5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 675
гр.София, 16.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
четиринадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2272/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] и [фирма] срещу въззивно решение на Софийски градски съд № 9141/ 15.12.2016 г. по гр.д.№ 2450/ 2016 г. С него частично е обезсилено и частично е отменено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 38737/ 2014 г., след което е прекратено производството по иска, предявен от А. С. А. срещу [фирма] за признаване за установено, че не съществува задължение на А. А. за плащане на 632,84 лв по фактури с номера[ЕИК],[ЕИК] и[ЕИК] от 2013 г. С въззивното решение [фирма] е осъдено да възстанови на А. С. А. снабдяването с електрическа енергия на имот в [населено място], [улица], аб.№ [ЕГН], а [фирма] е осъдено да възстанови на А. С. А. преноса на електрическа енергия до същия имот.
А. С. А. не е обжалвал въззивното решение, а [фирма] и [фирма] са го оспорили само в частта, в която са уважени предявените срещу тях осъдителни искове. Поради това в частта, в която е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по предявения установителен иск, валидният въззивен съдебен акт е влязъл в сила.
Касаторите повдигат в съвместното си изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК следните (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС) процесуалноправни въпроси: валидно и допустимо ли е осъдително съдебно решение за реално изпълнение на задължение, което е невъзможно да бъде изпълнено поради това, че преди постановяване на решението задължението вече е изпълнено; валидно и допустимо ли е съдебно решение, с което се осъжда лице, осъществяващо дейност въз основа на издадена от държавен орган лицензия, да извърши нещо извън пределите на лицензията; допустимо ли е съдебно решение, с което съдът се произнася по непредявен иск и има ли такова произнасяне в случаите, когато ищецът претендира извършване на едно действие, а съдът постановява извършване на друго; съществува ли правен интерес от иск и от въззивна жалба, когато се претендира изпълнение на вече изпълнено задължение; може ли съдът да приеме за недоказани факти, за които са представени доказателства и за които не е дал указания за необходимост от допълнителни доказателства; допустимо ли е съдът да пристъпи към постановяване на решение преди изясняване на спора от фактическа страна; съставлява ли документ по чл.184 ал.1 ГПК заверен препис от разпечатка на клиентска система. Считат, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд или че те са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна А. С. А. оспорва жалбата като поддържа, че всички въпроси на касаторите почиват на фактическото им твърдение за възстановяване на електроснабдяването на имота му преди постановяване на въззивното решение, което не е установено по делото. Според него касаторите оспорват правилността на обжалвания акт, който не е нищожен, нито недопустим, а по правилността му съдът не следва да се произнася в това производство.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
За да уважи предявените осъдителни искове, въззивният съд е приел за установено, че между ищеца А. А. и ответника [фирма] са налице договорни отношения, по силата на които дружеството е задължено да снабдява с електрическа енергия имот на ищеца в качеството му на битов клиент. Между ищеца и ответника [фирма] също са налице договорни отношения за пренос на електрическа енергия. През 2013 г. ответникът [фирма] издал фактури с номера[ЕИК],[ЕИК] и[ЕИК] за сумата общо от 632,84 лв. Ищецът оспорил съществуването на задълженията по тези фактури, но дружествата се възползвали от клауза по Общите си условия, даваща им право да преустановят преноса и снабдяването с енергия до плащането им. С влязло в сила решение по гр.д.№ 60132/ 2014 г. на Софийски районен съд е признато за установено в отношенията между А. А. и [фирма], че задълженията, за които са издадени въпросните фактури, не съществуват. От правна страна съдът извел, че щом спорните парични задължения са отречени с влязъл в сила съдебен акт, то не е имало основание двамата ответници да преустановят преноса и снабдяването на абоната с електрическа енергия. Налице е неизпълнение на техните договорни задължения и исковете за осъждането им да изпълнят реално тези задължения са основателни. По доводите на ответника [фирма], че към момента на провеждане на устните състезания достъпът до мрежата е вече възобновен, съдът посочил, че такъв факт не се установява от доказателствата по делото. Представената справка – извлечение от клиентска система не е документ по чл.179 и чл.180 ГПК и няма доказателствена сила. Едностранно съставеният от този ответник констативен протокол за възобновяване на захранването не е достатъчно доказателство в подкрепа на твърденията му, тъй като не носи подпис на потребителя – ищец и е оспорен от него. Поради това съдът не приел за доказано, че имотът на ищеца е свързан с разпределителната мрежа и осъдил ответника [фирма] да възстанови преустановения пренос на енергия (петитумът на исковата молба е формулиран „да възстанови достъпа на ищеца до Е.”).
