2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362
София, 20.06.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети април две хиляди и седемнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 3/2017 година по описа на Гражданска колегия на ВКС и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Г. Я. И. е обжалвал решението на Бургаския окръжен съд № 852 от 24.08.2016г. по гр.д.№ 780/2014г. , с което е оставена без уважение подадената от него молба вх.№10008/23.06.16г. за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №V-121/19.12.14г. по въззивно гражданско дело №780/14г. на Бургаския окръжен съд.
Касационната жалба е постъпила в срок, отговаря на изискванията за редовност на чл. 284 ГПК и е процесуално допустима.
Ответницата С. В. К. е подала отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията на чл. 280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Ответницата Ж. Г. Г. също счита в подадения отговор по чл. 287 ГПК, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по чл. 192 ал.2 ГПК /отм./
С молба вх.№ 14906 от 04.10.2016г. касаторът Г. Я. И. е заявил, че отношенията със съделителите С. Я. В. и Н. Я. А. във връзка с вземанията по сметки в делбата са уредени и е оттеглил касационната жалба срещу тях.
С решение № V-121/19.12.14г. по въззивно гражданско дело №780/14г. , постановено по реда на отменения ГПК от 1952г., Бургаският окръжен съд е отменил частично по сметките в делбата решение № 5 от 21.02.14г., по гр.д.№1154/2006г. на Районен съд – Бургас и е решил делото по същество както следва:
1. Х. Я. И. и Ж. Г. И. са осъдени да заплатят на Г. Я. И. сумата 135 151.27 лв. , ведно със законната лихва от предявяване на претенцията – 18.10.2010 г. до окончателното й плащане. 2. Останалите съделители са осъдени да заплатят съответната, припадаща са на техния дял сума, с която се е увеличила стойността на делбения имот, без законната лихва: Н. К. К. е осъден да заплати на Г. Я. И. сумата 9850.36 лв., С. Я. В. е осъден да заплати на Г. Я. И. 73979.86 лева, С. В. К. е осъден да заплати на Г. Я. И. сумата 138104.81 лв. , Н. Я. А. е осъдена да заплати на Г. Я. И. сумата 73979.86 лв.. В останалата част по претенциите по сметки както и в частта по извършването на делбата чрез разпределяне на делбените имоти , първоинстанционното решение е оставено в сила.
С молба вх.№10008 от 23.06.16г. Г. Я. И. е поискал да бъде поправена очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението като бъде постановено осъждане на Н. К. К., С. Я. В. , С. В. К. и Н. Я. А. да заплатят и законната лихва върху присъдените на Г. Я. И. суми.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е приел, че искането за отстраняване на очевидна фактическа грешка не е основателно, тъй като липсва противоречие между мотивите и диспозива на основното решение. Съдът е изложил съображения, че очевидната фактическа грешка по смисъла на чл. 192 ал.2 ГПК /отм./ представлява несъответствие между формираната от съда воля и отразената в писмения текст на решението. Когато съдът изобщо не е формирал воля по определен иск, искане или друг вид претенция, както е в настоящия случай, няма противоречие между мотивите и диспозитива, а е налице непълнота на съдебното решение и то подлежи на допълване. За искането за допълване на решението, ч. 193 ГПК /отм./ предвижда едномесечен преклузивен срок от обявяването (съобщаването) на решението. Този срок е изтекъл към датата на подаване на молбата от Г. Я. И. – 23.06.2016г. , тъй като решението е влязло в сила на 07.04.16г. – датата на определението на ВКС по чл. 288 ГПК. Поради това според въззивния съд, за молителя не съществува възможност да иска на допълване на решението в частта относно дължимата законна лихва върху сумите за уравнение на дяловете.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставят въпросите:
1.следва ли да се приеме наличие на формирана воля от съда за дължимост на законната лихва върху претенцията по сметки в тежест съделителите-ответници по претенцията, при условие, че в диспозитива на съдебния акт , такава е присъдена в тежест само на единия от тях, а останалите са осъдени да заплатят само главното вземане.
2. Следва ли съдебният състав да допусне поправка на очевидна фактическа грешка при положение, че приема за основателна претенцията за присъждане на законната лихва върху претенцията по сметки в тежест на съделителите-ответници по претенцията , но в диспозитива на съдебния акт такава е присъдена само в тежест на единия от тях, а останалите са осъдени да заплатят само главното вземане.
Касаторът поддържа, че така поставените въпроси са разрешени в обжалваното решение в противоречие с решение № 347 от 30.07.2009г. по гр.д.№ 1151/2009г. на ВКС, ІІ г.о.
При сравнение на мотивите на двете решения не се констатира противоречие. В решението по гр.д.№ 1151/2009г. е посочени изрично, че очевидна фактическа грешка е налице при несъответствие между формулираната в мотивите воля на съда и изразената воля в диспозитива на неговото решение. В същия смисъл е и задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК – решение № 507 от 16.12.2011 г. по гр. д. № 1575/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 72 от 14.02.2011 г. по гр. д. № 1647/2009 г. на ВКС, I г. о. и др. Точно такива са и изводите в обжалваното решение, в което съдът изрично е посочил, че в мотивите на основното решение липсва изразена воля за дължимост на законната лихва върху сумите, които са осъдени да заплатят съделителите Н. К. К., Х. Я. И., Ж. Г. И. и С. В. К. , по отношение на които се обжалва въззивното решение и липсата на осъдителен диспозитив не е в противоречие с мотивите. С оглед на изложеното, не е налице поддържаното основание на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Не са налице и предпоставките на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като по поставените въпроси е налице задължителна съдебна практика, която няма основание да бъде изоставена. За пълнота на изложението следва да се отбележи и това, че за да бъде допълнен диспозитивът съобразно искането в молба вх.№10008 от 23.06.16г. за присъждане и на законната лихва върху сумите, за които са уважени претенциите по сметки, предявени от Г. Я. И., е необходимо да има изрично искане , каквото в случая не е направено.
С оглед на изложеното , поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК , касационната жалба не следва да бъде допускана за разглеждане по същество.
Разноски на ответниците не следва да се присъждат, защото не са поискани.
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд № 852 от 24.08.2016г. по гр.д.№ 780/2014г. в обжалваната част, с която е оставена без уважение подадената от Г. И. Я. молба вх. № 10008/23.06.16г. за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №V-121/19.12.14г. по въззивно гражданско дело №780/14г. на Бургаския окръжен съд по отношение на съделителите Н. К. К., Х. Я. И., Ж. Г. И. и С. В. К..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: