О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
София, 13.06.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 28.03.2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 69 /2017 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ”Ч. Р. Б.”АД, със седалище [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 944 от 10.05.2016 г., по т.д.№ 1283/16 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 281 от 05.02.2016 г., по т.д.№ 5795 /2015 г. за уважаване на предявените от [фирма] срещу касатора обективно кумулативно съединени искове: кондикционен по чл.55, ал.1, пр.ІІІ ЗЗД за сумата 206 154.97 лв. – временна цена за достъп до електроразпределителната мрежа на ответника за периода 30.09.2012 г. – 30.04.2013 г., заплатена на отпаднало основание – отменено решение № Ц – 33/14. 09. 2012 г. на ДКЕВР, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба – 14.09.2015 г. до окончателното и заплащане и по чл.86, ал.1 ЗЗД – обезщетение за забава за периода 13.08.2013 г. – 13.09.2015 г. в размер на сумата 43 207. 55 лв., като в тежест на ищцовото търговско дружество са възложени и деловодните разноски за двете инстанции в общ размер от 18654.44 лв..
С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалваното решение, който порок – касационно основание по чл.281, т.2 ГПК, е аргументиран с липса на процесуална легитимация за предявяване на специалния иск за неоснователно обогатяване, предвид безспорното наличие на валидно облигационно правоотношение между страните с източник действащ двустранен, възмезден, консенсуален и комутативен договор, изключващ отговорност на съконтрахентите съобразно правилата на института на неоснователното обогатяване. При условията на евентуалност касаторът поддържа и оплакване за неправилност на въззивния съдебен акт, излагайки подробни писмени съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното и процесуално право: 1.”Може ли задължение за заплащане по договор за достъп до електропреносната мрежа да има и друг, недоговорен източник / сложен фактически състав от договор и нещо друго и ако може, кое е непосредственото основание за възникване на задължението за плащане – договорът или юридическите факти с недоговорен произход?”; 2.”Допустимо ли е реализиране на кондикционен иск за неоснователно обогатяване поради отпаднало основание за договор с продължително или периодично действие, относимо към заплатените договорно установени парични задължения до датата на отпадане на основанието ? Представлява ли предварителното изпълнение, допуснато от закона изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт, юридически факт, който може да бъде заличен с обратна сила по отношение на сключените при неговото действие сделки?”; 3.”Гражданскоправен ли е смесеният фактически състав, който съдът е приел, за единен източник на правоотношение и правно задължение и ако е, гражданскоправен, кои са правните норми и от кои отрасли, които установяват: а./ кой е главният елемент в смесения фактически състав –гражданскоправният или административноправният; б./кой е гражданскоправният елемент, който е източник на смесения фактически състав с гражданскоправна последица – възникване на правоотношение по достъп до електроразпределителната мрежа и в./ какво е правното значение на допълнителния административноправен елемент в режима на единния смесен фактически състав; г./ какъв е правният режим на конкретния единен смесен фактически състав, който съдът е констатирал и д./ какво е правното значение на последващото отпадане на допълнителния административен елемент, след пораждане на гражданскоправните последици, тяхното развитие и погасяване, поради изпълнение; 4. Допустимо ли е съдът при обосноваване на своите правни изводи да не посочи материалноправната норма, която прилага и от чийто диспозитив извежда релевантните за спора факти ?”; 5.”Може ли чрез съдебно тълкуване да се промени съдържанието на понятието „пределна цена”, като съдържанието и се сведе до „неизменимо фиксирана цена?”
