акт.
С оглед изхода на спора е основателно искането на ответницата за присъждане на заплатените от нея разноски от 300 лева по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 126 от 6 март 2017 г., постановено по ч.гр.д. № 131 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2017 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на П. Н. П., с адрес в [населено място], [улица], вх. А, ет. 4, ап. 35, сумата от 300,00 (триста) лева разноски пред касационна инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: