Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
5206_16_opr_288_partage_І_questions
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 341
София, 12.06.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 26 април 2017 г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 5206 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по касационна жалба на В. Д. М., Й. И. К., Доля К. Планинска, С. К. Вълкачовска, Ц. П. Б., П. Н. П. срещу въззивно решение от 05.02.2016 г. по възз. гр. д. № 261 /2015 г. на Монтанския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е допусната съдебна делба на 18 поземлени имота – земеделски земи и гори, индивидуализирани в решението, между 13 съделители, при определени в решението делбени части на всеки съделител.
Насрещните страни не са подали писмен отговор.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по допускане на съдебна делба на недвижими имоти, за което не съществува ограничение за касационно обжалване.
Производството е по съдебна делба на наследство, във фаза по допускане на делбата.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за неоснователен довода, че страните са постигнали споразумение за начина на подялба на процесните имоти, тъй като изложеното в молбата – споразумение е подписано само от Доля К., а изложеното във въззивната жалба споразумение е подписано само от процесуалния представител на жалбоподателите. Въззивният съд е отбелязал, че разпределението (подялбата) на наследствените имоти между съделителите не е предмет на делото във фазата по допускане на делбата, поради което (при липса на споразумение) не се разглежда от въззивния съд. Този въпрос подлежи на разглеждане във фазата по извършване на съдебна делба.
Като довод за неправилност на въззивното решение в касационната жалба се съдържа оплакване, че делбата не е извършена според представено от една от жалбоподателите споразумение (спогодба) между страни по делото за подялба на имотите.
С касационната жалба е представена отново молба, за която се твърди, че е подписана от девет от страните и съдържа спогодба за извършване на делбата. Тази молба представлява фотокопие на молба, подписана от името на две от жалбоподателките – Й. К. и С. Вълкачовска.
В изложението за допускане до касационно обжалване се съдържа същото оплакване за неправилност на въззивното решение – че съдът не е извършил делбата според постигнато от страните (сънаследниците) споразумение, отразено в молбата на една от страните.
Доводите за неправилност на въззивното решение (по чл.281,т.3 ГПК) са различни от основанията за допускане на касационно обжалване (по чл.280,ал.1 ГПК). Доводите за неправилност на въззивното решение не подлежат на разглеждане в производството по чл.288 ГПК, в което се обсъждат единствено предпоставките за допускане на касационно обжалване. Доводите за неправилност на въззивното подлежат на разглеждане, ако бъде допуснато касационно обжалване.
При това изложение дори да може да бъде уточнен от съда по реда на приетото с т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС правен въпрос, свързан със задълженията на въззивния съд при наличието на извънсъдебно споразумение по предмета на спора или при наличието на съдебна спогодба (по чл.234 ГПК), то той не би бил обуславящ, тъй като въззивният съд е приел, че по делото не са представени доказателства за постигането (сключването) на споразумение от всички страни по делото (относно имотите, чиято делба се иска). Т.е., че споразумение (спогодба) няма.
При липса на споразумение между всички страни по делото, въззивният съд, който разглежда въззивна жалба срещу първоинстанционно решение по допускане на съдебна делба следва да се произнесе по неговата валидност, допустимост и по доводите за неговата неправилност, както е направил въззивният съд.
Не са изведени правни въпроси, свързани със съдебното решение по допускане на делбата (съгласно правилото на чл.344 ГПК), свързани с това: между кои страни, за кои имоти и при какви квоти следва да се допусне делбата, нито са изведени преюдициални за съдебната делба правни въпроси (съгласно предвиденото в правилото на чл.343 ГПК), нито са изведени правни въпроси, обуславящи наличието или липсата на съсобственост върху процесните имоти и правата на съсобствениците.
Не са обосновани и специалните предпоставки на чл.280,ал.1,т.т.1, 2 и 3 ГПК – (посочване на противоречиво разрешавани въпроси, обосноваване на значение на изведени въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото), съгласно приетото в ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС
От изложеното следва извод, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
Към това може да се добави, че решението по допускане на делбата не е пречка, а е предпоставка за постигане на споразумение между страните за разпределение на допуснатите до делба имоти, тъй като съдът е установил правата на всяка една от страните върху процесните имоти.
С оглед изхода от това производство касационните жалбоподатели нямат право на разноски. Насрещните страни не претендират разноски, нито са представили списъци на разноски, нито са представили доказателства за направени разноски, поради което и на тях разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 05.02.2016 г. по възз. гр. д. № 261 /2015 г. на Монтанския окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2