Селективното основание, което се поддържа по отношение на така формулираните въпроси е по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, като едновременно със същото по въпроси № 1 и № 2 е въведен и критерия за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК – противоречие във формираната по отношение на тях практика на различни съдилища в страната, стоящи в съдебната йерархия извън ВКС.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК, чрез процесуалните си представители – адв. Р.Т. и адв. С. Д., е възразил срещу искането за допускане касационната жалба до разглеждане по същество с подробни писмени съображения.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд, след самостоятелен анализ на доказателствения материал по делото и доводите на страните, е приел за доказани елементите от фактическия състав на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Изложил е съображения, че ищецът, в качеството си на производител на електроенергия от възобновяеми източници, присъединени към електроразпределителната мрежа на ответника по силата на сключени помежду им 9 договора от 13.06.2012 г., e заплатил сума в общ размер от 206 154.97 лв. с ДДС по издадени от последния 72 бр. данъчни фактури с вписано в тях основание ”достъп до електроразпределителна мрежа В.”, която е съобразена с определената с решение № Ц-33/ 14. 09. 2012 г. на ДКЕВР временна цена за достъп до мрежата на ”Ч. Р. Б.”АД. Поради това с постановената от ВАС отмяната на горепосоченото решението на ДКЕВР, според въззивната инстанция, е отпаднало и основанието за получаване временна цена за достъп от ответника и той дължи връщането и на ищцовото търговско дружество. При обосноваване крайния си правен извод за основателност на предявения кондикционен иск по чл.55, ал.1, пр. ІІІ ЗЗД решаващият състав на Софийски апелативен съд, препращайки към мотивите на първостепенния СГС по правилото на чл. 272 ГПК относно настъпилите последици от отмяната на решението на ДКЕВР, се е позовал на неговата правна характеристика на индивидуален административен акт и на разпореденото от чл.177, ал.1 АПК действие на постановената от Върховния административен съд съдебна отмяна на същото -отпадане с обратна сила на породените от издаването му правни последици по отношение на всички. Посочено е, че доколкото цените за присъединяване към електроразпределителната мрежа, за достъп до мрежата и за пренос на ел. енергия през мрежата – чл.30, ал.1, т.10 11 и 13 ЗЕ подлежат на регулиране от специализирания регулаторен орган – ДКЕВР/ ново наименование – КЕВР/ – единствено оправомощен да определи както окончателните, така и временни цени, то извън компетентността на мрежовия оператор е както да събира друг размер и други видове цени, така и да уговаря различни такива в договорите сключени с Е. и ползвателите. Следователно решението на ДКЕВР относно определените конкретни цени има конститутивно действие в отношенията между отделния производител и мрежовия оператор и като административен акт е материалноправно условие за възникване на вземането на Е. за съответната цена, вкл. за временна цена за достъп, определена по реда на чл.32, ал.4 ЗЕ. С оглед възприетото разрешение, че дължимите на мрежовия оператор цени за предоставените услуги подлежат на административно регулиране въззивната инстанция е изградила и правен извод, че извън предмета на предвидените в чл.84, ал.2 ЗЕ договори за достъп е тяхното самостоятелно договаряне между страните, като е развила и подробни съображения за фактическия състав, от който вземаното на мрежовия оператор за достъп, респ. за пренос възниква – смесен, включващ гражданскоправен елемент – сключен договор с последния и административноправен елемент- решение на регулаторния орган. Позовавайки се на така създадената законова уредба Софийски апелативен съд е счел, че липсата на административноправния елемент, до каквато води отмяната на процесното решение на ДКЕВР, означава и отсъствие на основние за начисляван на цена за достъп, респ. за пренос от Е.. Предвид въведения с исковата молба предмет на спора за връщане на даденото на отпаднало основание за неоснователни са преценени повдигнатите в хода на делото въпроси дали през визирания в исковата молба период производителят на енергия е ползвал безвъзмездно услугата на мрежовия оператор за достъп, или като компонента от цената за пренос, тя е била заплатена от същия, както и дали тази цена е била достатъчно обоснована, поради което са оставени и без обсъждане.
Съобразени изложените в обжалвания съдебен акт мотиви позволяват да се приеме, че поставените от касатора въпроси, извън въпрос № 2, макар и важни, не са обуловили решаващата правна воля на въззивния съд, поради което не попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК – главна предпоставка за достъп до касация.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело по см. на чл.280, ал.1 ГПК, е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора въпроси и доводи, с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В случая първият от поставените от касатора въпроси не отговаря на посочените критерии, тъй като е без вр. с фактите по делото и в този см. е хипотетичен. Разрешаването му е правно ирелевантно за изхода на делото, тъй като във всички случаи, вкл. при договорна обвързаност между страните, цената за достъп, която се дължи и заплаща на мрежовия оператор е винаги тази, определена от регулаторния орган. Следователно при отмяна на решението му, плащането и е лишено от основание, поради отпадане на същото. Не обосновава общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК и въпрос № 3. Според решаващите правни изводи на Софийски апелативен съд, плащането на цената за достъп се дължи по силата на решение на регулаторния орган/ ДКЕВР/ и със съдебната му отмяна платеното се явява дадено при отпаднало основание. Следователно дали решението на ДКЕВР/ сега КЕВР/ за определяне на временни цени би се разглеждало като самостоятелен акт или като административен елемент от смесен фактически състав, включващ наред с него и частноправен елемент – сключен договор за достъп и пренос/ какъвто е налице и при липса на писмен договор, но фактически присъединен към мрежата на оператора обект/, както е приел въззивния съд, това, при действащата законова уредба за административно определяне съдържанието на договорната клауза за цената, не би се отразило на постановения краен правен резултат по делото.
Въпроси №№ 4 и 5 са въведени с оглед становище на касатора за процесуална и материална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, т.е., извън решаващите мотиви на въззивното решение, поради което с тях не се формира общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Твърдяните пороци при изграждане на отделните правни и фактически изводи в обжалваното решение, дори и да са евентуално основателни, са относим към касационните основания, но са ирелевантни за наличие на предпоставките за достъп до касационно обжалване – формални и изчерпателно въведени от законодателя.
