2
определение по ч.гр.д.№ 1484 от 2017 г. на ВКС, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 106
гр.София, 13.06. 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо отделение на Гражданска колегия в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като взе предвид докладваното от съдия Гроздева ч.гр.д.N 1484 по описа за 2017 г., приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № IV-399 от 06.03.2017 г. по ч.гр.д.№ 201 от 2017 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение жалбата на банката срещу определение № 7 от 27.01.2017 г. на съдията по вписванията при Служба по вписвания при Районен съд- Карнобат за отказ да бъде извършено отбелязване на нотариален акт № 33, том I, рег. № 129 по нот.д.№ 17 от 2017 г. на нотариус М.С. за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 32, том II, рег.№ 664 по нот.д.№ 126 от 2016 г. на нотариус М.С..
В частната жалба се твърди, че определението на Бургаския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано.
Като основания за допускане на касационното обжалване на това определение са посочени чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Според касатора, обжалваното определение противоречи на задължителната практика на ВКС /решение № 138 от 22.08.2013 г. по т.д.№ 27 от 2012 г. на ВКС, ТК, второ т.о. и решение № 110 от 17.07.2015 г. по т.д.№ 1568 от 2014 г. на ВКС, ТК, първо т.о./ по следния правен въпрос:
1. Нотариалният акт за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека само по отношение на размера на лихвата на кредита, представлява ли договор за новация на задължението за годишна лихва ?
Освен това се твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следните въпроси:
2. Нотариалният акт за изменение на нотариален акт да учредяване на договорна ипотека само по отношение на размера на лихвата на вписване ли подлежи или на отбелязване ?
3. По кой член от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, следва да се определи дължимата държавна такса за вписването на такъв нотариален акт ?
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия счита следното: За да постанови обжалваното определение за потвърждаване отказа на съдията по вписванията да извърши исканото вписване /отбелязване/ на нотариален акт за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека в частта за размера на уговорената лихва, въззивният съд е приел, че правилно съдията по вписванията е отказал да извърши исканото вписване, тъй като молителят е внесъл само 10 лв. държавна такса, а е дължал 832, 10 лв., определени съгласно чл.3, ал.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, върху сумата, за която е направено първоначалното искане. Прието е, че тъй като в искането за вписване и в самия нотариален акт № 33 от 2017 г. не е посочена сумата, за която следва да бъде направено отбелязването, то дължимата държавна такса следва да бъде определена върху сумата, за която е направено първоначалното вписване.
С оглед тези мотиви на съда поставените от касатора въпроси не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са от значение за изхода на конкретното дело: Независимо от това дали подлежи на вписване или на отбелязване нотариалният акт за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека само в частта за определяне на размера на лихвата, в конкретния случай дължимата за това действие на съдията по вписванията държавна такса е много над внесената от молителя такса от 10 лв. Единственият обуславящ изхода на това дело въпрос е дали, когато в искането за вписване /отбелязване/ не е посочена сумата, за която следва да бъде направено вписването /отбелязването/, държавната такса следва да бъде определена върху сумата /половината от сумата/, за която се иска вписване /отбелязване/ или върху сумата /половината от сумата/, за която е направено първоначалното вписване. Произнасянето на Бургаския окръжен съд по този въпрос напълно съответства на закона, в частност на разпоредбите на чл.2 и чл.3, ал.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията. Тъй като в искането си за вписване на нотариалния акт № 33 от 2017 г. молителят [фирма] не е посочил сумата, за която следва да бъде направено вписването, съдът е приел за правилна определената от съдията по вписванията държавната такса от 832,10 лв., изчислена съгласно чл.2 от Тарифата върху сумата, за която е направено първоначалното вписване и поради това е приел за правилно определението на съдията по вписванията за оставяне без уважение на молбата за вписване поради внасяне само на 10 лв. държавна такса, вместо дължимата такса от 832,10 лв.
Предвид на изложеното касационното обжалване на определението на Бургаския окръжен съд не следва да бъде допускано.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № IV-399 от 06.03.2017 г. по ч.гр.д.№ 201 от 2017 г. на Бургаския окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.