О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 378
гр. София, 13.06.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на четвърти април, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№130 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №197 от 01.08.2016 г. по в.т.д.№59/2016 г. на АС Варна. С обжалваното решение е потвърдено решение №133 от 29.10.2015 г. по т.д.№218/2015 г. на ОС Шумен, с което [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата от 30 675.25 лв., неплатена цена на доставени стоки – водопроводни части, съоръжения и материали по договор за търговска продажба, ведно със законната лихва от 02.04.2015 г. до окончателното изплащане.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и поради необоснованост, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: При липса на документи, свидетелстващи за представителна власт на лицата, подписали стокови разписки/първични счетоводни документи, по какъв начин следва да бъдат ценени частните свидетелстващи документи, подписани от същите и имат ли те правнообвързващо действие за третото лице, в патримониума на което възникват и се претендират за заплащане дължими суми по силата на претендиран за сключен договор за покупко-продажба на материали без представителна власт.
Ответникът по касация [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалван евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски..
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страни в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с оглед съвкупния анализ на събраните писмени доказателства и гласни доказателства, следва да се направи извод, че по делото се установява наличието на договорни отношения между страните, относно изпълнението на възложената на ответното дружество обществена поръчка. Посочил е, че е без значение обстоятелството дали направените заявки от ответника до ищеца за доставка на стоки са били одобрени от управителя на дружеството тъй като от значение е тяхното получаване от ответното дружество, още повече че заявките са правени от оправомощени лица – служители на ответното дружество и заявени като лица за контакт с доставчика [фирма], а посочените количества и видове стоки в стоковите разписки са получени от ответното дружество. В този смисъл е достигнал до извод, че предявеният иск е доказан и следва да бъде уважен, като в подкрепа на направения извод за основателност на иска е изложил и съображения, че счетоводните записвания при редовно водено счетоводство са доказателство и удостоверяват извършените счетоводни операции и дружеството, което ги е извършило – чл.55, ал.1 ТЗ, а процеса се е установило, че счетоводните записвания в счетоводството на ищеца са редовно водени и в тях е отразено задължението на ищеца в претендирания размер, внесени са дължимите данъци, поради което счетоводните записвания при ищеца представляват самостоятелно основание за уважаване на иска. На следващо място е приел, че в тежест на ответното дружество, във връзка с направеното оспорване на извършването на процесните доставки от страна на ищеца, е вменено да докаже, от кой друг доставчик е извършвало доставки през периода, но такива доказателства не са представени. Също така при получаване на процесната фактура /съдържанието на която преповтаря съдържанието на процесните разписки/ от ответника, същият не я е оспорил /това е станало едва с писмо на новия управител от 09.03.2015 г./, от което следва извод, че управителят на ответника е потвърдил действията на служителите на дружеството, дори ако се приеме, че те са нямали представителна власт /арг.чл.301 ТЗ/.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че формулираният в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК въпрос не може да се счете за обуславящ изхода на правния спор – освен, че с този въпрос се предпоставя възприето становище от въззивния съд за липса на представителна власт на лицата, подписали стоковите разписки /каквато не е възприето, а единствено е посочено, че и при липса на представителна власт искът би бил основателен поради наличие на предпоставките на чл.301 от ТЗ/, то изводите на съда за наличието или липсата на представителна власт на визираните лица и за доказателствената стойност на стоковите разписки, представляват единствено евентуален довод в подкрепа на формирания извод за основателност на иска, но не са единствените обусловили уважаване на исковата претенция.
Предвид изложеното и тъй като друг материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд, не е формулиран /твърденията за противоречие на решението със задължителна практика на ВКС не съставлява конкретен въпрос на материалното и/или процесуалното право/, а ВКС не е длъжен и не може да извежда такива въпроси от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Предвид изхода на правния спор, касаторът дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 1980 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение №197 от 01.08.2016 г. по в.т.д.№59/2016 г. на АС Варна.
ОСЪЖДА [фирма][ЕИК] да заплати на [фирма][ЕИК] сумата от 1980 лв., разноски пред ВКС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.