2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 309
гр. София, 21.06.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2316 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. Р. В. против определение № 238/11.05.2017 г., постановено по гр.д.№ 336/2017 г. от състав на Окръжен съд – Велико Търново.
Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение, състав на въззивен съд е приел, че разпореждане на първоинстанционен съд за връщане на подадена въззивна жалба е правилно и го е потвърдил. Съдът е приел, че по делото няма данни да е внесена дължимата държавна такса, като за тази нередовност на подадената въззивна жалба жалбоподателят е бил уведомен, както и за неблагоприятните процесуални последици от непредставянето в срок на доказателства за внасянето на таксата, изразяващи се във връщането на въззивната жалба. По делото липсват представени доказателства за внасянето на държавната такса, въпреки твърденията на жалбоподателя в тази насока, поради което въззивният съд е потвърдил разпореждането за връщането на жалбата.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Сочения правен въпрос е, може ли съдът да откаже разглеждането на правен спор в случаите, в които е внесена държавна такса за разглеждането му. Въпросът е свързан с твърдението на жалбаподателя, че е внесъл държавната такса за разглеждането на въззивната му жалба, но въпреки това е потвърдено разпореждането за връжане на жалбата. От фгактическа страна съдът е приел, че по делото не са представени доказателства за внасянето на таксата /каквито действително липсват/, поради което не е приел, че въпреки внасяне на таксата, разпореждането е правилно. В тази насока, съдът не е приел, че при внесена държавна такса, не следва да се разглежда подадената държавна такса. Предвид изложеното, не е налице соченото основание за допустимостта на касационното обжалване. Мотивите на съда за оставяне в сила на разпореждането за връщане на жалбата са не невнасянето на таксата, а липсата на доказателства за нейното внасяне, в каквото насока са мотивите на съда за постановяване на предходно определение, с което е отменено предходно разпореждане за връщане на жалбата.
Предвид изложеното , не са налице основания за допускане до касационно обжалване на определението на въззивния съд.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 238/11.05.2017 г., постановено по гр.д.№ 336/2017 г. от състав на Окръжен съд – Велико Търново.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.