С оглед тези мотиви на въззивната инстанция, от повдигнатите от касаторите въпроси обуславящ е единственно процесуалноправният въпрос недопустимо ли е осъдително съдебно решение, с което съдът постановява извършване на действие, различно от описаното в петитума на исковата молба. Той обаче не е разрешен в обжалваното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, нито е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Въззивният съд е съобразил установената практика, според която решението е недопустимо като произнесено по непредявен иск, когато съдът е излязъл вън от спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца; когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран (срв. решение № 439/ 23.07.2010 г. по гр.д.№ 476/ 2009 г., ІV г.о.). Съдът е обвързан обаче от естеството на отправеното до него искане при твърдяните като пораждащи спорното право факти, а не от формално използваните изрази в петитума на исковата молба. Въззивният съд следва да разреши спора в съответствие с действителното правно основание на исковата претенция, като обсъди защитните тези на страните във връзка със събраните доказателства и изложи собствени мотиви за основателност или неоснователност на иска (решение № 317/ 27.06.2012 г. по гр.д.№ 117/ 2012 г., ІV г.о.). Осъдителният диспозитив по предявен иск за реално изпълнение трябва да съдържа описание на задължението така, както съдът е установил неговото съществуване при заявените от ищеца правопораждащи фактически твърдения. Описанието може да не е идентично с това в петитума в исковата молба, но ако се касае именно за претендираното от ищеца задължение, постановеният акт не е недопустим.
Останалите поставени въпроси са необуславящи. Процесуалноправният въпрос валидно и допустимо ли е съдебно решение, което е невъзможно да бъде изпълнено поради това, че преди постановяването му е налице изпълнение на задължението, което решението установява и чието изпълнение нарежда, не е разрешаван от инстанцията по същество. За да уважи предявените искове за реално изпълнение съдът е установил от фактическа страна, че преносът до и снабдяването с електрическа енергия на имота на ищеца не са възобновени до момента на провеждане на устните състезания. Фактическите констатации на инстанцията по същество не подлежат на контрол в производството по чл.288 ГПК. Контролират се само правните й разрешения (доколкото във връзка с тях касаторът е повдигнал правен въпрос и е налице някое от допълнителните основания по т.1 – т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК), но при приетата от нея фактическа обстановка. Щом съдът е установил факта, че преносът и снабдяване с енергия на абоната са преустановени и не са възобновени до момента на устните състезания, правният въпрос може ли да бъде уважен иск за реално изпълнение на вече изпълнено задължение е без значение. Съответно без значение е и въпросът валиден и допустим ли би бил съдебен акт, с който такъв иск е уважен.
При същите съображения необуславящ е и процесуалноправният въпрос съществува ли правен интерес от иск и от въззивна жалба, когато се претендира изпълнение на вече изпълнено задължение. Изпълнението или неизпълнението са факти, които се установяват от инстанцията по същество в процеса на доказване. Когато тази инстанция приеме за доказан факта неизпълнение, въпросът би ли бил налице интерес от иска при наличие на изпълнение, няма отношение към правните разрешения, дадени в акта по същество.
Що се касае до въпроса валидно и допустимо ли е съдебно решение, с което се осъжда лице, осъществяващо дейност въз основа на издадена от държавен орган лицензия, да извърши нещо извън пределите на лицензията, той е ирелевантен за обжалвания акт. Съдът е постановил осъдителен диспозитив по отношение на ответника [фирма] да възстанови преустановеният пренос на енергия до имота на ищеца, т.е. да продължи да изпълнява задълженията си така, както го е правил до момента на преустановяването. Формално използваният израз е бе значение, съдът не е наредил на това дружество да извършва нещо различно от това, за което му е издадена лицензия. Ако при изпълнението на решението възникнат затруднения какво точно ответникът [фирма] трябва да извърши, те могат да бъдат преодолени по реда на чл.251 ГПК от постановилия акта съд (не по реда на касационното обжалване).
Необуславящ е и въпросът съставлява ли документ по чл.184 ал.1 ГПК заверен препис от разпечатка на клиентска система. Съдът не е разрешавал такъв въпрос в обжалваното решение, той е посочил, че въпросният препис не е документ по смисъла на чл.179 и чл.180 ГПК – т.е. че не е нито официален, нито подписан частен документ, съответно не се ползва нито с материална, нито с формална доказателствена сила. Съдът не е разглеждал естеството на документа в смисъла на чл.184 ГПК и въпросът съставлява ли въпросната разпечатка възпроизведен на хартиен носител неподписан електронен документ, е ирелевантен. Той няма отношение към доказателствената сила на документа.
Питането може ли съдът да приеме за недоказани факти, за които са представени доказателства и за които не е дал указания за необходимост от допълнителни доказателства, не съставлява правен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК и по него касационно обжалване не може да бъде допуснато. Касае се за общо оплакване по правилността на обжалваното решение, в което се съдържа твърдение за допуснати от съда по същество процесуални нарушения в процеса на доказване и за необоснованост. Тези доводи не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК – правилността на обжалваното решение може да бъде контролирана само ако касационното обжалване бъде допуснато. Изложеното важи и за питането допустимо ли е съдът да пристъпи към постановяване на решение преди изясняване на спора от фактическа страна. Касае се за твърдение за процесуално нарушение на инстанцията по същество, а не за правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационния контрол и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 9141/ 15.12.2016 г. по гр.д.№ 2450/ 2016 г. в обжалваната част.
ОСЪЖДА [фирма], Е.[ЕИК] и [фирма], Е.[ЕИК], двете дружества с адрес [населено място], [улица], да заплатят на А. С. А., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], 500 лв (петстотин лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: