Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
2028_17_opr_chj_274(3)&36(4))zosi
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
София, 13.06. 2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 31 май две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 2028 /2017 г.:
Производство по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. А. Т. и Е. П. Т. срещу определение № 1993 от 12.08.2016 г. по ч. гр.д. № 1499 /2016 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 10769 от 17.03.2016 г. на Варненски районен съд, постановено по гр. д. № 2189 /2015 г., с което е върната като недопустима подадената от настоящите жалбоподатели въззивна жалба срещу решение № 620 от 22.02.2016 г. на районния съд и е прекратено производството по делото.
Частните жалбоподатели твърдят, че обжалваното определение от 12.08.2016 г. и потвърденото с него разпореждане от 17.03.2016 г. са незаконосъобразни и неправилни и искат допускане на касационно обжалване и отмяната им.
Насрещната страна [община] в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване
Заинтересованите страни В. Ж. С. и А. В. Ц. в писмени отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Частната жалба е допустима: подадена е в срок от страна по делото, срещу подлежащо на обжалване въззивно определение при обосноваване на предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК, жалбоподателите имат правен интерес да обжалват определението, и частната жалба е редовна.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че производството по делото e по реда на специалния Закон за опазване на селскостопанското имущество (З.). Постановеното решение e окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.36,ал.4 З., а подадената срещу него жалба подлежи на връщане.
Жалбоподателите извеждат правни въпроси, свързани с твърдението си, че постановеното решение по чл.36,ал.3 З. подлежи на обжалване:
1. След създаването на системата на административните съдилища, на които е възложено осъществяването на административното правораздаване, на кой съд и по какъв процесуален ред са подсъдни делата по чл.36,ал.3 З. – на районен съд по реда на ГПК или на административен съд по реда на АПК. Може ли да се приеме, че разпоредбите на чл.36,ал.3 и ал.4 З. са специални по отношение на разпоредбата на чл.128АПК, чл.89,ал.1 ЗСВ и предвидения в дял ІІІ на АПК процесуален ред за оспорване на индивидуални административни актове пред съд.
Въпросът се основава на довод за недопустимо произнасяне от гражданския съд .
Въпросът не е обуславящ. Въпросът за допустимостта на съдебно решение се поставя само доколкото това решение подлежи на обжалване. Или: въпросът за това дали едно решение е недопустимо е вторичен по отношение на въпроса дали това решение подлежи на обжалване, а не обратното.
Съответно, твърдение за недопустимост на решение не може да обоснове извод, че решението подлежи на обжалване при наличие на изрична разпоредба, която предвижда, че то не подлежи на обжалване.
Ако се приеме противното не би могло да се установи ограничение на инстанционния контрол, тъй като колкото и да са инстанциите, решението на най-горната инстанция би могло също да е недопустимо.
2. Необжалваеми ли са решенията на съда по чл.36,ал.3 З., запазва ли действието си чл.36,ал.4 З. след влизане в сила на Конституцията на РБ или следва съобразно §3,ал.1 ПЗР вр. чл.5,ал.2 КРБ сезираният съд да не я прилага.
Въпросът е свързан с доводи за противоречие с уредбата в Конституцията на правото на защита във всички стадии на процеса (чл.56 и чл.122 от Конституцията) и с установения върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите, осъществяван от Върховния административен съд (чл.125 от Конституцията).
Настоящата инстанция намира, че въпросът не е обуславящ. Въззивният съд не се е занимавал с него и не е следвало да се занимава, тъй като нито е бил сезиран с такъв довод, нито в посочените или в други разпоредби на Конституцията е предвидено, че всички първоинстанционни решения на гражданските съдилища подлежат на обжалване пред по-горна инстанция.
3. Прилага ли се чл.36,ал.4 З. при предявено искане за прогласяване (обявяване) на нищожност на заповедта по чл.36,ал.3 З. или същата разпоредба намира приложение само при обжалване поради незаконосъобразност (унищожаемост) на индивидуалния административен акт.
Въпросът е обуславящ и както беше посочено е разрешен според установеното в разпоредбата на чл.36,ал.4 ГПК – прието е, че е постановено решение по реда на чл.36 З., което e окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.36,ал.4 З..
Не е посочено противоречиво разрешение, но към изложението е приложено ТР № 1 /29.09.2016 г. по т.д. № 1 /2015 г. на О. от ГК и ТК на ВКС и О. от първа и втора колегия на ВАС, с което е прието, че съдебен акт, постановен от съд, който не е компетентен по правилата на подведомствеността, разпределящи делата между гражданските и административните съдилища, е недопустим.
Настоящият състав намира, че не е налице противоречиво разрешение, доколкото с това тълкувателно решение не е разрешен изведеният въпрос. Към това може да се добави и изложеното по-горе, че въпросът за допустимостта на съдебно решение на гражданския съд може да бъде разгледан само доколкото е предвидено, че това съдебно решение подлежи на обжалване.
Поради изложеното не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски. Искането на заинтересованата страна А. В. Цунева за присъждане на разноски за процесуално представителство съгласно чл.78,ал.10 ГПК е неоснователно и не следва да бъде уважено.
Воден от изложеното, настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 1993 от 12.08.2016 г. по ч. гр.д. № 1499 /2016 г. на Варненски окръжен съд, г.о.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
.