2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 700
София, 20.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева т.д. № 60369 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. Л. Т. от [населено място], представлявана от адв. Т. Т., против решение № 167 от 23 юни 2016 г., постановено по в.т.д. № 256 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2016 г., с което е потвърдено решение № 113 от 15 февруари 2016 г., постановено по т.д. № 1507 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2015 г., с което по иска на Т. К. С. от [населено място] е установено, че Т. му дължи сумата от 50000 евро на основание запис на заповед, издаден на 26.08.2014 г. в полза на С., платими на 30.09.2014 г. от Т., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, ведно със законната лихва от 15.06.2015 г. – датата на подаване на заявлението в съда, и в тежест на Т. са определени разноски.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно по всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи се, че исковата молба съдържа единствено твърдение, че на 28.08.2014 г. касаторът е издал в полза на ищеца запис на заповед, по силата на която се задължава да плати сумата 50 хиляди евро, без да се твърди, че ищецът е предавал (предоставял в заем) изобщо сумата от 50 хиляди евро на касатора. Според касатора от представеното по делото копие от бланка-образец на ценна книга единствено е възможно да се установи, че на сочената дата касаторът е показал на ищеца как се попълва запис на заповед, поради което било посочено, че е образец, но това обстоятелство не е обсъдено от съда, а неправилно е възприето, че са сторени „възражения за безпаричност на записа на заповед”, без такива да са правени. Подчертано е, че въпреки поправката на доклада в горния смисъл, отново в решението се приема, че е направено общо възражение за безпаричност, и така е предприета линия на обръщане на доказателствената тежест на превръщане на отрицателен факт в положителен такъв, с което се нарушава принципа на равнопоставеност на страните. Оспорва се и разпределянето на доказателствената тежест в доклада, като се сочи, че доказателствената тежест не се носи от страната, която се позовава на отрицателен факт и има интерес от установяването му. Касаторът приема, че по предявения иск е било необходимо да се установи съществува ли за ищеца вземането, за което му е издадена заповедта за изпълнение въз основа на запис на заповед-образец, но това не е сторено и дори и не се опитал да го стори, като ограничил доказателствените си искания само с представяне на бланката-образец. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, включено в касационната жалба, се поставят правни въпроси в приложното поле на всички основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът Т. К. С. от [населено място], представляван от адв. Р. В., в отговор на касационната жалба сочи доводите си за липса на основание за допускане на касационното обжалване.
В обжалваното решение по предявения иск е прието, че в доказателствена тежест на ищеца е да докаже възникването на спорното вземане, а ответникът – фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане, като и двете страни отричат записът на заповед да обезпечава конкретно каузално правоотношение. Сочи се, че длъжникът е въвел правоизключващото твърдение за безпаричност на записа на заповед – т.е. че между него и поемателя не съществува правоотношение, въз основа на което, или което да е причина за издаването на записа на заповед, като в тежест на издателя е да докаже възражението за безпаричност. Отчетено е, че възражението за безпаричност е конкретизирано с обяснението, че на съответната дата е показвал на ищеца как се попълва запис на заповед и затова надписали на бланката „образец”, но това твърдение не е доказано, а напротив – собственоръчно са попълнени данните на издателя, задължил се е да заплати сумата от 50 хиляди евро и е положен негов подпис, което за целите на обучението как се попълва запис на заповед съдът не е счел за необходимо, а и за житейски нелогично. Ценната книга е приета за редовна от външна страна и за породила валидно менителнично правоотношение. Съдът обяснява абстрактния характер на процесната сделка, като длъжникът в случая не сочи и установява връзка с каузално правоотношение, по което е изпълнил задължението си, а твърди, че такова не е налице
К. съд приема, че поставените от касатора въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване.
На първо място се пита има ли задължение приносителят на запис на заповед (ищец, въззиваема страна в процеса) да установява основанието, на което длъжникът (ответник, въззивник в процеса) се е задължил към него с подписването на записа на заповед. Касаторът намира, че даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос не е в съответствие с практиката на ВКС, намерила израз в решение № 102 по т.д. № 672/2010 г., ІІ т.о. В соченото решение при отговор на въпроса за връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение като причина за издаването му и свързания с него процесуалноправен въпрос за доказателствената тежест за установяване на каузалното правоотношение, ВКС приема, че при направено в производството по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК от ответника – длъжник възражение за липса на каузална сделка, поради която е издаден записът на заповед, ищецът следва да посочи каузалното правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което е издаден записът на заповед, и да докаже пораждането на задължението по каузалното правоотношение, а ответникът – погасяването му. Този извод е направен, като са взети предвид фактите по съответното дело: длъжникът е въвел възражение за липса на каузална сделка, при което в тежест на ищеца е да посочи каузалното правоотношение, в обезпечаване изпълнението на което е издаден записът на заповед. В разглеждания случай фактите са различни – на възражението на длъжника за липса на каузално правоотношение, кредиторът не е противопоставил твърдение за съществуване на такова, а напротив – твърдял е, че такова не съществува. Ето защо е ясно, че даденото от въззивния съд разрешение не може да бъде преценявано изобщо в светлината на тълкуването, дадено от ВКС в процедура по чл. 290 ГПК, доколкото разглежданите хипотези са различни. Същото следва да се приеме и по следващия въпрос на касатора – при направено в производство по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК от ответника – длъжник възражение за липса на каузална сделка, поради която е издаден записът на заповед, ищецът следва ли да посочи каузалното правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което е издаден записът на заповед, и да докаже пораждането на задължението по каузалното правоотношение. В случая касаторът е пропуснал да постави правен въпрос, базиран на казуалните предпоставки – липсва спор между страните в конкретния случай за това, че абстрактната сделка не е свързана с каузална такава. Освен това настоящият съдебен състав намира за уместно да отбележи, че в практиката си ВКС поддържа становището, че доказването на каузалното правоотношение като причина за издаване на записа на заповед е необходимо само в случай на въведени от страните твърдения и възражения за обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално правоотношение, от което длъжникът черпи относими възражения към погасяването на вземането по записа на заповед, както и че общите възражения – че между страните не съществуват други отношения извън записа на заповед и че не се дължи сумата по записа на заповед, тъй като пари не са получавани, се приемат като общо оспорване на вземането (сравни решение № 17 по т.д. № 116/2014 г., ІІ т.о., и решение № 69 по т.д. № 1185/2015 г., ІІ т.о. и цитираните в него други решения на ВКС).
Пита се за успешното провеждане на установителния иск по чл. 422 ГПК следва ли ищецът да докаже и наличието на каузалното правоотношение, за обезпечаване на което е издаден записът на заповед, или е достатъчна само проверката за редовността на менителницата от външна страна. Тук касаторът сочи разрешението, дадено от ВКС в решение № 149 по т.д. № 49/2010 г., І т.о., в което при отговор на същия въпрос касационният съд приема, че само проверката за редовността на менителницата от външна страна е недостатъчна в случай, че длъжникът е направил възражение за наличието на каузално правоотношение. И в този случай обаче следва да се съобрази, че в конкретно разглеждания от ВКС случай кредиторът е въвел твърдение за наличие на каузално правоотношение в процеса – в случая това е станало с допълнителна молба, в която било посочено каузалното основание за пораждане на вземането. Следователно, даденото от касационния съд разрешение има предвид различна хипотеза от тази по настоящия процес.
Последните два въпроса – налице ли е ценна книга, издадена в полза на ищеца при попълване единствено и само на копие от бланката – образец на запис на заповед, и представлява ли „възражение за безпаричност на записа на заповед” твърдението, че не е налице ценна книга, а само бланка-образец, която показва начин на попълване, също не обосновават допускането на касационното обжалване. Първият въпрос не е поставен спрямо правно разрешение на въззивния съд, а фактически се твърди погрешна преценка на съда на съответното доказателство, но допуснатите от съда съществени нарушения на съдопроизводството не са посочени от закона като основание за допускане на касационното обжалване (сравни в този смисъл разясненията на ВКС, дадени в т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК). Вторият въпрос се основава на твърдението на касатора, че процесният запис на заповед е изпълнен само като пример за начина на попълването на съответната ценна книга, без такова твърдение да е кредитирано от съда. А възприетият от съда израз „възражение за безпаричност на записа на заповед” самостоятелно не е по никакъв начин обуслови изхода на спора, за да се приеме, че е налице основание за допускане на касационното обжалване
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 167 от 23 юни 2016 г., постановено по в.т.д. № 256 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2016 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: