2
определение по гр.д.№ 346 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 378
София, 26.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 346 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Е. Г. срещу решение от 07.01.2015 г. по гр.д.№ 47 от 2011 г. на Софийския градски съд, III-Г състав, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение от 13.02.2012 г. по гр.д.№ 47 от 2011 г. на Софийския градски съд, относно датата на решението на Софийския районен съд, 24 състав, което се потвърждава от СГС и номера на делото, по което е постановено това решение.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърди се, че произнасянето на ВКС по това дело би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор от 18.01.2017 г. ответниците по касационната жалба С. Т., Е. С. И., В. Г. Ц., С. К. Т., А. Г. С., Л. В. Ч., А. Х. В., Л. З. Д.-Т. и С. К. В. оспорват жалбата. Молят касационното обжалване на решението да не бъде допускано или евентуално жалбата да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението за поправка на очевидна фактическа грешка в основното си решение, Софийският градски съд е констатирал, че в диспозитива на основното решение от 13.02.2012 г. е налице несъответствие между формираната и изразена от съда воля относно това кое решение на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено- сгрешена е била датата на първоинстанционното решение и номера на първоинстанционното дело. Поради това съдът е приел, че това несъответствие следва да се поправи по реда на чл.247 от ГПК- чрез поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението.
Няма съмнение за недопустимост на това решение. Съгласно чл.247 ГПК поправки на очевидни фактически грешки в съдебно решение могат да бъдат правени без ограничения във времето както по искане на страните, така и по инициатива на постановилия решението съд. В настоящия случай производството за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 13.02.2012 г. по гр.д.№ 47 от 2011 г. на Софийския градски съд е започнало въз основа на подадена от страни по делото молба от 01.09.2014 г., препис от която е била изпратена на насрещната страна П. Е. Г.. Последният е подал писмен отговор на 22.12.2014 г. След получаване на този отговор и тъй като съгласно чл.247, ал.3 ГПК не е бил длъжен да насрочва открито съдебно заседание за разглеждане на молбата, въззивният съд направо е постановил решение по тази молба. Предвид на изложеното няма съмнение за недопустимост на решението от 07.01.2015 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 13.02.2012 г., поради което и няма основание за допускане на касационно обжалване на това решение служебно от ВКС.
Касационното обжалване на решението не следва да се допуска и тъй като в касационната жалба и в изложението към нея касаторът не е посочил правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- такива, които са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда по конкретното дело. Същият сочи само доводи, които по същество са за неправилност на постановеното решение.
Касаторът не е обосновал и защо произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1 т.3 ГПК съгласно разясненията, дадени в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС: с приложението на коя неясна или непълна правна норма е свързано обжалваното решение, дали липсва съдебна практика за тълкуването на тази неясна правна норма или поради настъпили промени в законодателството или в обществените условия се налага промяна на едно вече дадено от ВКС тълкуване на нормата.
Дори и да се приеме, че от представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК могат да се извлекат правни въпроси /например въпросите има ли срок за подаване на молба за поправка на очевидна фактическа грешка в съдебно решение и дали съдът е длъжен в решението си по чл.247 ГПК да обсъди възраженията на страните и да изложи мотиви/ отново няма основание за допускане на касационното обжалване на решението поради следното: Тези въпроси са свързани с ясни, пълни и непротиворечиви норми на ГПК /чл.247 ГПК, чл.12 ГПК, чл.235 ГПК/. По приложението на тези норми има задължителна и непротиворечива съдебна практика, от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяната на тази практика. Обжалваното решение не противоречи, а напълно съответства на тази практика- в него съдът е изложил мотиви защо следва да се допусне исканата поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение и се е произнесъл по направеното в отговора от 22.12.2014 г. възражение на П. Г. за недопустимост на молбата поради изтичане на срока за подаването й, като е приел, че молбата за поправка на очевидна фактическа грешка в съдебно решение не е обусловена от срок.
Предвид гореизложеното касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 07.01.2015 г. не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.01.2015 г. по гр.д.№ 47 от 2011 г. на Софийския градски съд, III-Г състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.