Няма основание за допускане на касационно обжалване и поради твърдяната вероятна недопустимост на обжалваното решение. Вярно е, че ако съществува такава вероятност ВКС е длъжен да допусне обжалваното въззивно решение до касационен контрол и при отсъствие на формулиран от касатора конкретен правен въпрос, като преценката за допустимостта се извършва с произнасяне по съществото на подадената касационна жалба, но разглежданият случай не попада в сочената хипотеза. Освен, че становището на касатора за недопустимост на претенцията за неоснователно обогатяване, поради наличие на валидно договорно правоотношение между страните е относимо към основателността, а не към допустимостта на иска и не може да обоснове достъп до касационния контрол, с оглед на евентуална недопустимост на постановеното въззивно решение, то съобразена обстоятелствената част на исковата молба и заявения с нея петитум, сочат на иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, какъвто е и разгледаният от СГС и С.. Допълнително в тази вр. следва да се отбележи, че не налице и смесване на договорната и извъндоговорната отговорности от страна на решаващия съд, каквато последна възниква в хипотезата на неоснователно обогатяване. В нито един момент в хода на делото не е съществувал спор между страните в процеса, че по отношение дължимия размер на цената за достъп съконтрахентите не са обвързани от договор, а същият е съобразно процесното решение на ДКЕВР.
Що се касае до въпрос, № 2, който уточнен и конкретизиран от състава на касационната инстанция, съобразно задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК, в същността си се свежда до правното значение на решението на ДКЕВР, с което са определени временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа на производители на електрическа енергия от възобновяеми източници и последиците от отмяната на това решение от Върховния административен съд – дали отпада с обратна сила задължението за плащане на цена за достъп, предвид периодичния му характер и дали следва на производителя на електрическа енергия да се възстанови заплатената цена, той има обуславящо значение за уважаване на кондикционния иск по чл.55, ал.1, пр.ІІІ ЗЗД, поради което обосновава общата главна предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Предвид формираната по реда на чл.290 и сл. ГПК задължителна практика на касационната инстанция по отношение на която не е налице обществена и правна необходимост от промяна, обективирана в решения на ВКС: № 157 от 11.01.2016 г., по т.д.№ 3018/2014 г. на ІІ т. о. ; № 155 от 11.01.2016 г., по т.д.№ 26112014 г. на ІІ т.о.;№ 75 от 16. 08. 2016 г., по т.д.№ 206/2015 г.; на І т.о.; № 212 от 23.12.2015 г., по т.д.№ 2956 /2014 г. на І т.о.; № 28 от 28.04.2016 г., по т.д.№ 353/2015 г. на ІІ т. о. ; № 104/ 27.06.2016 г., по т.д.№ 1610/ 2015 г. на ІІ т.о., поддържаното от касатора селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, съгласно задължителните за съдилищата указания в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е въобще неприложимо. Според възприетото в цитираната практика на ВКС разрешение, с което обжалваното въззивно решение е изцяло съобразено и което се споделя от настоящия съдебен състав, отмяната по съдебен ред с влязъл в сила съдебен акт на решението на ДКЕВР/ сега – КЕВР/ № Ц – 33/ 14. 09.2012 г. – индивидуален административен акт по см. на чл.13, ал.2 ЗЕ, има обратно действие, заличаващо всички правни последици от момента на издаването му, вкл. определянето на временни цени за достъп. Следователно плащането им, станало на основание, което впоследствие е отпаднало, сочи на специалната хипотеза на неоснователно обогатяване, уредена в чл.55, ал.1, пр.ІІІ ЗЗД. Заличаването на последиците, породено от обратното действие на съдебната отмяна на решението на ДКЕВР е относимо към всички платени суми, независимо дали плащането е било с продължително или периодично действие.
При наличие на формирана задължителна практика на ВКС неприложим е и поддържаният едновременно със селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК критерии за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК – арг. от т.3 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Изложените съображения позволяват да се обобщи, че искането за допускане на касационното обжалване следва да се остави без уважение, като неоснователно. На ответната по касационната жалба страна, предвид изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК, следва да се присъдят своевременно претендираните с отговора на касационната жалба деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК, възлизащи на сумата 9600 лв. с ДДС – реално заплатено, съгласно приложената фактура № 5033/ 23.12.2016 г. и преводно нареждане за кредитен превод при Банка”У. Кредит- Централизирана система – референция 13897928/23.12.2016 г. с получател АД”П.,Марков и партньори”, адвокатско възнаграждение, неоспорено по реда на чл.78, ал.5 ГПК.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 944 от 10.05.2016 г., по т.д.№ 1283/16 г.
ОСЪЖДА”Ч. Р. Б.”АД, със седалище [населено място] да заплати на [фирма], гр.П. сумата 9600 лв./ девет хиляди и шестстотин лева/, деловодни разноски с ДДС за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
7