5
определение по гр.д.№ 787 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 371
гр.София, 23.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 787 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ч. К. А. и Л. Ч. А. срещу решение № 6960 от 26.08.2016 г. по гр.д.№ 826 от 2016 г. на Софийския градски съд, въззивно отделение, IV-Д състав, с което е потвърдено решение № 48-132 от 28.09.2015 г. по гр.д.№ 54490 от 2013 г. на Софийския районен съд, 48 състав за уважаване на предявения от Р. И. П. срещу Ч. К. А. и Л. Ч. А. иск с правно основание чл.108 ЗС за установяване на правото на собственост на Р. П. и за осъждане на Ч. А. и Л. А. да предадат на П. таван № 1 /кабинет № 1 по плана от 1998 г./ с площ от 17,48 кв.м. при съседи: таван № 2 и коридор, находящ се в източния край на таванското ниво на сградата, построена в парцел X-129 в кв.99 по плана на [населено място], кв.Л., [улица], като прилежаща част към апартамент № 6, находящ се на втори етаж от същата сграда.
В касационната жалба се твърди, че решението е недопустимо и неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение с посочена от касаторите практика на ВКС /определение № 502 от 02.06.2016 г. по гр.д.№ 2220 от 2016 г. на ВКС, ГК, трето г.о., определение № 247 от 20.06.2013 г. по гр.д.№ 3340 от 2013 г. на ВКС, ГК, второ г.о., решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д.№ 4744 от 2008 г. на ВКС, първо г.о, определение № 247 от 20.06.2013 г. по гр.д.№ 3340 от 2013 г. на ВКС, ГК, второ г.о./ по следния правен въпрос:
1. При постановяване на решението следва ли съдът да вземе предвид всички доказателства по делото, да ги обсъди и да изложи мотиви защо приема, че някои са неотносими и защо кредитира и не кредитира други доказателства ?
Освен това се твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал., т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следните въпроси:
2. Допустимо ли е да се предявява самостоятелен иск за прилежащ /несамостоятелен/ обект ?
3. Ако това е допустимо- какъв е обхвата на доказването: доказване на собствеността на двата обекта или доказване на собствеността само на прилежащия обект, без главния ?
4. Може ли техническите предположения на вещо лице да санират правните пороци на нотариален акт и не опорочават ли и самото съдебно решение ?
В писмен отговор от 25.01.2017 г. ответницата по жалбата Р. И. П. оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението на Софийския градски съд да не бъде допускано и да й се присъдят направените по делото разноски.
Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия по наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд за уважаване на предявения от Р. П. ревандикационен иск за процесния таван № 1 /кабинет № 1 по плана от 1998 г./, въззивният съд е приел, че ищцата е придобила собствеността върху спорния таван на основание договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 28 от 19.11.1998 г., заедно с придобиването на апартамент № 6, гараж № 2 и идеални части от общите части на сградата и мястото. Този извод е направен въз основа на представените по дело писмени доказателства за собствеността и заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Според това заключение, описаният в нотариалния акт за собственост на ищцата № 28 от 19.11.1998 г. таван № 1 с площ от 17,48 кв.м. е идентичен с кабинет № 1 по плана на сградата от 1998 г., находящ се в югоизточния край на таванския етаж. Придобитият от ответниците по силата на решение по чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителен договор за окончателен, описан в констативен нотариален акт № 169 от 01.06.2005 г., таван № 1 е с площ от 17,63 кв.м. и е идентичен с таван № 3 по плана 1998 г., находящ се в западната част на таванския етаж. Въз основа на показанията на разпитана по делото свидетелка- домоуправител на сградата, съдът е приел, че ответниците владеят собствения на ищцата таван. Довод в тази насока е и обстоятелството, че именно ответникът Ч. А. е осигурил достъп на вещото лице до тавана за извършване на оглед. Прието е, че дори към настоящия момент таванът да е предаден на Т. Т., в полза на която е издадена заповед за незабавно изпълнение по договор за наем, то Т. упражнява фактическата власт върху тавана като държател- държи го за нейния наемодател Ч. А.. По отношение на ответницата Л. А. /дъщеря на Ч. А. и съсобственик с него на апартамент № 4/ е прието, че тя също се явява владелец на процесния таван, макар лично да не упражнява фактическа власт върху него- тъй като Ч. А. упражнявал фактическа власт върху тавана като владелец за притежаваната от него част от имота и като държател на частта на съсобственицата Л. А..
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение липсват основания за допускане на касационно обжалване на решението по поставените от касаторите правни въпроси поради следното:
По първия поставен въпрос /при постановяване на решението следва ли съдът да вземе предвид всички доказателства по делото, да ги обсъди и да изложи мотиви защо приема, че някои са неотносими и защо кредитира и не кредитира други доказателства/ обжалваното решение не противоречи на задължителната практика на ВКС. В него въззивният съд е изложил подробни мотиви по всички доводи на ответниците във въззивната жалба, обсъдил е относимите към тези доводи доказателства и се е обосновал какво приема за установено от фактическа и правна страна въз основа на тези доказателства. Съдът не е приел, че по делото има събрани неотносими доказателства, нито е отказал да кредитира част от доказателствата, за да е необходимо да се обосновава защо кредитира едни доказателства за сметка на други.
Конкретно по отношение на доводите му, че ответницата Л. А. е владелец на имота заедно с другия ответник Ч. А., съдът също е изложил подробни мотиви защо приема, че въпреки че Л. А. не осъществява непосредствена фактическа власт върху спорния таван, тя е владелец на този таван.
Не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по втория и третия поставени от касаторите въпроси /2. Допустимо ли е да се предявява самостоятелен иск за прилежащ /несамостоятелен/ обект и 3. Ако това е допустимо- какъв е обхвата на доказването: доказване на собствеността на двата обекта или доказване на собствеността само на прилежащия обект, без главния/ по смисъла на това понятие, разяснен в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС. По поставените въпроси има константна и непротиворечива съдебна практика в смисъл, че е допустим иск за собственост на несамостоятелен обект /таван, мазе, общи части от сграда етажна собственост/, когато ответниците са отнели владението, нарушават или само оспорват правото на собственост на ищеца върху този несамостоятелен обект и че по такъв иск ищецът следва да докаже правото си на собственост върху самостоятелния обект в сградата /апартамент, ателие, гараж и др./ и върху принадлежащия към този самостоятелен обект несамостоятелен обект. Не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяна на тази практика. Поради това няма съмнение за допустимостта на постановеното от въззивния съд решение по ревандикационен иск за таван, принадлежащ към обект в сграда- етажна собственост.
Четвъртият поставен въпрос /може ли техническите предположения на вещо лице да санират правните пороци на нотариален акт и не опорочават ли и самото съдебно решение/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. Въззивният съд не е приел, че вещото лице е изказало технически предположения, нито че нотариалният акт на ищцата страда от пороци и заключението на вещото лице санира тези пороци. Напротив, приел е, че вещото лице е дало обосновано заключение за идентичността и точното местоположение на придобития по силата на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 28 от 19.11.1998 г., таван на ищцата. Приел е също така, че нотариалният акт на ищцата не страда от пороци, макар в него да са посочени само двама от съседите на процесния таван.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторите дължат на ответницата по жалбата направените от нея разноски по делото пред ВКС. Тъй като обаче ответницата не е представила доказателства за направени разноски пред ВКС, такива разноски не следва да й бъдат присъждани.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6960 от 26.08.2016 г. по гр.д.№ 826 от 2016 г. на Софийския градски съд, въззивно отделение, IV-Д състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.