1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 365
София, 21.06.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести април две хиляди и седемнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 217/2017 година по описа на Гражданска колегия на ВКС , и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С. В. Б. и М. А. Й. са обжалвали въззивното решение на Шуменския окръжен съд № 195 от 19.10.2016г. по гр.д.№ 309/2016г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията за редовност по чл. 284 ГПК и не са налице изключенията на чл. 280 ал.2 ГПК с оглед предмета на делото – иск за собственост, поради което е процесуално допустима.
Ответниците А. М. М. и А. Я. М. не са подали отговор на касационната жалба.
С обжалваното решение Шуменският окръжен съд е потвърдил решението на Новопазарския районен съд №86/16.03.2016г. по гр.д.№749/2014г. , с което е отхвърлен иска с правно основание чл. чл. 108 от ЗС, предявен от С. В. Б. и М. А. Й. срещу А. М. М. и А. Я. М. за установяване на собствеността и предаване владението на недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 650 кв.м., намиращо се в [населено място], Шуменска област,[жк]съставляващо поземлен имот № 118 в кв. 42 по плана на населеното място, заедно с построената в него жилищна сграда. Със същото решение е признал е за установено спрямо С. В. Б. и М. А. Й., че А. М. М. и А. Я. М. са собственици на имота.
Въззивният съд е приел, че А. М. М. и А. Я. М. са заживели в процесния имот от 1992г. Още преди смъртта на наследодателя на С. В. Б., те са започнали да предявяват претенции за къщата и са демонстрирали от 1997г. пред собствениците, че владеят имота и го считат за свой – направили са съществени подобрения и са заплащали консумативите. Владението им е постоянно, непрекъснато , спокойно, явно и със собственическо намерение до датата на завеждане на исковата молба през 2014г. При тези обстоятелства съдът е направил извод, че е изтекъл срока по чл.79 от ЗС за периода от 1997г. до 2007г. и А. М. М. и А. Я. М. са го придобили по давност . Изразеното намерение от Севдалин В. Б. пред близки и роднини, че смята да защити имота си, да изгони владелците и вдигането на скандали пред дома им не води до прекъсване на владението. Снабдяването с констативен нотариален акт от С. В. Б., също не води до прекъсване на давността, тъй като владението не е отнето за срок повече от шест месеца. Прекъсване на давността би имало при фактическо въздействие върху самият имот или заявяване на права за имота по съдебен ред , но не и във фактически действия насочени към личността на упражняващите фактическа власт лица.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставя правният въпрос какви по съществото си трябва да бъдат действията от страна на трето лице, насочени към оспорването на владението върху недвижим имот – само правни или в условията на алтернативност – правни и фактически. Поддържа се противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР 4/2012г., решение по гр.д.№ 272/2012г. на ВКС, ІІ г.о., решение по гр.д.№ 4335/2015г. на ВКС, ІІ г.о., решение по гр.д.№ 37/2010г. на ВКС г.о. и решение 538/2010г. на ВКС г.о.
Въпросът е обуславящ за делото, но не е разрешен от съда в противоречие със задължителната съдебна практика, цитирана от касатора. В т.1 на ТР 4/2012г. е разгледан въпросът за защитата на владелеца при изтекъл срок по чл. 79 ЗС като е прието, че тя може да се осъществи чрез предявяване на иск за собственост, възражение по предявен против него иск за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. Поставеният от касатора правен въпрос за защитата на собственика, срещу когото е насочено владението и за прекъсване на владението и придобивната давност, не е разгледан в посоченото тълкувателно решение.
С решение по гр.д.№ 272/2012г. на ВКС, ІІ г.о. е прието по правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, че инициирането на нотариално производство е израз на виждането на владелеца на чужд недвижим имот , владял същия за период по-дълъг от 10 години , че е придобил собствеността на основание придобивна давност към минал период или най-малкото към момента на иницииране на нотариалното производство. Самото иницииране на нотариалното производство за снабдяване с констативен нотариален акт за собственост не е израз на намерението за своене, тъй като последното следва да бъде винаги насочено и демонстрирано спрямо собственика на владяната вещта, а не спрямо трети лица включително и нотариуса. По настоящото дело владелците не са се снабдили с нотариален акт, с такъв се е снабдил собственика , но с оглед тълкуването в посоченото решение, това правно действие не прекъсва владението.
С решение по гр.д.№ 4335/2015г. на ВКС, ІІ г.о. са разрешени неотносими към настоящото производство въпроси, а именно : дали е достатъчно за признаване упражняването на владение /фактическа власт/ върху един недвижим имот едновременното наличие на следните предпоставки: въвод във владение на имота, заплащане на данък върху имота в продължение на 11 години без прекъсване, предприемане на административни постъпки за подобряването на състоянието на имота и дали владение, основано на реституция по ЗВСОНИ е добросъвестно и в кои случаи при частно правоприемство владението е нееднородно и следва да се приложи 10-годишния давностен срок.
В решение по гр.д.№ 37/2010г. на ВКС ІІ г.о. е разрешен правният въпрос дали съсобственикът, упражняващ фактическата власт, следва да демонстрира спрямо неползващия съсобственик намерението си да владее имота изцяло за себе дали съсобственика, упражняващ фактическата власт, следва да демонстрира спрямо неползващия съсобственик намерението си да владее имота изцяло за себе си. В случая владението не е осъществявано от съсобственик и поради това няма противоречие между мотивите на обжалваното решение и приетото по гр.д.№ 37/2010г. на ВКС ІІ г.о.
В решение 538/2010г. на ВКС ІІ г.о. не е разрешен поставения от касатора правен въпрос и не обуславя приложеното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
С оглед на изложеното поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК, касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Шуменския окръжен съд № 195 от 19.10.2016г. по гр.д.№ 309/2016г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: