О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.413
гр. София, 22.06.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на тридесети май, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№777 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Л. И. против решение от 19.07.2016 г. по в.гр.д.№12009/2015 г. на СГС. С обжалваното решение е потвърдено решение №от 14.04.2015 г. по гр.д.№18135/2013 г. на СРС, с което са отхвърлени предявените от Е. Л. И. срещу [фирма] искове: по чл.238, ал.1 от КЗ за сумата то 20 140.97 лв., застрахователна сума по групов застрахователен договор за застраховка живот на кредитополучателите на Банка Д. ЕАД по малки кредити от 05.09.2008 г. за застрахователно събитие – пълна трайна неработоспособност на ищцата, ведно със законната лихва от 24.04.2013 г. и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 7 077.43 лв., мораторна лихва.
В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че общото основание за допускане на касационно обжалване е налице, поради произнасянето на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК: 1. С оглед императивността на правната норма на чл.186, ал.1 от КЗ /отм./, при колизия между застрахователен договор и общите условия /ОУ/, меродавен ли е застрахователния договор. 2. Налице ли е покрит риск между ищцата и ответника по процесния застрахователен договор с оглед влошаване на здравословното й състояние и нейното инвалидизиране. 3. Възниква ли правото по чл.242, ал.1 от КЗ /отм./ за ищцата да претендира застрахователно обезщетение в размер на остатъчната стойност на кредита, след като ищцата е заплатила и продължава да плаща задълженията си към Банка Д. ЕАД. 4. Нищожна ли е клаузата на чл.1, т.20, изр.1 на глава Първа на ОУ към застрахователния договор и съответства ли на правната норма на чл.186 от КЗ /отм./. 5. Следва ли да се приеме за безспорно доказано, че ищцата е получила и се е започнала с ОУ, след като от доказателствата се установява, че на същата й е предоставено и е подписала на 05.09.2008 г. предложение за сключване и сертификат и че ОУ не се съдържат в предложението за сключване на договора. 6. Дължи ли се заплащане на застрахователно обезщетение, когато ОУ не са предадени на застрахования, не го обвързват и се прилага уговореното от страните в договора. 7. Може ли да се приеме, че ОУ са приети от ищцата с оглед това, че по делото липсва представено доказателство тя да е подписала декларация за сключване на застрахователен договор, с която застрахованият се запознава с ОУ. 8. Приложима ли е нормата на чл.239, ал.2 от КЗ /отм./ и следва ли в мотивите си по спорния въпрос, съдът да препраща към нея при положение, че не са налице предпоставките за приложението й. 9. Следва ли да се приеме, че след като страните изрично са се уговорили, че състоянието на пълна трайна неработоспособност се установява въз основа на представено решение на ТЕЛК или НЕЛК, удостоверяващо трайно намалена работоспособност от 71% до 100 % и друг начин не е предвиден дори в ОУ за установяване на това състояние, че е настъпило застрахователно събитие. 10. Следва ли страната подробно и изчерпателно да мотивира основанията за нищожност на клаузата на чл.1, т.20 от ОУ при подробно и изчерпателно изброени от законодателя хипотези по чл.143 от З.. 11. За задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото.
Ответникът по касация [фирма] не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните съществува застрахователно правоотношение по риска „Живот“ – по сертификат № 16111787/05.09.2008 г., по което ищцата е застраховано лице, а ответното дружество – застраховател, като застраховката е сключена при Общи условия – приети от застрахователя на 17.03.2006 г. Посочил е, че в периода на застрахователното покритие здравословното състояние на ищцата се е влошило и същата е била освидетелствана от ТЕЛК с експертно решение от 04.05.2011 г., като й е дадена оценка на работоспособността 94% трайно намалена работоспособност без чужда помощ, като вследствие на това ищцата е трудоустроена на по-ниско квалифицирана длъжност – медицински секретар, на която получава по-ниско трудово възнаграждение, съгласно допълнително споразумение, считано от 08.06.2011 г. По спорния по делото въпрос представлява ли покрит риск констатираното влошаване на здравословното състояние на ищцата и по доводите на ищцата, въззивният съд е изложил следните съображения: 1. Ищцата е декларирала, полагайки саморъчния си подпис, че е получила и се е запознала с Общите условия по „Групова застраховка „Живот“ на кредитополучателите, следователно Общите условия са й били предадени при сключването на застрахователния договор, тя е заявила писмено, че ги приема. Поради това и съобразно разпоредбата на чл. 186 от КЗ /отм./ Общите условия на застрахователя, установени отнапред, я обвързват. 2. Между застрахователния договор /Сертификат №16111787/05.09.2008 г./ и Общите условия не е налице противоречие – в чл.2 от застрахователния договор е посочено, че отговорността на застрахователя следва да се ангажира при настъпила и покрита съгласно условията на застраховката пълна трайна неработоспособност, като разпоредбата препраща към условията на застраховката, където в глава 1 Общи разпоредби, чл.1 Дефиниции, т.20 е дадена дефиниция на използваното в чл. 2 от договора понятие „пълна трайна неработоспособност“, като разпоредбите са в синхрон и няма противоречие между тях. 3. Клаузата на чл.1, т.20 от Общите условия не покрива нито една от общите предпоставки за неравноправност по З. и не представлява уговорка във вреда на потребителя, която да противоречи на изискването за добросъвестност, нито води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, следователно същата не е нищожна. 4. Клаузата на чл.1, т.20 съответства и не е в противоречие с разпоредбата на чл. 186, ал.5 от КЗ /отм./ – същата определя ясно и недвусмислено покритите рискове, точна е и не се налага същата да бъде тълкувана, а в случай, че застрахованото лице не е било съгласно с Общите условия, то не е имало задължение да приеме тези условия, нито да сключи застрахователен договор при условия, които не приема. 5. Клаузата на чл.1,т.20 от Общите условия не е в противоречие с Наредба за медицинската експертиза. С оглед изложеното и предвид съдържанието на цитираните разпоредби от договора и ОУ въззивният съд е приел, че е необходимо наличието на две кумулативно посочени предпоставки: 1. Експертно решение на ТЕЛК, съответно НЕЛК за определяне на трайно намалена работоспособност от 71% до 100% и 2. Изпадане на застрахования в неспособност да упражнява каквато и да било дейност чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход. Ето защо и тъй като ищцата е продължила да полага труд по трудово правоотношение и да получава трудово възнаграждение, като не е изгубила възможността да полага личен труд за осигуряване на доход, въззивният съд е достигнал до извод, че не е налице втората от посочените предпоставки, респективно, че не е реализирано събитие, покрито от процесната застраховка живот.
Настоящият състав намира, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
При постановяване на решението си, въззивният съд се е съобразил изцяло със съществуващата задължителна практика на ВКС, съобразно която в задължение на съда е да даде собствено разрешение по предмета на делото, като обсъди доводите и възраженията на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и с допустимите според ГПК доказателствени средства. В решението са изложени мотиви, съдържащи както обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, така и фактически констатации и правни изводи, като е дадено собствено разрешение по очертания от ищцата предмет на делото, след произнасяне по всички наведени от страните доводи /включително и по доводите за нищожност на клаузата на чл.1, т.20 от ОУ поради неравноправността й с оглед разпоредбата на чл.143 от З./. Дали изложените съображения и направените въз основа на тях изводи са обосновани е въпрос, отнасящ се до правилността на решението, която обаче не е основание за допускането му до касационно обжалване.
В този смисъл касационен контрол не може да се допусне, както по процесуалноправния въпрос по т.11 от изложението, така и по въпросите по т.10 /с който се презюмира липса на произнасяне на въззивния съд по довода за неравноправност на процесната клауза от ОУ/, т.1 и т.6 /с които също се предпоставят изводи, които не са направени от съда в обжалваното решение/.
Не отговарят на общата предпоставка за допускане на касация и останалите, формулирани от касатора въпроси, тъй като те се свързват с необходимостта от извършване на преценка на правилността на фактическите и правните изводи на въззивния съд, която обаче както бе посочено не може да бъде предмет на контрол в настоящия стадий по селектиране на касационните жалби.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 19.07.2016 г. по в.гр.д.№12009/2015 г. на СГС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.