О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.421
гр. София, 27.06.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на шестнадесети май, две хиляди и седенадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№619 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавата, чрез министъра на туризма срещу решение №1653 от 29.07.2016 г. по т.д.№2473/2015 г. на САС. С обжалваното решение е отменено решение №40 от 30.01.2015 г. по т.д.№1250/2013 г. на СГС и е отхвърлен предявеният от Държавата срещу [фирма] иск по чл.92, ал.1 от ЗЗД за сумата от 35 450.58 лв., претендирана като неустойка по т.8.3 от договор за наем №РД02-2910179 от 18.08.2010 г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост /морски плаж/, за неизпълнение на задълженията по т.6.10, б.„в” и т.т.6.16 и 6.17 от същия договор.
В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че общото основание за допускане на касационно обжалване е налице, поради произнасянето на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Може ли кредиторът да запази облигационната връзка между страните, да приеме неточно изпълнение на договора и да претендира компенсаторно обезщетение или същото може да се претендира само кумулативно с прекратяване на договора. 2. При разваляне на договора като реакция срещу виновно неизпълнение на насрещната страна, губи ли кредиторът право да претендира уговорената неустойка за неизпълнение. 3. Обезщетението за вреди от неизпълнение при разваляне на договора може ли да бъде определено като неустойка. 4. Пречка ли е да се иска заплащане на договорената между страните неустойка, без да е налице разваляне на договора. 5. При уговорена неустойка за неизпълнение, което би довело до разваляне на договора, задължена ли е изправната страна да го развали, за да я претендира.
Ответникът по касация не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд, тълкувайки волята на страните в сключения помежду им договор за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост /морски плаж/, е приел, че разпоредбата на т.8.3 от договора, на която се е позовала Държавата, обосновавайки дължимост на неустойка за установено по делото неизпълнение на задължения на наемателя, следва да се тълкува в смисъл, че неустойката обезщетява вредите от неизпълнението, но поради разваляне на договора, т.е. уговорената неустойка е такава за разваляне с компенсаторен характер. В този смисъл и тъй като фактическият състав на задължението за плащане на така уговорената неустойка предполага наемодателят да е развали договора, поради съществено неизпълнение от наемателя на задълженията му, а по делото няма данни и не се твърди договорът да е развален, въззивният съд е достигнал до извод, че в полза на ищеца не е възникнало вземане за заплащане на уговорената неустойка, обезщетяваща вредите от неизпълнение в хипотезата на разваляне на договора.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да се допусне, тъй като формулираните от касатора въпроси не са обусловили решаващата воля на съда – в решението липсва възприето от съда становище по поставените въпроси, а както бе посочено, изводът за неоснователност на иска е направен единствено с оглед волята на страните в процесния договор и отсъствието на предвидените в него предпоставки за присъждане на конкретния уговорен вид неустойка.
При липсата на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, не следва да се обсъжда наличието на бланкетно въведеното, без изложени доводи за значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото, селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, още повече, че по приложението на разпоредбата на чл.92 от ЗЗД е налице многобройна задължителна практика на ВКС, вкл. и ТР №7/2013 г. на ОСГТК.
Предвид изложеното касационно обжалване не следва да бъде допуснато, поради което и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №1653 от 29.07.2016 г. по т.д.№2473/2015 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.