ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 676
София, 16. юни 2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 1004 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 8546/24.11.2016 на Софийския градски съд по гр. д. № 11485/2016, с което е отменено решение № II-59-102/19.11.2014 на Софийския районен съд по гр. д. № 61930/2012, като са отхвърлени предявените искове за признаване незаконността на уволнението, за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение за оставане без работа по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Недоволна от решението е касаторката Е. Б. С. представлявана от адв. Т. Р. от САК като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за допустимостта извършеният подбор да бъде доказан със свидетелски показания и по материалноправните въпроси за правното значение на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, по които работодателят извършва своята преценка и за обхвата на съдебния контрол върху законосъобразността на тази преценка, които (въпроси) са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава се на противоречие с ТР № 3/16.01.2012 по тълк. д. № 3/2011 на ВКС, ОСГК и практика на ВКС, която прилага, както следва: решение № 188/10.05.2012 на ВКС, IV г.о. по гр. д. № 428/2011; решение № 163/10.06.2014 на ВКС, III г. о. по гр. д. № 230/2014; решение № 136/30.05.2012 на ВКС, , III г. о. по гр. д. № 1151/2011.
Ответникът по жалбата [фирма], представляван от адв. Ив. Б. от САК, я оспорва, като счита, че по същество е неоснователна, както и не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивното решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първият иск е неоценяем, а вторият и третият са обусловени от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника по трудов договор № 43/03.05.2001 и допълнително споразумение към него като „Стюардеса инструктор“. Със заповед № 764/12.11.2012 е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, поради намаляване обема на работа, считано от 13.11.2012 г. Въззивният съд е приел, че действително е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение от приетите по делото първоначална и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза (налице е била една цикличност на броя на полетите, като същите са повече през летните месеци и по-малко през зимните, като през летните месеци през 2011 г. броят на полетите са били значително повече отколкото през летните месеци през 2012 г., т. е. е намалял обема на основната стопанска дейност на работодателя, което води до намаляване на нуждата от съответната част на наетите лица за нейното изпълнението и оттам новият обем работа налага да бъде изпълняван с по-малко на брой работници/служители). Като неправилен обаче е приел изводът на първоинстанционния съд, че длъжностите „младша стюардеса“, „старша стюардеса“ и „стюардеса инструктор“ са сходни и работодателят е бил длъжен да извърши подбор измежду всички служители заемащи тези длъжности, доколкото основните дейности са различават – младшата стюардеса се води единствено и само член на кабинен екипаж, а стюардесата инструктор може да изисква от останалите членове на кабинен състав да спазват своите задължения; различни са били фирмените изисквания за заемане на трите длъжности, различна е годишната възраст за заемането на длъжностите (съответно 19 г., 21 г. и 25 г.); различно е било и изискването за образование и квалификация – за младша и старша стюардеса се изисква средно образование, а за стюардеса инструктор се изисква висше образование и завършен курс за инструктор. Съдът е приел, че работодателят е следвало да извърши подбор измежду лицата, заемащи длъжността стюардеса инструктор. По делото е бил разпитан като свидетел длъжностното лице по летателна експлоатация, работещ като директор на въздухоплавателна експлоатация от 2007 г. до момента и му е предоставена възможност сам да прецени кого да назначи и кого да освободи; същият е осъществил подбора и е предложил чрез докладна записка от 09.11.2013 г. на управителя на дружеството да освободи ищцата, след като е провел разговори с началниците на отделите „борден домакин“ и „инспектор безопасност“, които ръководят и контролират стюардесите при извършване на служебните им задължения, които са заявили, че ищцата не е проявявала умения за работа в екип, като се е държала с подчинените си стюардеси по начин, който е довел до стресирането и депресирането им и стюардесите не са били доволни когато трябвало да летят с нея, дори свидетелят е присъствал на случай, когато ищцата е говорила на висок глас с капитана пред граждани и по този начин не се е грижела за престижа на компанията и това е единственото, което е различавало ищцата от останалите лица, имащи нейната квалификация. Ето, защо, въззивният съд е приел, че тя е проявявала по-лоши от тях организационни и координационни умения, комуникативност, способност да преподава и обучава, умение да организира и делегира отговорности и задължения, държала се с подчинените си стюардеси по начин, който е довел до стресирането и депресирането им, като през цялата си кариера е проявявала „по-особен характер“ към подчинените си. Предвид изложеното, съдът е приел, че правото на подбор е било упражнено законосъобразно, поради което искът е отхвърлил иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ като неоснователен, както и обусловените от него искове по чл.344, ал. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси, макар да обуславят решението по делото, са разрешени в съответствие с установената практика на ВКС.
Работодателят извършва подбор, за да определи кой от работниците, изпълняващи еднакви или несъществено различаващи се трудови функции да бъде уволнен при закриване на част от предприятието, съкращаване в щата или намаляване на обема на работата. Това предполага правото или задължението за подбор да бъде упражнено от работодателя преди той да упражни потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. Въззивният съд е съобразил установената практика на ВКС, че преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ при упражняването, на който съдът проверява, законни ли са приложените критерии за оценка (без значение е дали са приложени всички законови критерии и каква е относителната тежест на приложените) и основават ли се приетите от работодателя оценки по отделните критерии на действително притежаваните от работниците и служителите качества. В закона не е установен ред, нито форма за извършването на подбор. Затова е без правно значение дали и какви документи са съставени за удостоверяване на извършения подбор. Времето и начинът на извършването на подбора могат да бъдат доказвани с всички доказателствени средства, в т.ч. свидетелски показания.
Ответникът по касацията [фирма] не претендира разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 8546/24.11.2016 на Софийския градски съд по гр. д. № 11485/2016.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.