О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 410
гр. София, 21.06.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2576 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] /н/ против решение №261 от 01.08.2016 г. по в.т.д.№363/2016 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено решение №94 от 02.03.2016 г. по т.д.№269/2015 г. на ОС Пловдив в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] /н/ против [фирма] иск за установяване недължимостта на сумата от 41 517.35 лв. по фактура №[ЕГН] от 02.07.2014 г. и [фирма] /н/ е осъдено да заплати на ответника сумата от 1919.46 лв. разноски.
В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че общото основание за допускане на касационно обжалване е налице, поради произнасянето на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК: 1. За възможността за едностранна промяна на сметката от доставчика. 2. За проверка на съответствието на въззивния акт с практиката на ВКС по въпроса за неравноправността и нищожността на клаузи от общите условия и на договорите с електроразпределителните дружества, даващи възможност за едностранна корекция на сметки за ползване на електрическа енергия. 3. За реда за предявяване на вземания към дружества в несъстоятелност. 4. За да са налице предпоставките на законосъобразна корекция на сметка за минал период, необходимо ли е да се докаже по несъмнен начин осъществяването на нерегламентиран достъп до СТИ от потребителя или от друго лице, но с негово знание или съгласие или е достатъчно констатирането на външно неправомерно въздействие. 5. За приложението на чл.18 от ПИКЕЕ, с оглед на това дали когато СТИ е в имота на потребителя, задължението за опазване от нерегламентиран достъп е негово или на доставчика на електрическа енергия и може ли договорът да дерогира императивни разпоредби на ЗЕ и ПИККЕ, според които СТИ са собственост на доставчика, който трябва да изпълнява задълженията си по чл.18 от ПИКЕЕ. 6. Ползва ли се с материална доказателствена сила констативният протокол на Е., ако същият е съставен в отсъствие на представител на дружеството, който е вписан в ТР и не е спазена процедурата по чл.47 от ПИКЕЕ. 7. Едностранната корекция на сметката, извършена ли е в съответствие с чл.48, ал.2 и чл.51, ал.2 от ПИКЕЕ, когато констативният протокол не отговаря на изискванията на чл.47 и не е съставен в присъствие на органите на полицията, а издадената фактура не съдържа посочените в чл.51, ал.2 от ПИКЕЕ данни. 8. Трябва ли при евентуално установяване на неправомерно въздействие на СТИ, доставчикът да докаже периода на грешното измерване/неизмерване, както и реално консумираната енергия. 9. За съответствието на разпоредбите на договора и общите условия, със ЗЕ и ПИКЕЕ и нищожността на клаузите, предвиждащи различни задължения и ред от установените от ЗЕ и ПИКЕЕ във връзка с приложението на чл.18, чл.47, чл.48, ал.2 и чл.51, ал.2 от ПИКЕЕ. 10. Уредената в ПИКЕЕ корекционна процедура въвежда ли безвиновна отговорност на потребителя и следва ли приложение на намерят разпоредбите на чл.82 ЗЗД и чл.2, ал.2 от ЗЕ. 11. Дали доставчикът на електрическа енергия има право на едностранна корекция на сметките без да е налице виновно поведение на потребителя или въздействие с негово знание и/или съгласие и относно приложението на чл.82 от ЗЗД. 12. Относно неизпълнение от страна на доставчика на задълженията му по чл.98а, ал.2, т.6 и чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ. 13. За съответствие на мотивите на съдебното решение с изискванията за съдържанието на съдебното решение, съгласно чл.236, ал.2 от ГПК. 14. За задължението на въззивната инстанция за постановяване на решението в съответствие с правилата за тежестта за доказване. 15. Доставчикът, който разполага с данни за товаровия профил на клиента, собственик е на СТИ, до който има достъп, длъжен ли е с оглед задължението си да бъде добросъвестен и да изпълнява задълженията си с грижата на добрия търговец, да извърши проверка незабавно след като констатира значителни отклонения от нормалния товаров профил на клиента, за да избегне вредите и представлява ли неизпълнението на това задължение злоупотреба с права, от която иска да черпи изгодни за себе си правни последици.
Ответникът по касация [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че правото на електроразпределителното предприятие да упражнява контрол за спазване на задълженията на мрежовия клиент в т.ч. и върху средства за търговско измерване се съдържа в чл.32, т.2 от Договора между страните, в съответствие с разпоредбите от раздел VIII от ПИКЕЕ, а в конкретния случай проверката е извършена съобразно изискванията на Договора и на Правилата за измерване на електрическата енергия, което се установява от съдържанието на изготвения констативен протокол от 04.04.2014 г. Посочил е, че споделя изводите на първоинстанционния съд, че ищецът не е провел успешно оспорване истинността на констативния протокол, тъй като последният е бил съставен в присъствието и подписан без възражения от двама представители на ищцовото дружество и доколкото ищецът не е оспорил този факт, следва да се приеме, че протоколът е бил съставен съобразно правилата на чл.47, ал.2 ПИКЕЕ, но дори да се приеме, че лицата подписали протокола от името на ищеца не са разполагали с представителна власт, то тогава следва да се приеме, че същият е съставен в съответствие с изискванията на чл.47, ал.3 ПИКЕЕ и във всички случаи се ползва с материална доказателствена сила. Изложил е съображения, че се установява, че измервателната група не отчита разход на електроенергия, което се дължало на срязан входящ токов проводник на трета измервателна система под клемореда, както и манипулирани пломби на вратата на таблото и на клемореда, което според заключението на СТЕ е в резултат от външно неправомерно въздействие върху схемата на свързване. В този смисъл е достигнал до извод, че се установява неправомерно въздействие върху средствата за търговско измерване /СТИ/, а процесната корекция на сметката е извършена законосъобразно, в съответствие с разпоредбите на чл.48, ал.2 и чл.51, ал.2 от Правилата за измерване на електрическата енергия, както и на чл.45, ал.2 от Договора между страните. Във връзка с доводите на ищеца, въззивният съд е посочил, че средствата за търговско измерване се намират на територията /в имота/ на ищеца, поради което и съгласно разпоредбата на чл.35, т.2 от Договора, негово е задължението да опазва от неправомерни действия измервателните устройства и да не извършва намеса в тяхната работа, а тъй като по делото е установено, че повредата, съответно невъзможността на измервателната група да отчита ползваната от ищеца електрическа енергия, се дължи на външно неправомерно въздействие върху схемата на свързване, то следва изводът, че е налице неизпълнение на посоченото задължение, което влече и отговорността по чл.45, ал.2 от Договора. Приел е, че в този случай страните са предвидили, че ответното дружество може да коригира сметката на мрежовия потребител за период от датата на монтажа или последната извършена от ответника или друг оправомощен орган проверка на СТИ до датата на констатиране на грешката в измерването или неизмерването, освен ако не може да бъде установен точния период на грешното измерване или неизмерване, но не за повече от 180 дни. Ето защо и тъй като процесната корекция е извършена в рамките на предвидения в посочената разпоредба период и съобразно правилата на чл.48, ал.2 и чл.51, ал.2 от ПИКЕЕ, то същата произтича от предвидената в договора между страните имуществена отговорност на ищеца, с оглед неизпълнението на поетите с чл.35, т.2 от договора задължения и е извършена в съответствие с правилата на ПИКЕЕ и сключения между страните договор.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че поставените в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК трети, десети и петнадесети въпрос, не са обусловили решаващата воля на въззивния съд. В решението не се съдържат изводи относно значението на предявяването, респективно на липсата на предявяване на вземанията на кредиторите в открито спрямо длъжника производство по несъстоятелност, нито е обсъждано дали уредената в ПИКЕЕ корекционна процедура въвежда безвиновна отговорност на потребителя или не, като не се съдържат и съображения за наличието или липсата на задължение на доставчика на електрическа енергия, да извършва проверка незабавно след като констатира значителни отклонения от нормалния товаров профил на клиента. Ето защо и тъй като при постановяване на решението си, въззивният съд се е съобразил изцяло със съществуващата задължителна практика на ВКС /вкл. и цитираните в изложението решения/, съобразно която в задължение на съда е да даде собствено разрешение по предмета на делото, като обсъди доводите и възраженията на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и с допустимите според ГПК доказателствени средства, касационно обжалване не може да се допусне и по формулираните от касатора тринадесети и четиринадесети въпрос. В решението са изложени мотиви, съдържащи както обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, така и фактически констатации и правни изводи, като е дадено собствено разрешение по очертания от ищеца с исковата и допълнителната искова молба предмет на делото, след произнасяне по приетите за релевантни, с оглед този предмет, възражения на ответника. Дали изложените съображения и направените въз основа на тях изводи са обосновани е въпрос, отнасящ се до правилността на решението, която обаче не е основание за допускането му до касационно обжалване, като в този смисъл касационен контрол не може да се допусне и по въпроси шести, седми, осми и дванадесети, с които по същество се оспорва правилността на въззивното решение.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне и по останалите, формулирани в изложението въпроси. Възприетото от въззивния съд разрешение, е изцяло в съответствие с постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №111 от 17.07.2015 г. по т.д.№1650/2014 г. на ВКС, ТК, споделяно и от настоящия състав, според което с изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр.54/12 г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия.
Предвид и с оглед изхода на спора, касаторът дължи на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №261 от 01.08.2016 г. по в.т.д.№363/2016 г. на АС Пловдив.
ОСЪЖДА [фирма] /н/ да заплати на [фирма] сумата от 100 лв. разноски пред ВКС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.