2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 680
София, 19.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4475 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Я. Н. Н. от [населено място], представляван от адв. С. В., против решение № 877 от 14 юни 2016 г., постановено по гр.д. № 922/2016 г. по описа на окръжния съд в [населено място] в частта му, с която е потвърдено решение № 189 от 15 януари 2016 г., постановено по гр.д. № 3250/2015 г. за лишаване на Н. от родителски права по отношение на детето Я. Я. Н., родено на 14 юли 2011 г.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, тъй като лишаването от родителските права според закона може да се допусне при кумулативното наличие на две условия – трайно да не е полагал грижи за детето без основателна причина, и да не му е давал издръжка. Твърди се, че в случая съдът не е отчел променената фактическа обстановка във връзка с извършените от касатора плащания по изпълнително дело, които са станали възможни поради взет от касатора заем в ситуация на тежки финансови затруднения, които водят до невъзможността той да води пълноценен живот. Подчертано е, че родителят е преодолял финансовите си затруднения и доброволно, а не чрез принудително изпълнение, е започнал да изплаща дължимата на детето си издръжка, което говори и за интерес от страна на родителя към детето. Сочи се, че при срещите между бащата и детето е полагана грижа от страна на бащата за постигане на нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие на детето. Решението е и необосновано, защото в производството не е установено по безспорен начин наличието на дълги години неподдържане на контакт с детето, неплащане на издръжка и неспазване на режима на лични отношения. Невъзможната комуникация между родителите по време на водене на делата се сочи като причина за липсата на осъществяван контакт, а и подобни срещи биха се явили травмиращи за детето, тъй като биха се съпроводили с безсмислени разговори и обвинения между родителите. Касаторът приема, че липсата на срещи с детето е била заради запазване на комфорта и психичното здраве на детето. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС, и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответницата И. Х. К., с адрес в [населено място], не взема становище по касационната жалба.
За да потвърди решението в обжалваната му част, въззивният съд приема, че фактическата обстановка е подробно и правилно изложена от първата инстанция, поради което препраща към мотивите на районния съд. Съобразявайки противоположните твърдения на страните (майката твърди, че с изключение на първите месеци от раждането на детето, бащата се е дезинтересирал от него, трайно пренебрегвал родителския си дълг, като нито полагал грижи, нито давал издръжка, а бащата твърди, че през последните години поради обективни причини, свързани с финансовото му състояние, срещите с детето намалели, а контактите по телефон са сведени до минимум поради трудния контакт с майката на детето и влошените отношения помежду им) и признанието на бащата, че е виждал детето за последно през м. октомври или ноември 2015 г., съдът приема, че дори в периода на бебешка възраст на детето бащата е осъществявал кратки срещи със сина си, които могат да се квалифицират като обикновено виждане, но не и като комплекс от действия, имащи за цел и подпомагащи развитието на детето, което всъщност представлява полагането на грижи за детето. Съдът счита, че изцяло в тежест на родителя е да прояви необходимата активност и настоятелност в търсенето на контакти с детето, за да осъществи грижата си, поради което и не е прието за основателно твърдението, че причините за липса на контакт се коренят във влошените отношения с майката на детето. Като нужди на детето са посочени посещение на рехабилитатор във връзка с по-трудното му прохождане и послешни посещения на логопед поради говорни затруднения, за които нужди не било установено бащата да е предприел каквито и да било действия. Заключено е, че не е установено бащата да е проявявал реален интерес към живота на сина си или да е предприемал действия за стимулиране на общуването с детето. Изрично се подчертава, че изтъкнатите от бащата причини за неполагане на грижи за детето (бащата не живее в [населено място], има финансови проблеми, има влошени отношения с майката) не са причини, които законодателят да е определил като основателни, а именно – обективни обстоятелства, независещи от волята на родителя. Прието е за установено и че с изключение на ранната бебешка възраст, бащата не е давал средства за издръжката на детето и не е подпомагал майката при извършване на разходи за отглеждане на детето. Съвкупността от установените обстоятелства е мотивирало съда да приеме, че трайното неполагане на грижи за отглеждането на детето, липсата на лични контакти между бащата и сина без основателна причина, липсата на интерес от страна на бащата към здравето, нуждите, физическото и емоционално развитие на детето и недаването на средства за издръжка за осигуряване живота на детето, сочи на дезинтересиране и пренебрегване на родителските задължения от страна на бащата, което по същината си представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения и е основание ответникът да бъде лишен от родителските права.
К. съд приема, че поставените от касатора въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване.
На първо място се поставя проблемът за разпределянето на доказателствената тежест между страните по иск с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 СК, която се явява от съществено значение за решаване на въпроси, свързани с основанието на иска, измежду които са: кои характеристики от поведението на родителя изпълняват хипотезата на трайно неполагане на грижи и недаване на издръжка и съответно кое поведение на родител сочи за интерес и желание за отглеждане на детето. Твърди се, че даденото от съда разрешение е в противоречие с тълкуването, дадено от ВКС в решение № 182 по гр.д. № 999/2009 г., ІІІ г.о. Въпросът не може да доведе до допускане на касационното обжалване, тъй като касаторът не е взел участие в първоинстанционното производство, не е възразил срещу доклада по делото, подобно оплакване не е заявено и във въззивната му жалба, съответно – не е сторено произнасяне от въззивния съд по такъв проблем. Отделно от това, соченото от касатора решение на ВКС дава обвързващо тълкуване по въпроса допустимо ли е предположението като доказателство в гражданския процес и в тази връзка може ли по отношение на отделни факти, правно-релевантни за предмета на делото, изводите на съда да почиват на предположения. К. съд приема, че когато дадено фактическо твърдение, въпреки доказателствените усилия на страната остане недоказано, съдът може по своя преценка да събере допълнително доказателства, като по правилата за разпределяне на доказателствената тежест, ищецът следва да установи при пълно доказване твърденията в исковата молба, върху които изгражда искането за лишаване на ответната страна от родителски права. В разглеждания случай събраните доказателства са ангажирани единствено от майката, поради процесуалното бездействие на касатора, като те са достатъчни, за да се приеме за обосновано наличието на съществените за спора факти.
На второ място се заявява, без да е формулиран правен въпрос, че за уважаване на иска по чл. 132, ал. 1, т. 2 СК следва да се установят безспорно факти като дълги години неподдържане на контакт с детето, неплащане на издръжка и неспазване на режима на лични отношения, които във всеки случай сочат трайно дезинтересиране на родителя от детето. Именно в този смисъл е и даденото от въззивния съд разрешение – установени са липса на контакт между родителя и детето, без причината за това да е извън волята на родителя, както и неплащане на издръжка. Сочените от касатора решение по гр.д. № 1797/2013 г., СГС и решение по гр.д. № 11262/2011 г., СГС, не могат да бъдат съобразявани в приложното поле на допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като не е ясно дали са влезли в сила, а само влезлите в сила съдебни актове съставляват съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК (сравни т. 3 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК). До противния извод не може да се стигне и при съобразяване на тълкуването, дадено в решение № 182 по гр.д. № 999/2009 г., ІІІ г.о., което и по този проблем е посочено от касатора като противоречиво.
Накрая се пита законосъобразно ли е отнемането на родителските права на основание чл. 132, ал. 1 т. 1 СК (явно погрешно посочено от касатора като т. 1, а не т. 2 на сочения текст) на родител, който: а) не е прекъснал напълно връзката с детето си, но предвид необходимостта от запазване на психичното му здраве, не спазва определения режим на лични контакти, съгласно първоинстанционния акт, и б) който родител доброволно е започнал да изплаща издръжка на детето си в пълен размер, въпреки наличието на данни за лични финансови затруднения в близък минал период от време, водещи до крайна невъзможност да се води пълноценен живот. Въпросът не води до допускане на касационното обжалване, тъй като отразява твърденията на касатора, които не са доказани по делото (необходимостта от запазване на психическото здраве на детето чрез липса на контакт и лични финансови затруднения, водещи до крайна невъзможност за водене на пълноценен живот), а и липсва заключение на въззивния съд, че независимо от тяхното позитивно установяване, родителските права следва да бъдат отнети. Освен това касационния съд се намира принуден да припомни, че даването на издръжка на ненавършилите пълнолетие деца не зависи от работоспособността на родителите и дали те могат да се издържат от имуществото си, поради което твърдяното доброволно изплащане на дължима издръжка (след образуване на изпълнително дело за събирането й всъщност), е нормално поведение за всеки родител и не може да се оцени като себеотрицателно изпълнение на родителските задължения, още повече, че следхожда завеждането на иска за лишаване от родителски права.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 877 от 14 юни 2016 г., постановено по гр.д. № 922/2016 г. по описа на окръжния съд в [населено място] в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: